Умението да бъдеш Биволъ: Атанас Чобанов за трудностите пред независимата журналистика

Водач на листата на Зелените за Евроизбори 2014, Атанас Чобанов живее и работи във Франция, откъдето от 2010 е главен редактор на разследващте сайтове Биволъ и БалканЛийкс и партньор на Уикилийкс   Активен член е на обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская ». Титулярен сътрудник е в института CNRS. Специалността му е в областта на лингвистиката - машинна обработка на езика.

Как оценявате нивото на разследващата журналистика у нас в последните години. Може ли да се каже, че се подобрява или обратното - влошава се?

Нямам точен поглед върху това, какво се е публикувало тогава и до колко е било по-качествено и добро отколкото в момента. Занимавам се с издателска и журналистическа дейност от преди 8 години, така че нямам поглед толкова назад. Но когато започнах да се интересувам от българската преса вече имаше проблем с намирането на качествени публикации и задълбочени разследвания, които се отнасят към политическата власт и към властта изобщо – съдебна, изпълнителна и законодателна. Това беше един от факторите, който може би предизвика спад в медийната класация за свобода, който наблюдаваме от няколко години, и който показва, че липсва задълбочена разследваща журналистика.

Следите ли работата на разследващите журналисти, различните предавания за разследвания ?

Не, аз не гледам българска телевизия, освен ако предаването не е коментирано по някакъв начин от хора, с които имам контакт в социалната мрежа и тогава го гледам на запис. Но не си причинявам това да гледам директни предавания по българската телевизия, тъй като намирам, че качеството на българските медии е изключително посредствено и провинциално и не виждам смисъл да ги следя толкова подробно и от близо.

Разкажете за вашия сайт „Биволъ” и какъв е принципът на работа в него ?

Сайтът е направен с идеята да е трибуна на журналистически разследвания, които не могат да излизат в други медии. В края на 2010 г. заработи активно. Правим го съвместно с моя колега Асен Йорданов. Принципът на работа е, че двамата се координираме върху какви теми да работим. Понякога работим заедно върху определени теми, понякога отделно, понякога с колеги, които допринасят с информация, разследвания, които самите те са направили, но минават през проверка дали цялата документация, която са намерили е автентична. Основно работи през интернет. Веднъж на два-три месеца се срещаме на живо, за да обсъдим текущите разследвания и да планираме нови. Нямаме редакция, в която се събираме всеки ден, защото няма и как. Аз живея в чужбина, колегата Асен Йорданов е от Бургас.

Получавате ли сигнали от читатели и за какво най-често ?

Получаваме сигнали на редакционната поща. Най-често оплакванията са от някакъв частен интерес, тоест човек, който е пострадал по някакъв начин материално или морално от властта, от съдебната система, от местната власт. Понякога, много рядко, излизат и сигнали, които са от голям обществен интерес . Тъй като нас ни интересуват точно тези информации, които засягат цялото общество, а не дадено лице, за съжаление не можем да отговорим компетентно на всички, които са ни писали. Една медия като "Биволъ "няма как да покрие всички тези оплаквания и сигнали, които може би заслужават да бъдат разгледани, но липсва ресурс за това., така че трябва да филтрираме сигналите на читателите.

Биволъ е една от малкото медии, която публикува компрометиращи факти срещу бившия премиер Бойко Борисов докато беше на власт. Другите медии сякаш избягват да пишат срещу политици, депутати и всякакви личности, заемащи по-високо място в йерархията. На какво се дължи това според вас ?

Това се дължи на автоцензура най-вече, тъй като официално в България цензура няма, но тя съществува под формата на икономическа принуда. Ако една медия може да оцелее без държавни средства, тоест без да зависи от държавата като рекламодател или като фактор, който може да й навреди, защото знаете, че всяка фирма в България, всеки икономически субект може да стане обект на прокурорски проверки и данъчни и т.н. По този начин действа фактически българската цензура, но ако хората, които се занимават с журналистика имат съзнанието, че го правят не заради това да печелят пари, а за да допринесат по някакъв начин за развитието на по-справедливо и по-прозрачно общество, нищо не би трябвало да ги спира. Виждаме, че медии, които нямат причина да се притесняват, тъй като са финансирани с публични средства и би трябвало да са най-свободните и най-призрачните медии, дори тези обществени медии имат понякога теми-табу. Ние пишем неща, които са проверени, с които можем да застанем в съда, ако ни обвинят в клевета или очерняне. Виждате сами, че публикациите ни са придружени с документи. Защо Бойко Борисов ни е интересен ? Защото беше на власт, интересуват ни хората, които са силни във властта в даден момент. Разследванията, които е правил колегата Асен Йорданов още през 90-те години, показват недвусмислено, че той е бил в среди, които са се занимавали с престъпна дейност. Другите медии пренебрегват да пишат за такива личности, от една страна, заради страх от цензура и от друга страна автоцензура, която е за съжаление в България силно развита и има едно сервилно отношение към властимащите - носят им се баници, правят им се поръчкови интервюта , за да ги измъкнат от конфликт., когато са заплашени от негативно обществено мнение и медиите обслужват властта, не са опозиция, каквато би трябвало да бъдат, независимо кой е на власт.

Доволни ли сте от съдействието на институциите като цяло и какво стана със случая с Бойко Борисов, имаше ли резултат ?

Понякога институциите реагират адекватно, но в случая с Бойко Борисов не беше така. Първо укриваха информация, второ направиха всичко възможно да смачкат проверките, които ние инициирахме и данните ,които предоставихме, че Бойко Борисов е участвал в криминални деяния като трафик на наркотици и пране на пари и т.н. Всичко това беше пренебрегнато по един назидателен начин от прокуратурата, с резолюции и прокурорски решения, които едва ли не ни се присмиваха, затова че сме дръзнали да занимаваме прокуратурата с тези проблеми. Това, което ние сезирахме е ЕК, тоест комисията към ЕП, която се занимава с организирана престъпност и корупцията, където за съжаление също не се стигна до изслушване, за да се види, че българската прокуратура фактически не си върши работата и пренебрегва сериозни данни. В крайна сметка финалът ни свърши в Комисията по петициите, която ни препрати на ЕК с мнение, че трябва да се вземе предвид в предстоящия мониторингов доклад в областта на правосъдието и съдебната система и сега сме на този етап.

От всичките информации, които сте изнасяли, коя е била най-важна за обществото ?

Аз бих казал, че скандалът с Дюните, който гръмна в крайна миналата година и началото на тази беше най-значим от гледна точка на институционална реакция, защото забраната за строежи върху дюните и последвалите действия за разкриване на схемата, по която са давани направо на безценица ценни държавни земи на честни лица, това нещо сработи, поне се прекрати порочната практика, въпреки че не бяха наказани виновниците, а бяха наказани други хора, които нямат нищо общо с този скандал, но пък самата корупционна схема с властта не беше пипната, не се разбра от къде тези хора, които са във връзка с Цветан Цветанов, чрез неговия конец , са натрупали пари. Даже имаше едно такова цинично събитие, на което получих награда за опазване на природата, едва ли не, същите тези унищожители на Дюните, но поне това забави и блокира процесът на застрояване. Все пак е някакво постижение. колкото до конкретните прокурорски проверки, мисля, че има какво да се прави, тъй като видяхме, че едни крещящи безобразия като басейни, построени от фирми на депутата Емил Димитров на държавна земя, не се счита от прокуратурата като нарушение. Там разследването продължава и ще бъде надявам се доведено до някаква санкция.

Има ли сфера, в която са най-трудни за реализиране разследванията ?

Най-трудни са разследванията във финансовата сфера, безспорно и разследванията, свързани с офшорни фирми, където се източват тези незаконно придобити средства. Дали от трафик на дрога, дали от търговия с човешка плът, или източване на банкови карти, всички схеми за пране на пари, минават през офшорни дружества, които са със специфично законодателство и много трудно се стига до истинския собственик

Получавали ли сте заплаха и въобще какви проблеми сте имали заради работата си ?

Ние бяхме обект на разследване от ДАНС, след като публикувахме досието БУДА, те не го признават, но за нас това е утвърден факт, имаше така наречената разработка "Будали". Бяхме следени, подслушване, възможно е това да продължава и днес, нямаме идея, какво правят службите спрямо нас, но със сигурност не сме любимци, на която и да е власт, нито на предишната, нито на сегашната. Другото, което забелязвам е, че има опити за финансово-икономическо разрушаване на нашия проект. Има хора, които уважават работата ни и искат да помогнат, но казват, че не могат да помогнат, защото ще бъдат обект на икономическа репресия, от страна на данъчните.

Вие живеете в чужбина, как оценявате журналистиката там. Има ли нещо, което можем да внесем у нас от техния опит и да бъде полезно за българската журналистика, например промяна в някой закон.

Няма нужда да се създават нови регулации или закони. По-скоро трябва да се отменят текстове в законите, които застрашават журналистите, които разследват финансови афери. Има специален текст, който предпазва банките и финансовите институции от публикации като налагат глоби, на тези, които смеят да пишат, че в дадена банка се нарушава закона или има някакъв проблем с нейната финансова адекватност. Ние бяхме визирани от един опит на няколко банки да ни глобят чрез този закон и това е едно нещо, което според мен трябва да се подобри. Тоест не трябва банките да бъдат "свещени крави", тоест финансовите институции въобще, за да се насърчат разследванията, свързани с корупционните пари най-вече. По цял свят журналистите разказват най-ревностно и задълбочени, именно връзките на политици и властимащи с незаконното финансиране и финансовите потоци. "Follow The Money" както се казва на английски и оттам идват най-големите разкрития и скандали, които разтърсват западните общества. Така че трудно е да се прави разследваща журналистика не само в България. Тя я е скъпа, иска финансиране. Опитът, който имаме, а ние работим с колеги от международни проекти за разследваща журналистика, показва, че има все повече възможности да се водят разследвания до успешен край чрез международни сътрудничество , чрез ползване на регистри от различни държави, тъй като престъпността е трансгранична, както казват полицаите. Така че условията и техническите средства работят в полза на качествената разследваща журналистика. С времето тя може да прави все по-добри неща.

Сподели