Имайки пред вид условията формиращи оттока, видовете водостопанска дейност, етапите на влизане в експлоатация на различните съоръжения, възможности за използуване на различна информация и пр., водосборът на Искър е разделен на части : до Нови Искър , до Кунино, до Червен бряг , до Оряхово и до Дунав.
Стойностите на годишния отток определени за периода 1961-1998 г. се изменят в доста широки граници: в Рилските притоци оттокът е около 0,5 м-3 /с, постепенно нараства по дължина на реката и достига почти до 54м3 / с при устието. Общо взето стойностите на коефициентаът на варияция не са високи около 0,3. Планинските реки и големите водосбори имат по- регулиран естествен отток Cv < 0,3. Най-голям коефициент на вариация се получи за р.Матица Йорданкино ХМС 18050. В таблицата по-долу са покозани средномногогодишните водни количества, диапазона на изменение на тези величини – максималната и минималната стойност и коефициентите на варияция и асимитрия.
Характерстики на годишния отток на р.Искър към ХМС за периода 1961-1998г.
|
характер. |
18700 |
18800 |
18850 |
устие |
18500 |
18520 |
18250 |
|
средно |
17.57 |
45.55 |
53.67 |
54.02 |
2.58 |
3.377 |
4.02 |
|
min |
8.14 |
21.74 |
26.67 |
25.11 |
0.17 |
0.34 |
0.46 |
|
max |
30.45 |
68.31 |
79.04 |
79.46 |
4.73 |
5.91 |
7.84 |
|
|
|||||||
|
характер. |
18050 |
18150 |
18550 |
18560 |
18480 |
18610 |
18360 |
|
средно |
0.74 |
0.36 |
0.96 |
10.17 |
0.84 |
1.67 |
0.47 |
|
min |
0.29 |
0.14 |
0.13 |
3.86 |
0.05 |
0.83 |
0.274 |
|
max |
1.31 |
0.65 |
1.54 |
17.30 |
2.15 |
2.52 |
0.7 |
В таблица са показани характеристиките на годишния отток във водни количества и в обеми и модула на отток към 26 станции и пункта. Измененията на модула на оттока са в съответствие с разнообразието на орографията . В горното течение ( рилската част) модулът е най-висок ( 36,4 л/с.км2 (Черни Искър), като постепенно намалява до Софийското поле. В Старопланинската част модулът отново се увеуличава до 7,47 л/сл.км2 и след като приеме карстовите води на р. Златна Панега отново намалява до 6,52 л/с.км2 .
Като екстремна стойност на маловодието, минималният средномесечен отток се проявява в двете си форми (зимен и летен ) за планинските реки , особено Рилските. Зимния минимум обикновено е през февруари и /или януари , а летния септември. Зимния минимум е по нисък от летния. За притоците от средното течение на Искър летния минимум е по-добре проявен, количествено е по-нисък от зимния. По време настъпва по- рано: август – септември. Частта от р.Искър над гр.Нови Искър представлява участък с отнети и регулирани води и минималния отток е лимитиращ фактор , то под грНови Искър той представлява участък с възвратни води. В часттана реката под гр.Нови Искър, естествения минималния отток има смисъл само за информация относно лимитиращата възможност на водосбора. В тази част реката никога няма да достигне стойностите на естествения минимален оттока поради трайно установената структура на водостопанска дейност. Само от пречиствателната станция при с.Кубратоно р.Искър приема средно 4,9 м3 / с третирана вода. Реално при естествено Q минимално 0,321 м3 /с при Нови Искър реката е с отток не –по-малко от 5 м3/ сек , който към Оряхово може да достигне 18 м3 /с.
Дадения сигнал от Световната Метеорологична Организация и от ЮНЕСКО , че районът на Средиземноморието се очертава като засушлив в близките няколко години продължава да бъде актуален.