Категоризация на речното течение

За диагностичната категоризация на р.Искър, реката е разделена на 14 участъка. Дължината на всеки участък е определена от физикогеографските особености, основните източници на замърсяване и информацията, с която се разполага.

За участъка след яз.Искър до езеро Панчарево не се разполага с регулярна информация, а наличната информация не дава възможност за определени изводи.

В горното течение на реката до яз.Искър кислородното съдържание на водите на р.Искър е високо. То се дължи на планинския характер на реките и бурната аерация. По този показател водите са I категория и са годни за риборазвъждане с изключение на някои особени видове.

На практика р.Искър започва да се формира отново след бент Панчарево благодарение на малките софийски притоци. В началото на разглеждания участък кислородното съдържание е високо, О2 = 9.42 mg/l. Преминавайки през източните квартали на София, количеството на разтворения кислород намалява значително и при кв.Враждебна О2,средно = 5.72 mg/l, т.е. почти два пъти по малко. Независимо от всичко по този показател водите са I категория до кв.Враждебна. След кв.Враждебна стават II категория и при гр.Нови Искър и след него III категория. До вливането на р.Искрецка р.Искър преминава в II категория, което продължава до гр.Мездра. След това поради интензивните реаерационни процеси водите в реката до заустването по показателя разтворен кислород са I категория. Поради ниско кислородно съдържание в участъка кв.Враждебна гр.Мездра водите на р.Мездра не могат да се използват за риборазвъждане.

Органичното съдържание в планинската част на реката е ниско и водите по показателите БПК5 и Ок са I категория. След гр.Самоков по показателя БПК5 те преминават в II категория и така до яз.Искър. Непосредствено след бент Панчарево водите по БПК5 и Ок са I категория. При пунктовете Враня и Враждебна по БПК5 и Ок водите са II категория. Вижда се колко бързо се изменя органичното съдържание за един сравнително къс участък. Тук е мястото да се отбележи, че посоченото по високо съдържание на разтворен кислород се дължи на това, че просто няма време да се развият самопречиствателните процеси и по този начин да го усвоят. До кв.Враждебна водите на р.Искър могат да се използват за напояване. Това състояние на реката – II категория по показателя БПК5, продължава до заустването. По показателя Ок след гр.Мездра до заустването водите на реката са I категория. При по-детайлно проучване не са изключени възможности за някои участъци по показателя БПК5 водите да попаднат в III категория. От гледна точка на възможностите за използване водите на р.Искър за развъждане на риба, това може да стане едва след гр.Роман. Същото се отнася и до възможностите водите да бъдат използвани за напояване.

Съдържанието на нитратен азот (N-NO3) по цялата дължина на р. Искър е ниско и по този показател водите са I категория. Съвсем по друг начин стои въпросът със съдържанието на нитритен азот (N-NO2). Само в най-високите части до над гр.Самоков, водите са I категория, след това до заустването в яз.Искър водите са II категория. В този участък по този показател водите на р.Искър са годни за напояване и риборазвъждане. След бент Панчарево до кв.Враждебна се наблюдава почти двойно увеличаване на биогенните елементи – нитритен азот (N-NO2), амониев азот (N-NH4), фосфати (PO4). По тези показатели до пункт Враня водите са II категория (Фиг. 6.8.1, Фиг. 6.8.2), до пункт Враждебна – също II категория, до пункт Нови Искър - III категория. По показателя нитритен азот (N-NO2) по цялата останала част от реката до заустването водите са III категория. Съдържанието на амониевият азот (N-NH4) след гр.Нови Искър е високо и водите са III категория. Това продължава до вливането на р. Искрецка. До заустването по този показател водите са II категория. Твърде разнообразно е надлъжното разпределение на съдържанието на фосфати (PO4). След гр.Нови Искър водите на р.Искър са III категория. те много бързо преминават в II категория до гр.Мездра. Следва ново нарастване на съдържанието на фосфати до вливането на р.Златна Панега – III категория. До заустването на р.Искър по този показател водите на р.Искър са II категория. Водите на р.Искър след гр.Нови Искър не могат да се използват за риборазвъждане. По принцип биогенното съдържание във водите не пречи за използването им за напояване.

В горния участък на р.Искър количеството на разтворени вещества е ниско и речните води са I категория. Това продължава и след бент Панчарево до заустването на р.Лесновска. При гр.Нови Искър водите са I категория. В участъка Мездра – вливане на р.Златна Панега водите са III категория. След това до заустването водите на р.Искър по съдържание на разтворени вещества са I категория. Само в участъка Мездра – вливане на р.Златна Панега съдържанието на разтворени вещества е над препоръчителните норми за използване на риборазвъждане, но е в допустимите норми за напояване.

Количеството на неразтворени вещества в горния участък на р.Искър до яз.Искър е малко и водите са I категория. Това се отнася и за участъка бент Панчарево – гр.нови Искър. След това до заустването р.Искър по този показател е II категория. В участъка след гр.Роман до заустването по показателя неразтворени вещества водите са над допустимите норми за използване за риборазвъждане.

Оценка на твърдия отток

Районът се характеризира с голямо природно разнообразно и динамично антропогенно въздействие, проявяващо се в : изграждане на големи язовири - “Искър”, “Огняново”; енергийни деривации над гр.София; големи индустриални предприятия, на много места в поречието, които са източници на промишлени отпадъци и хвост, пренасяни от речното течение като наносни материали с високи концентрации. В района има множество обекти на миннодобивната промишленост, развита в много части на водосборния басеин; осъществява сед обив на нерудни изкопаеми; транспортно и комуникационно строителство; изградени са големи водохващания и сложни напоителни системи. В някои пунктове има изградени пречиствателни съоръжения за улавяне на механичните замърсители.

  1. Средния модул на оттока по главната река е по-малък от средния за страната с изключение на ХМС 18700, за която MR= 173 t/an.km2. Тази стойност на модула в ХМС 18700 има антропогенен произход и включва замърсяване с част от хвоста от Кремиковци, отпадъци от речните кариери за добив на инертни материали, пясък за опесъчаване на заснежените улици и др. Изследване на Георгиев и Гергов (1988 г.) разкрива, че в реката се изхвърлят годишно над 100000 t пясъци без никакво улавяне от пречиствателни съоръжения.

    2.

  2. Максималните стойности на твърдия отток за същите станции многократно надвишават средната за страната стойност (MR18700=836 t/an.km2). Изключение прави ХМС 18650 за която MAX MR = 89 t/an.km2. Водосборния басеин на станцията е високопланински и силно залесен, което вероятно играе ограничаваща роля за почвената ерозия и за ниския наносен отток на реката.

    3.

  3. Средния наносен отток на всички останали станции, изключая №18560, е по-мълък от средния за страната . Единствено средния модул за ХМС 18560 достига стойност 125 t/ankm2. Максималния модул на оттока по всички притоци, без р.Матица, надвишава средния за страната от 20 % до 9 пъти.Всички характеристики на модула на оттока рязко намаляват през периода на продъжителната суша - 1981 -1995 г.

  4. В ходовите линии на годишните наносни количества на ХМС №№18750, 18700, 18560 е регистрирана многогодишна тенденция на намаление , която започва от 1973 г. След 1983 г. наносния отток придобива почти нулеви стойности. За ХМС №№18850, 18800 понижението започва от 1971 г. За ХМС 18460 - от 1976 г.; за ХМС 18500 - от 1982 г. За повечето от станцийте след 1983 - 1984 г. плаващия наносен отток е практически преустановен. Така представените резултати се