Средногодишен, максимален и минимален отток по хидрологични станции

Средногодишният отток на р. Провадийска се изменя от 0.410 m3/s (12.93*106 m3/an) преди вливането на р. Мадара до 3.100 m3/s (97.76*106 m3/an) при вливането й в Девненското езеро. Някои от притоците имат следния годишен отток към устието: р. Крива - 0.274 m3/s (8.64*106 m3/an), р. Главница - 1.687 m3/s (53.20*106 m3/an).

Р. Девня, която също се счита за приток (ляв) на р. Провадийска е с подчертано изворно подхранване от карстовите Девненски извори. Тя има естествен отток 2.952 m3/s (93.09*106 m3/an).

Река Батова, която е единствената непресъхваща река от Добружанските реки, има отток 0,634 m3/s (19.99*106 m3/an).

Отточните модули, даващи представа за интензивността на оттокообразуването средно върху водосборните площи, се изменят по р. Провадийска от 1.11 l/s/km2 при р. Мадара до 1.65 l/s/km2 при гара Синдел.

В таблица 1 са дадени средномногогодишните водни количества, модули за основни пунктове по разглежданите реки.

Относителните оценки на годишния отток спрямо площите показват най-големи стойности за по-малките притоци и тези които имат голям дял на подземното подхранване, като р. Крива 1.26 l/s/km2 и р. Главница 4.50 l/s/km2. Особено се откроява р. Девня с модул 14.68 l/s/km2. Подземното подхранване на р. Девня очевидно е от много по-голям подземен водосборен басейн. Средногодишният отточен слой за р. Девня е 463 mm, което при средногодишен валеж 623 mm дава необичайно висок отточен коефициент за реките от района - 0.743. Например за р. Главница с най-висок отточен модул след р. Девня отточният коефициент е 0.264.

От другите характеристики прави впечатление много ниският коефициент на вариация на р. Девня (Cv=0,10), което свидетелства за силно изравнен отток от високия отток на Девненските извори, формиращи преобладаващата част на оттока на реката.

В таблица 2 са представени характеристики на минималния отток. Минималният отток има най-високи относителни оценки както за годишните, така и за месечните стойности при реките с по-голямо подземно подхранване - 0.668 l/s/km2 за р. Главница, а за р. Девня - 10.06 l/s/km2.

При разглеждане на режима на оттока в многогодишен разрез, очевидно е сходството в колебанията между оттока и валежите в по-едър план с известно закъснение на фазите на оттока и значителните различия при екстремите. Тенденциите за целия период са еднакви - отрицателен тренд.

От сравнението на хидрографа на р. Провадийска с хидрографа на оттока на Черноморския и Дунавския басейн се оказва, че има сходство с Дунавски басейн.

В таблицата по-долу е направена сравнителна оценка на представителността на периодите на оттока за р. Провадийска при Синдел, които се вместват в дългия период 1922 - 1998г. използван като базов.

На първи ред в таблицата е показана представителността на периода 1922 - 1996г. за редовете на отточния слой на Дунавско-Черноморския басейн при базов период 1890 - 1996г. (N = 107г.) и той е приет като базов за изследване на представителността на редовете на оттока за р. Провадийска.

От последния ред се вижда, че най-представителен за р. Провадийска е периодът 1969-98 (n = 30г.) както за нормата , така и за размера на колебанията .

Представителност на периодите между 1922 и 1998 г. за отока на р. Провадийска

Басейн, река

Период

h

Np

   

mm

mm

%

%

   

год

Дунавско-Черноморски басейн

1922-96; n=75

152.8

51.0

-0.5

-1.9

-0.133

0.895

84

р. Провадийска

1961-98; n=38

52.0

28.0

-1.3

-23.5

-0.118

0.907

42

р. Провадийска

1961-90; n=30

55.1

28.9

4.6

-21.0

0.359

0.720

42

р. Провадийска

1969-98; n=30

53.1

36.5

0.8

-0.3

0.060

0.953

31

 

Оценка на вътрешногодишното разпределение на оттока

Представа за вътрешногодишното разпределение на годишния отток в проценти от последния дава таблица 3.

Средномесечният отток на р. Провадийска е доста изравнен вследствие на по-голяма честота на проливни валежи през засушливия сезон, които се отразяват на съответните месечни средни. Общо взето пълноводието има продължителност само 5 месеца - от февруари до юни включително и най-висок отток през м. май до 13,2%, когато падат най-много и обилни валежи, типично за умерено-континенталния климат. Маловодието обхваща останалите месеци с най-ниски стойности на оттока през септември (4,7%).

Вътрешно-годишното разпределение на оттока на р. Девня е доста равномерно (8.0 - 8.5%) вследствие на постоянния отток на карстовите извори.

Р. Батова има лятно-зимно-пролетно пълноводие, което започва още през ноември, достига максимума си през февруари, 13.3% и завършва през май. Останалите 5 месеца са маловодни с най-ниска стойност през юли и август (4.2%).

В таблица 3 е изразено плавното намаление на отточния слой по месеци и години надолу по течението на Провадийска до вливането на р. Главница, чийто високи стойности на отточния слой довеждат до увеличението му в главната река. Р. Девня има много високи стойности, поради високият приток от подземни води от много по-голям водосборен басейн, отколкото е за повърхностните води. Р. Батова също има сравнително висок отточен слой.

Особености по генерирането на последователностите от месечни стойности на оттока

Генерирането на последователности от месечни стойности на оттока за р. Провадийска се основават на процентното разпределение на оттока на реката при ХМС в гр. Провадия. До този пункт нарушението на естествения отток са периферни микроязовири и водохващания за напояване, които не влиаят съществено на вътрешногодишното разпределение.

За р. Девня нарушенията са големите каптажи на карстовите Девненски извори за водоснабдяването на гр. Варна, които отнемат постоянно около 2 m3/s. Установеното чрез двойносумарните линии на годишния отток отнето годишно водно количество е добавено към хидрографа на месечния отток на ХМС при гр. Девня и получения хидрограф е сравнен с този на предишния период.

За р. Батова хидрографът на месечните стойности на оттока при ХМС до с. Оброчище е приет без изменение, както и годишните стойности, поради липса на значими нарушения.