Категоризация на речното течение
Река Огоста
Кислородното съдържание на водите на р.Огоста е сравнително добро. До яз.Монтана, поради планинския характер на реката и добрата аерация, водите по показателя разтворен кислород са I категория. В участъка под гр.Монтана и до с.Кобиляк водите преминават в II категория. По-надолу по течението кислородното съдържание се подобрява. Преди заустването, под влияние на р.Скът и завода за хартия в Мизия, кислородното съдържание намалява и водите по този показател са II категория. Влияние оказва и ниската скорост на водата в тази равнина част. Кислородното съдържание във водите на р.Огоста не представлява пречка те да се използват за риборазвъждане.
Органичното съдържание в планинския участък е ниско и по показателите БПК5 и Ок до вливането на р.Дългоделска Огоста водите са I категория. След това органичното съдържание нараства постепенно по дължина на реката и до заустването по този показател водите са II категория.
Биогенното съдържание, изразено чрез показателя нитратен азот (N-NO3), не представлява проблем за р.Огоста и водите са I категория с изключение на участъка преди с.Кобиляк, където речните води преминават в II категория. Значително по-различно стои въпросът със съдържанието на нитритен азот (N-NO2). Само в най-високите части на течението водите са I категория. След гр.Чипровци надолу следва нарастване и при заустването водите по съдържание на нитритен азот (N-NО2) надвишават допустимата III категория. Аналогична е надлъжната схема на изменение на съдържанието на амониев азот (N-NH4) и фосфати (PO4). Достигат се в отделни участъци концентрации в рамките на и над III категория. По отношение на възможността за използване на водите за напояване, горепосоченото няма значение. Но водите след с.Кобиляк по показателя амониев азот (N-NH4) и след гр.Монтана по показателя нитритен азот (N-NO2) не е препоръчително да се използват за риборазвъждане.
Количеството на разтворените вещества нараства по дължина на реката. Категорията на водите е в границите на I и II категория. Водите по цялата дължина на реката са в границите на допустимите норми за риборазвъждане. По този показател водите на р.Огоста са годни за напояване. Нарастване на съдържанието на неразтворени вещества се наблюдава след с.Кобиляк, откъдето до заустването водите са II категория. Язовир Монтана е успешен буфер за качеството на водите по този показател. Съдържанието на неразтворени вещества не пречи водите да бъдат използвани за напояване. При използване на водите за риборазвъждане след с.Кобиляк, водите предварително трябва да бъдат подложени на утаяване. Прякото им използване не е допустимо.
Река Цибрица
Река Цибрица е удобна при определяне на представителни по дължина участъци за извършване на категоризация на речните води. Бяха оформени 9 участъка по протежение на реката.
Кислородното съдържание във водите е добро. Постепенно намалява по дължина, но остава в рамките на I категория. По този показател водите на р.Цибрица са с възможности за използване при риборазвъждане.
Количеството на органичното съдържание в речните води не е високо. По показателя Ок водите са I категория. По показателя БПК5 след гр.Вълчедръм до заустването водите са II категория. По съдържание на органична материя не съществуват проблеми водите да се използват за риборазвъждане и напояване.
Съдържанието на нитратен азот (N-NO3) е ниско, постепенно нараства по дължина, но остава в границите на I категория води. При ниски води при заустването на реката то е от порядъка 1.8 mg/l. Съдържанието на нитритен азот (N-NO2) се изменя по съвсем друга схема. До с.Клисурица водите са I категория, следва II категория до гр.Вълчедръм и от там до заустването в р.Дунав – III категория. В участъка след с.Разград водите излизат над III категория. В участъка след вливането на реката над с.Долно Церовене водите на р.Цибрица не могат да се използват за риборазвъждане. Аналогично надлъжно разпределение има съдържанието на амониев азот (N-NH4) в речните води. В този случай малко по-дълъг е участъка където водите са I категория. След с.Долно Церовене до заустването водите са II категория. По този показател само в най-долния участък след с.Разград водите не могат да се използват за риборазвъждане. Количеството на фосфати (PO4) също нараства по дължина на реката. Схемата е по-различна: участъкът с води I категория е значително по-дълъг – до с.Якимово; оттам надолу до заустването водите са II категория. По този показател водите могат да се използват за риборазвъждане по цялата дължина на реката.
Количеството на разтворените вещества нараства постепенно по дължина на реката, но остава в границата на I категория. По този показател водите са в границите на препоръчителните и допустими изисквания при използване за риборазвъждане и надхвърлят тези допустими за напояване. Последното се отнася за участъка след с.Разград.
Неразтворените вещества при заустването по наша преценка са твърде много – III категория. Преобладават участъци, в които водите са I категория – до гр.Вълчедръм, следват два участъка с води II категория. По показател водите на р.Цибрица след гр.Вълчедръм не могат да се използват за развъждане на риба, а след с.Долни Цибър и за напояване при минимални водни количества.
Поречие Лом
Малките реки от типа на р.Лом имат този недостатък, че от незначителни източници на замърсяване речните води бързо променят качествените си характеристики, а също много динамично се изменя другата съставяща – водния отток. Дължината на р.лом е разделена на 7 участъка за определяне на категоризацията на речните води.
Кислородното съдържание във водите е много добро и по цялата си дължина р.Лом по този показател е I категория. Количеството разтворен кислород е достатъчно за развъждане на риба.
Органичното съдържание във водите е сравнително не високо. По показателя Ок водите са I категория по цялата дължина, а по показателя БПК5 след с.Дреновец до заустването са II категория. Това органично замърсяване не се дължи на пряк вток на замърсено отпадъчно води, а по-скоро на изхвърлени покрай реката твърди отпадъци, замърсяване от ферми и стопанства. По органично съдържание водите са добри за риборазвъждане.
Количеството на нитратен азот (N-NO3) нараства надлъжно, но остава в границите на I категория води. Съвсем по друг начин се разпределя по дължината на р.Лом съдържанието на нитритен азот (N-NO2) в речните води. Само в най-горния участък реката е I категория, оттам надолу количеството на нитритен азот нараства и до с.Дондуково водите са II категория. Следва участък до заустването с III категория води по този показател. По съдържание нитритен азот водите не могат да се използват за риборазвъждане. Малко по-добро е състоянието на р.Лом по съдържание на амониев азот (N-NH4). Също само в най-горния участък водите са I категория, следват почти по цялата дължина води II категория. След с.Дреновец по този показател водите не могат да се използват за риборазвъждане. Количеството на фосфати (PO4) по дължина на р.Лом нараства значително по-равномерно в сравнение с разгледаните по-горе биогенни елементи – нитритен и амониев азот. До с.Дреновец водите са I категория и оттам надолу до заустването водите са II категория. При заустването водите на реката по съдържание на фосфати са I категория. По съдържание на фосфати водите на р.Лом почти по цялата дължина, не могат да се използват за риборазвъждане.
По разгледаните до тук показатели няма проблеми водите на р.Лом да се използват за напояване.
Количеството на разтворени вещества във водите е сравнително не високо. То е в рамките на допустимите количества и по този показател водите са I категория и могат да се използват за риборазвъждане и напояване.
Неразтворените вещества във водите на р.Лом нарастват постепенно надлъжно. Твърде високо според нас е тяхното количество при устието. До с.Дондуково водите са I категория, следва бързо нарастване – II категория до гр.Лом и в оставащия къс участък – III категория. В този последен участък водите не могат да се използват за риборазвъждане, а използването им за напояване трябва да се преразглежда всеки 3-4 години.
Река Арчар
Регулярна информация от мониторинга на МОСВ за качествените характеристики на водите на р.Арчар има само за една станция и то преди заустването. Допълнителна информация от мониторинга на НИМХ-БАН има за още три станции. Въпреки всичко, обединената информация не дава една пълна представа за категоризацията на реката. Малките реки от типа на р.Арчар имат този недостатък, че от незначителни източници на замърсяване речните води бързо променят качествените си характеристики, а също много динамично се изменя другата съставяща – водния отток. Могат да се изброят и други фактори, което показва, че е време да се измени философията на мониторинга за малките реки и въобще за реките в България като цяло. За извършване на категоризацията на р.Арчар, дължината на реката е разделена условно на 6 участъка.
Кислородното съдържание във водите (О2) на р.Арчар е високо. В най-високите участъци то достига до 10.8 mg/l. По този показател речните води по цялата дължина на реката са I категория.
Органичното съдържание е ниско, няколкото малки населени места около реките не влияят особено и по показателите БПК5 и перманганатна окисляемост (Ок) водите на р.Арчар по цялата дължина са I категория.
Аналогично е надлъжното изменение на показателите нитратен азот (N-NO3), фосфати (PO4) и разтворени вещества – I категория по цялата дължина на реката. По останалите биогенни показатели – нитритен азот (N-NO2) и амониев азот (N-NH4) надлъжното изменение е по- различно. По показателя нитритен азот (N-NO2) в горната част на реката водите са I категория, следва участъка след с.Рабиша до заустването, където водите са II категория по този показател. По показателя нитритен азот (N-NO2) само в участъка от с. Димово надолу водите не могат да се използват за риборазвъждане. Там стойностите за съдържание на нитритен азот при минимални водни количества са над 0.009 mg/l. Изменението на съдържанието на амониев азот (N-NH4) (първичен по своя произход от биогенните елементи) по дължина на реката също не е еднозначно. След с.Рабиша водите на р.Арчар са II категория. В този къс участък водите на реката не могат да се използват за риборазвъждане.
Надлъжното изменение на съдържанието на неразтворени вещества в речните води показва, че водите са в I категория и само в крайния участък водите на р.Арчар преминават в II категория. По съдържание на неразтворени вещества в заустващия участък водите на р.Арчар са на границата на допустимите изисквания за използване на водите за риборазвъждане.
По всички разгледани показатели водите на р.Арчар могат да се използват за напояване.
Река Войнишка
Малките реки от типа на Войнишка са трудни за категоризация поне по две причини: поради трудния достъп до представителни пунктове и поради факта, че малки замърсители влияят силно върху качествените характеристики на речните води. За р.Войнишка се разполага с информация само за един пункт преди заустването. Това налага да се използва и информацията от мониторинга на НИМХ-БАН за другите участъци. В противен случай категоризацията по цялото протежение на р.Войнишка е невъзможна. Общата информация до известна степен позволява решаване на поставената задача.
Кислородният режим на реката е много добър. Кислородното съдържание в речните води (О2) се изменя по дължина на реката в границите 9.8-7.6 mg/l. По кислородно съдържание водите на реката са I категория по цялата дължина.
Органичното съдържание във водите на р.Войнишка е ниско. По цялата дължина на реката по показателите БПК5 и Ок водите са I категория.
Аналогично е надлъжното разпределение по показателите нитратен азот (N-NO3), фосфати (PO4) и разтворени вещества. По тези показатели водите са I категория.
При биогенното съдържание, изразено чрез показателите нитритен азот (N-NO2) и амониев азот (N-NH4), реката на практика е разделена на две: по съдържание на нитритен азот в горната част – I категория и от с.Коста Парчево надолу – II категория; по съдържание на амониев азот водите са I категория и само в крайния участък преминават в II категория. По показателя (N-NO2) във втория участък водите на р.Войнишка не могат да се използват за риборазвъждане.
Съдържанието на разтворени вещества по цялото протежение на реката е в границите на I категория води.
Изненадващо е по-високото съдържание на неразтворени вещества при заустването на реката при с.Търнене. В този къс участък реката е II категория. В този участък водите по този показател за не могат да се използват за риборазвъждане.
По всички разгледани показатели водите на река Войнишка могат да се използват за напояване. В това отношение по показателя разтворени вещества сме на границата на препоръчителните изисквания.
Оценка на твърдия отток
Наносните количества на реките Тополовец, Лом и Цибрица имат ниски стойности за всички периоди. Съответно такива се и стойностите на средните модули.
Максималният модул на р.Лом достига до 502 t/an.km2, а на р.Цибрица достига до 151 t/an.km2., което е указател за недостатъчно ефективна противоерозионна защита, проявяваща се във влажни години. Максималните стойности на MR за р.Тополовец имат много ниски стойности, което може да се обясни с равнинния характер на водосборния басейн и високата степен на използване на земите за земеделски цели.
В годишния ход на наносните количества ясно се откроява продължителна тенденция на намаление след 1982 г., като след 1988 г. плаващия наносен отток практически се прекратява поради задълбочаване на засушаването в района. Този резултат се потвърждава и от кумулативните криви на наносното количество.
Във водосборните басейни на трите реки липсват големи индустриални замърсители, които да бъдат източници на наносни материали от индустриален произход.
Регулярни измервания на плаващите наноси в поречието на р.Огоста се извършват в ХМС 16700 при с.Живовци (закрита 1985 г.), ХМС16800 при с.Кобиляк, ХМС 16850 в гр.Мизия, и на притоците - ХМС №№ 16100, 16410, 16500, 16320, 17650 и 17850. В планинската част от водосборния басейн на реката интензивно се развива миннодобивна промишленост. Има свидетелства, че в началния период на тази дейност са липсвали утайници на флотационните фабрики, поради което големи количества хвост са били изхвърляни директно в реката и са станали причина за регистрирането на недействително високи наносни характеристики. Това обстоятелство прави данните за твърдия отток на реките в този период с ниска използваемост при изучаване на естествените хидрологични процеси. Яз. Огоста служи като голям уловител на твърдия отток на реката. Отлагането на наносни материали в чашата на язовира е свързано с акумулиране на големи количества токсични вещества и тежки метали, което може да има опасни последици за здравето и живота на населението в района, потребяващо водата за питейни нужди и напояване или консумиращи риба от язовира. Други големи замърсители на плаващите наноси с материали от индустриален произход в поречието на р.Огоста са концентрирани в гр.Монтана, Враца, Бойчиновци и книжната индустрия в гр.Мизия.
Средните модули на оттока за всички станции по главното течение на реката са по-големи от средната стойност за страната - 110 t/an.km2 . За ХМС 16320 на р.Мартиновска при Мартиново, която е с най-голямо наносно натоварване от минен произход, MR = 1416 t/an.km2 .
Максималните стойности на модула за същите станции надвишават многократно средния за страната, като за р.Мартиновска той достига 13204 t/an.km2, което е величина съизмерима с най-силно ерозиралите площи в света в Китай и Тайван.
Средните и максимални модули на оттока за останалите притоци са по-малки от средния за страната, с изключение станция №16500 на р.Ботуня при Стояново, където максималния модул е 178 t/an.km2 .
В динамиката на ходовите криви съществува разнообразие, което се изразява в :
Кумулативните криви показват голямо разнообразие по отношение началото на засушливия период, което се обяснява с голямото и динамично антропогенно натоварване на реките. Така например за ХМС 16670 то започва от 1989 г.; за №16800 - 1980 г.; за №16850 - 1980 г.; №16500 - 1983 г.; №16320 - 1970 г.; №№17650 и 17850 - 1985 г.