През 1992г. по време на Световната среща за Земята в Рио де Жанейро държавите от целия свят се ангажират да намалят емисиите на парникови газове до ниво, “което няма да доведе до опасно изменение в климата”. Тези ангажименти биват описани в Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. На форума страните се споразумяват да се срещнат отново, за да формулират задължаващ протокол, който да обвърже развитите страни /отговорни за големия дял от емисите/ да намалят своите емисии от парникови газове.

Срещата се провежда през 1997г. в Киото, а документът става известен като Протоколът от Киото. Според него индустриализираните страни се ангажират през 2008-2012 емисиите от газове, които изпускат в атмосферата, да се съкратят с определен процент в сравнение с регистрираните през 1990г. количества. Точните проценти за всяка страна са записани в Анекс 1 на Протокола.

Намалението може да стане чрез свиване на емисиите в производствата на самите страни, но и посредством инвестиции в пречистващи технологии в други страни или търговия с емисии от парникови газове. Тези възможности за страните по протокола се наричат механизми от Киото.

• "Чистото развитие" е механизъм, при който развиващите се държави получават инвестиции за строежа на нови мощности за сметка на стари.
• "Съвместно изпълнение" е механизъм, при който развитите държави, които не могат да намалят собствените си емисии на парникови газове, инвестират в икономиките на страни в преход. В замяна - донорите получават дял от намалените емисии.
• Международна търговия с емисии е финансов механизъм за продажба на онази част от намаляването на емисиите парникови газове, която превишава поетите ангажименти. Чрез този механизъм страните, които не са успели да редуцират определените им проценти ги купуват от страни, които са намалили парниковите си емисии под изискваните нива. Природозащитните организации протестират срещу търговията с емисии, защото те реално не намаляват процеса на изменение на климата.

Основно изискване на Конвенцията и Протокола е, че всяка страна трябва да информира другите за националните действия по проблемите с изменението на климата чрез специален доклад, наречен Национално съобщение.

Протоколът от Киото ще влезе в сила след като го ратифицират страните, емитиращи 55% от парниковите газове в атмосферата. Документът е ратифициран от 120 нации, но не успя да влезе в сила след като Съединените щати оттеглиха своите 36% през 2001г. Досега отговорните за 44% от емисиите страни са подписали Протокола. В момента международните усилия са насочени към убеждаването на Русия да ратифицира документа, защото нейните 17% ще приведат реално в действие Протокола от Киото.

Прочети още:
ИЗМЕНЕНИЕТО В КЛИМАТА
КАКВО ПРАВИ БЪЛГАРИЯ