България и Световния форум за информационното общество
България подкрепя принципите, залегнали в Политическата декларация на Световния форум за информационното общество, което служи на хората, преодолява технологичното разделение, спомага за равностойното участие на страните в глобалното развитие и е съобразено с принципите, посочени в Декларацията за човешките права на ООН. Това е позицията на страната ни, обявена по време на Първата фаза от Световния форум за информационното общество /World Summit on Information society - WSIS/, която се състоя в Женева на 10-12 декември 2003.
Игор Дамянов, министър на образованието и науката пред WSIS:
"
Информационните и комуникационни технологии са сред основните приоритети на българското правителство. Ние планираме: осигуряване на достъп на всички слоеве от населението до услугите и възможностите на информационното общество; построяване на високоскоростна комуникационна инфраструктура; подкрепа на иновационни продукти. Това е основата за развитие на икономика, базирана на знанието, която ще ускори икономическото развитие и ще подобри живота на хората. Нашата програма се основава на разбирането, че комуникационната инфраструктура свързва страната с глобалната икономика и осигурява конкурентноспособността й в нея.
"
В речта си пред форума министърът още подчерта, че България има водеща роля в координацията на работната група за използването на електронни средства за приложението на Орхуската конвенция - Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда. Таск форс групата за използването на електронни средства в приложението на Орхуската конвенция е посочена в Плана за изпълнение на решенията от WSIS в частта /”Добри практики за управление”/.
Електронното правителство е основната политика, свързана с информационното общество, която българските институции подкрепят, освен обещанията за подобряване на условията за развитие на ИТ бизнеса. Въпреки това и двете не бяха лишени от препятствия като бавна либерализация на закона за телекомуникациите и обвързването на старта на Портала на електронното правителство със софтуеър на Майкрософт.
Тази стъпка се оказа в противоречие на заявлението на България, че застъпва принципите от Декларацията на WSIS за преодоляване на технологичното разделение. Горещият дебат свободен срещу комерсиален софтуеър, избухнал след пускането на Портала на електронното правителство, продължи и по време на Световния форум за информационното общество.
Вени Марковски, председател на Интернет общество – България, бе цитиран от в. Интернешънъл Хералд Трибюн след като заяви по време на форума, че се е обърнал към Програмата за развитие на ООН /UNPD/ с молба за помощ за българското правителство, защото е бил шокиран от няколко правителствени договори, обвързани с продукти на Майкрософт. Понастоящем звеното за информационни и комуникационни технологии към UNPD съветва правителствата как да използват ефективно по места софтуеъра с отворен код.
Като цяло обаче участието на българския граждански сектор в Световния форум за информационното общество и процесите, свързани с него, има ниска активност. По време на подготовката за WSIS представители на неправителствени организации участваха в световна видеоконференция на 17 септември 2003г.
По време на видеоконференцията участниците се опитаха да дадат отговор на въпроса "Какви трябва да бъдат най-важните дейности в национален план за развитието на информационно общество, в което да са справедливо представени интересите на всички социални групи и по какъв начин да се стимулира равностойното участие на страните в развитието на глобалното информационно общество?". Българските представители повдигнаха въпроса и за защита на малолетните от вредното съдържание в Интернет, както и за създаване на “горещи линии”, където да се подава информация за такова незаконно и дискриминационно съдържание.
България участва в подготовката за втория етап на WSIS в Тунис и в дискусиите, свързани с управлението на Интернет. Страната ни сподели опита си в решаването на този проблем на национално ниво при подготовката на закона за телекомуникациите. Депутати, министри, представители на неправителствени организации, учени и експерти са участвали в подготовката му и така управлението на DNS и IP номерата и адресите у нас е било решено по един открит, демократичен и прозрачен начин. В изказването си България апелира за открит и разумно решение на проблема с управлението на Интернет.
По време на срещата в Тунис България вече е представена от председателя на новосъздадената Държавна агенция за информационните технологии и съобщенията Пламен Вачков. В изказването си той каза:
“Ние споделяме Декларацията от Тунис (Tunis commitment) и приетият на тази среща Дневен ред за информационното общество. Поддържаме визията за Глобално информационно общество основано на солидарността, сътрудничеството и включването и потвърждаваме нашата увереност в нуждата от по-добър свят за децата ни. Оценяваме политическата воля на всички страни да дискутират открито и конструктивно проблемите, свързани с информационното общество, и да начертаят колективна стратегия за бъдещето. Вярваме, че Дневния ред от Тунис може да служи като основа за една стратегия, в която печелят всички участници в процеса.”
На форума Вачков каза още, че създаването на високоскоростна информационна инфраструктура е сред приоритетите на страната ни и е предпоставка за развиването на икономика базирана на знанието.
