Общи хидроложки данни

Водосборната област на р. Провадийска е ограничена от поречията на р. Русенски Лом, добруджанските реки и р. Камчия и се намира между координатите 43°05' и 43°30' с. ш. и 26°45' и 27°45' и. д. Площта на водосборната област на поречието е 2132 км² с дължина на реката 119 км. Р. Провадийска води началото си от хълмиста местност 2 км над с. Добри Войниково с координати на извора 43⁰26'50" с. ш. и 26°47'20" и. д. при кота 426 м. Тече в югоизточна посока, която посока запазва до вливането си в Девненското езеро, с координати при устието 43° 11'20" с. ш. и 27°39'40" и. д. Средният наклон на реката е твърде малък — 3,6, с гъстота на речната мрежа 0,5 км/км². Р. Провадийска има осем притока, от които по-значителни са: Крива река — дължина 48 км и водосборна област 218 км²; Главница — дължина 41 км, водосборна област- 375 км² и Девня — дължина 27 км, водосборна област 201 км². Средният наклон на притоците се движи между 6,4 (р. Главница) и 12 (р. Девня), а гъстотата на речната мрежа има стойности между 0,3 км/км² (р. Девня) и 0,9 км/км² (р. Белянка).

Площното разпределение и асиметрията на водосборната област са дадени в график за нарастването на площта.

От реките, вливащи се направо в Черно море, по-значителна река е Батовска с 39 км дължина и 339 км² водосборна област, координати на извора 43°15'50" с. ш. и 27°57'10" и. д. при кота 294 м. Р. Батовска, след като тече успоредно на черноморското крайбрежие в северна посока, при с. Батово прави завой и се влива в Черно море между градовете Варна и Балчик. Координатите на устието са 43⁰21'50" с. ш. и 28°05'00" и. д. Р. Батовска има няколко незначителни притока. Освен р. Батовска към черноморската група принадлежат още седем малки рекички с дължини между 3 и 13 км и водосборни области между 4 и 90 км². В сравнение с добруджанските реки, вливащи се в Дунав, тук средните наклони на реките са по-големи — варират от 8,2 за р. Батова до 85 за р. Вишвишдере, което до голяма степен се дължи на ограничената им площ за оттичане, т. е. на малкото разстояние между вододелното било и Черноморското крайбрежие.

Река Провадийска, при оформяване на своята долина е изрязала част от северобългарската подутина и след това се е врязала дълбоко в масива на Провадийското плато и го е разделила на две части: източна — Добринска, и западна — Кривненска.

Тя е образувала три акумулационни тераси, от които най-голяма площ има най-ниската тераса (лъка), която при проливни дъждове се залива. Последната има относителна височина над уреза на реката 2—3 м, а другите две — съответно от 7—10 и 30—35 м над уреза на реката.

Долината на р. Провадийска е тип ерозионен. В преломната й част под гр. Провадия реката е използувала съществуващ разсед, който е разширила. По своето оформление долината е в стадий на зрялост. Образуването на три тераси е било съпроводено с промени в ерозионния базис вследствие на епейрогенните издигания на района.

Горите в поречието на р. Провадийска заемат около 22 % от общата площ на басейна. Нискостеблената растителност е най-разпространена, като широколистни гори се срещат твърде рядко. По-значителните гори по главната река са в средното и долното течение, докато от изворите до гара Каспичан водосборната област е почти обезлесена. Най-добре е залесен районът на Провадийското плато. От гара Каспичан в южна посока се простира обширна гора с продълговата форма с ширина между 4 и 10 км. По на юг с едно прекъсване от 3 км в граничещата с поречие Камчия водосборна област на притока на р. Провадийска — р. Главница, започва гъста нискостеблена гора. Площта й е към 100 км², като половината от нея се намира в поречието на Камчия, т. е. гората продължава непрекъснато от другата страна на водораздела.

Друга нискостеблена гора, заслужаваща внимание, е тази при гр. Провадия, простираща се на североизток от града с около 45 км² площ. Добре залесен с нискостеблени гори е също левият приток на р. Провадийска — Крива река, където горите заемат дясната част на водосборната област в горното течение на реката.

Залесеността на поречието на р. Батовска е 37% и се състои предимно от нискостеблени широколистни гори с обща площ около 130 км².

Река Провадийска води началото си на 3 км над с. Добри Войниково от два извора, единият от които е с постоянен дебит и е каптиран за водоснабдяване, а другият е по-малък.

Началото на реката е малък силно лъкатушен ручей, течащ в тясна долина със стръмни склонове в плитко корито. Средният надлъжен наклон на реката е много малък, около 1,5—2 , като в долното течение достига до 0,3.

Формата на долината постепенно преминава в трапецовидна, която се запазва до с. Добрина. Оттук надолу долината става с неясно и неопределено изразен напречен профил. В средното течение се забелязва едно броеницоподобно стеснение и уширение на долината. Почти по цялото течение реката тече в много плитко корито с ниски брегове, като на места същите се губят и нивото на водата се изравнява с повърхността на прилежащите лъки.

Процентната залесеност на долината е твърде ниска. Преобладават нискостеблени гори. Наклонът на склоновете се движи от 10° до 80—90° в теснините под с. Плиска, Каспичан и над гр. Провадия.

Широчината на реката достига до 8—10 м в средното и долното течение, а дълбочината до 1 — 1.5 м. Крайречните лъки заематпочти цялото дъно на долината, като в долното течение са много широки и представляват постоянно тресавище.

Река Батовска води началото си от чешма, намираща се 500 м над с. Куманово. В началото тя представлява малък лъкатушещ поток със слаб наклон, подхранващ се допълнително от 11 чешми в селото.

Формата на долината от изворите до под с. Орешака е тясна с високи и стръмни склонове, достигащи до 80—90° наклон, залесени изцяло с нискостеблени гори: цер, бряст, леска и дрян. В този участък широчината на коритото е 1—2 м. Дъното е чакълесто-каменисто. На 2,5 км след с. Орешака формата на долината става коритообразна, като склоновете стават по-полегати в долната си част. Този характер се запазва до с. Оброчище, след което напречният профил на долината става трапецовиден и се запазва такъв до устието.

Общо взето, долината на реката от изворите към устието се разширява, като при последното има вече една широчина от 8 км. В този участък широчината на коритото се движи между 4—5 м със средна дълбочина 0,5 — 1,0 м. Дъното на реката от чакълесто и каменисто в най-долното течение става тинесто. Големият процентзалесеност се запазва, като в много участъци достига до 100%. Характерна особеност на р. Батовска е, че долината й е силно изрязана, като при устието дълбочината достига 500 м.