Прилагане на оценката на въздействията върху водните обекти в контекста на Рамковата Директива за Водите и Орхуската Конвенция

Мрежата „Правосъдие и околна среда“ публикува през юни 2019 нов правен анализ за подобряването на качеството на т.н. оценки на приложимостта (ОП) съгласно чл. 4 (7) от Рамковата Директива за Водите (РДВ) и проилагането на оценките по ОВОС като модел за ОП като оценки за въздействие върху водните обекти. Според проучването Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) изисква държавите-членки да постигнат определени екологични цели за повърхностните и подземните води. Това включва предотвратяване на влошаването на състоянието на водните обекти. Освен това държавите-членки трябва да гарантират, че естествените повърхностни водни тела се придържат към добро екологично и химическо състояние и подземни водни тела с добро количествено и химическо състояние. В член 4, параграф 7 от РДВ се предвижда дерогация от тези цели при определени условия.

Прилагането на  чл.4 (7) ОТ РДВ изисква оценка на въздействията от изменения, промени или нови дейности за устойчиво човешко развитие. Такава оценка, известна като „оценка на приложимостта“ е една от групата на предварителните оценки на въздействията върху околната среда, изисквани от правото на ЕС. Други оценки включват например оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) съгласно Директивата за ОВОС, оценките за съвместимост съгласно Директивата за местообитанията и стратегическите оценки на въздействието върху околната среда съгласно Директивата за СЕО. Най-развитите процедурни правила за предварителни оценки за въздейстие върху околната среда, изисквана от правото на ЕС, са предвидени в Директивата за ОВОС. Настоящият документ се фокусира върху приложимостта на изискванията за ОВОС към ОП. Трябва да се отбележи обаче, че член 4, параграф 7 от РДВ не се ограничава до частни и публични проекти по смисъла на Директивата за ОВОС. Той е приложим за всяко действие, което може да има вредно въздействие върху състоянието на водните тела, включително например планове/програми по смисъла на Директивата за СЕО.

Съществува ограничена съдебна практика и сравнителен анализ при прилагането на член 4, параграф 7 от РДВ. Една от пречките за правилното и еднакво прилагане на разпоредбата е липсата на изрични процедурни правила за оценката. Това не засяга случаите, когато даден проект е предмет, както на ОВОС, така и на ОП. В такива случаи оценките следва да се обединят и да се прилагат процедурните изисквания на ОВОС. В случаите, когато ОВОС не се изисква, РДВ оставя свобода на преценка на държавите-членки за определяне на процедурните изисквания, но дискрецията е ограничена. Първо, редица процедурни изисквания са присъщи на всяко вземане на решения във връзка с околната среда, дължащи се на общите принципи на екологичното или административното право. Принципите са залегнали в Договорите на ЕС и в Хартата на основните права на ЕС. Второ, практиката на Съда на ЕС предполага, че решенията по член 4, параграф 7 от РДВ могат да бъдат предмет на член 6 от Орхуската Конвенция. Този член от Конвенцията определя изисквания за участие на обществеността в разрешаването на проекти, които могат да имат значително въздействие върху околната среда. Целта на този документ на е да определи изискванията, които са присъщи на оценката на приложимостта, да се позове на изискванията, произтичащи от Орхуската конвенция, и да обсъди елементите на ОВОС, които могат или не могат да бъдат използвани в ОП.

 

Сподели