вести за кампанията

Държавни институции ликвидират най-големия защитен черноморски плаж – Камчийски пясъци

13.07.2006
Източник: Асоциация на парковете в България

Защитена местност „Камчийски пясъци” включва най-големия черноморски пясъчен плаж в България. Тя опазва уникално съчетание от дюни и лонгозни гори. Значението й е признато както с националния й статут, така и с включването й в списъците на редица международни документи. „Камчийски пясъци” е обект от екологичната мрежа Натура 2000 на Европейския съюз, от Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони и други конвенции.

Действия на последните две правителства, решение на Върховния административен съд и инвеститорски интерес на практика ликвидират този уникален природен комплекс.

Решение на предишното правителство направи възможна незаконна продажба на земи от защитена местност „Камчийски пясъци” на частен инвеститор, реализирана от настоящото правителство. След придобиване на собственост върху земята, фирмата оспори пред Върховния административен съд заповедта за обявяване на защитена местност „Камчийски пясъци”, тъй като природозащитният режим пречи на строителните намерения. Съдът не само взе решение в полза на това искане, но изтъкна аргументи, които заплашват статута на още над 250 защитени природни обекти в цялата страна.

Нарушенията, свързани с този случай, са цял списък. На първо място по закон държавната и общинска земя в рамките на защитените природни територии е публична и с нея не може да се извършват разпореждания с решение на Министерски съвет . Поради това съвършено неправомерен е актът на предишния кабинет, с който собствеността в защитената местност е обявена от публична държавна в частна държавна. Щафетата на нарушенията е поета от настоящото правителство, което продава вече частната държавна собственост на частна фирма.

Новият собственик, „Рийс интернешънъл”, който има намерение да строи в района, оспорва пред Върховния административен съд статута на защитената местност поради “неясно обозначени граници” на обекта. Ответници по делото са Министерство на околната среда и водите и Министерски съвет. С решение №7095 от 27.06.2006 ВАС обявява за невалидна заповедта за обявяване на защитената местност. Аргументите са напълно формални – през 1980 г. заповедта е подписана от председателя на тогавашния Комитет по опазване на природната среда (КОПС), а не от министъра на горите и горските ресурси. Правомощията за подпис на председателя на КОПС се определя от Правилника за прилагане на Закона за защита на природата (ЗЗП), а подписът на министъра се изисква от самия закон. При противоречие превес има законът. ВАС твърди, че ЗЗП не е променян след издаването на правилника за неговото прилагане. Скандалното в този случай е, че поради некомпетентност или поради други причини съдът пропуска да отбележи, че през 1977 г. с Указ 2051 на Държавен съвет на НРБ (публикуван в ДВ бр.3/11.01.1977г) се променя ЗЗП и отговорността за подписване на заповедите за обявяване на защитените територии се прехвърля на председателя на КОПС.

Последствията от това решение са, че тези аргументи поставят под заплаха мрежата от защитени природни територии у нас, тъй като в периода 1978 – 1998 г. по същия начин са издадени заповедите за обявяване на над 250 защитени природни територии. Всеки, който реши, че има инвестиционни намерения, може да оспори в съда заповедта за обявяване на интересуващото го място и да спечели на тези основания. Всичко това е на фона на малкия брой защитени територии у нас – те покриват под 5% от територията на страната. За сравнение средният показател за Европа е 10 – 15%. Потъпква се не само десетилетия труд на лесовъди, биолози, еколози и природолюбители, но и общественият интерес, тъй като се създават условия за унищожаване на най-голямото национално богатство.

Генерално решение на проблема, което да парира оспорването на този казус в съда, съществува. Неправителствените природозащитни организации предлагат на Народното събрание спешно да бъде приет кратък проектозакон, с който да се препотвърдят всички заповеди, издадени в спорния период, и да се реши въпроса с унищожаването на защитени територии чрез застрояване.

В този случай, както и при редица други, се наблюдава открита тенденция за неспазване на природозащитното законодателство у нас. При липса на адекватни мерки от страна на Народното събрание и другите държавни институции, природозащитните организации ще организират гражданска подкрепа у нас, както и чрез международните си партньори с искане, насочено към Европейската комисия за поставяне на глава “Околна среда” в червените области на наблюдение, и евентуално налагане на предпазни клаузи.

Участници в пресконференцията са представители на следните неправителствени природозащитни организации:
Българска фондация биоразнообразие, Българско дружество за защита на птиците
Сдружение за дива природа Балкани, СНЦ Зелени Балкани, WWF Дунавско–Карпатска програма България.

Връзки:


Еко-министерството обжалва решението съда за “Камчийски пясъци”