Журналистиката в обществен интерес - как да я постигнем?

Среща под този надслов се проведе в Центъра за култура и дебат „Червената къща”, ул. Любен Каравелов № 15, Червената зала, в понеделник, 4 юни 2012. Без амбиция за представителност или всеобхватност, минисъбитието сполучливо изпълни замисъла на организаторите да събере действащи журналисти с активисти от неправителствения сектор за откровена дискусия. Между десетината участници прозвучаха въпроси около съвременната редакционна практика и начините, по  който в нея съжителстват стремежът за стойностна и честна журналистика от една страна, и политическите и икономически интереси на собствениците от друга. В този текст ще представя основните от тях, както и дискусията, която ги съпровождаше.

Представителите на третия сектор споделиха наблюденията си, че определени щекотливи теми от обществен интерес получават непропорционално и често тенденциозно отразяване. Като пример за такива теми посочиха проблемите около посегателствата върху защитени природни територии и най-вече отразяването на протестите срещу поправките в закона на горите, които според тях обслужват конкретни бизнес интереси. Тези интереси въздействат върху редакционното вземане на решения и си осигуряват благоприятно или липсващо медийно отразяване на темите, твърдят активистите. Въздействието се осъществява по линия на бизнес партньорствата между крупните инвеститори и бизнесмени и собствениците на частните медии, така и в рамките на семейно-приятелски и бизнес обвързаности на високопоставени управители и водещи журналисти. Според Петко Ковачев от Института за зелена политика тези обвързаности изменят обективността и акуратността на новинарското отразяване в поне два от водещите новинарски телевизионни източници: БНТ и БиТиВи. В резултат тези медии формират трайни дефицити на достоверна информация, които принуждават нарастващ брой хора да си набавя такава от маргинални медийни канали с партийни или идеологически дневен ред, като вестник „Атака“ или телевизия „Скат,“ или от интернет, твърди Ковачев.

Налагането на икономически и пазарни функции, логика и поведение на журналистите кристализира в дискусията като може би най-сериозния проблем на медийната среда в момента. Азбучни примери за такова налагане бяха припомнени и анализирани. Сред тях са развитията с медийното отразяване на скорошните общински избори, по време на които мнозинството медии обявиха тарифи за отразяване на политическите партии – решение, което до голяма степен лишава предизборната политическа борба от елемента на свободна конкуренция между различни визии, идеологии и предложения за бъдещо управление, и я свежда до просто наддаване. Като друг обезпокоителен пример бе спомената практиката на тютюневи компании, които сполучливо ангажират различни свои продукции в скрита реклама на тютюневи изделия, без да бъдат осъдени за това от Върховния административен съд. Но може би най-обезпокояващо за участниците бе откритието, че вменяването на рекламни функции на журналистиката се осъществява систематично, на законово и образователно ниво. Въпросното вменяване се демонстрира ярко от наложеното в медиите правило, че журналистът, особено в телевизия, е длъжен да премълчава в новините и публицистичните предавания имената на всички компании. Основополагаща за това правило, е хипотезата, че всяко споменаване на фирма представлява реклама, за която следва да бъде заплатено.  И че съответно професионалната журналистическа работа изисква подобно премълчаване.
Макар и в началото на кариерата си, младите журналисти на срещата споделиха, че вече са вече са възприели това премълчаване като напълно естествен начин на работа и го правят почти автоматично. Мнението им предизвика бурно удивление у присъстващите  на срещата опитни журналисти, които на свой ред отстояваха, че прецизността  и отговорността пред аудиторията са по-важни за журналистическата професия. „Като журналист винаги публикувам пълноценна информация за източниците, които цитирам, или фактите, които отразявам в материалите си, без да премълчавам  имената на личности или фирми – читателят трябва да ги знае“ коментира Антонова. Шокираща за нея и останалите журналисти навлезли в професията пречи повече от десетилетие, бе вестта, че укриването от аудиторията на ключова информация, каквато е името на всяка фирма, ангажираща се със събитие, е не само общоприета криворазбрана практика, но се насажда и у младите им колеги още на скамейката в журналистическия факултет. В опит да идентифицират възможни  начини за противодействие на проблемите в професионалната си практика, журналистите посочиха  активизирането и съживяването на реално действащи професионални организации, като СБЖ. Сред идентифицираните на срещата препоръки за подобрения бяха: заемането на по-активна позиция спрямо поведението на съюза и медийните организации от страна на самите журналисти и прякото им участие във вземането на решения и действията на тези организации, и държането им на фокус от медиите.

Присъстващите споделиха за зачестили случаи на фрапираща самоцензура от страна репортерите по време на граждански събития и прояви, включително и по време на седмицата за по-добра обществена и природна среда „Време за действие“, част от която бе и самата среща. Такъв случай, например, наблюдавали участниците в гражданския поход за релсов и обществен, провел се само ден по-рано, в неделя, 3 юни, 2012. Те били помолени от отразяващ събитието репортер на кабелна телевизия, да свалят един от плакатите си в подкрепа на столичната кръгова ж.п. линия, който гласял „Борис я създаде, Борисов ли ще я съсипе?“ Според журналиста, този безобиден наглед надпис просто нямало как да излезе в ефир.  Сервилността спрямо политическата власт е симптом на слаба журналистика, коментираха присъстващите.

Младите журналисти, участвали в срещата, потвърдиха, че съществуват всевъзможни неписани ограничения върху свободата си на изразяване в почти всички медии, където са работили. Според тях всяко средство за масова информация има свой собствен „канон“ за това какво и как може и не може да се пише. Редакционният подбор в много случай се води не от журналистически, а от икономически аргументи, твърдят те. Често срещана практика е, например, икономически анализи или новина да се позовават единствено на информация от и за фирми, собственост на  икономическата групировка, която притежава съответната медия. Подобни „крепостни“ правила в различните медии биха могли да бъдат заобиколени от автори на свободна практика, които съумяват да намерят подходящо издание за всеки сериозен материал. Липсата на дълбоки качествени, идеологически и ценностни жалони между повечето медии, по принцип е проблематична, в случая улеснява подобен „мозаечен подход“, като прави по-приемливо за търсещата качествен журналистически продукт аудитория да „следва“ подобни автори, най-вече с помощта на интернет и социалните мрежи.

Активистите споделиха, че все по-често се натъкват на пряко копиране в интернет изданията и пресата на прес-съобщенията, които разпращат. Въпреки че гарантира на неправителствените организации акуратно позоваване и пренос на точните им послания до желаната аудитория, подобна практика е обезпокояваща за журналистите. Тя демонстрира липса на професионализъм и е симптом на упадъка на качествения контрол в журналистиката, който й дава най-осезаемото предимство пред блоговете, социалните мрежи, и останалите форми на разпространение на съдържание в интернет. Без професионализъм и качествен контрол традиционната журналистика става неразличима и бързо губи доверието на аудиторията си, а с него, и възможността да оцелява икономически. Добрата новина бе, че засега има редакции, където качеството на журналистиката се контролира сравнително стриктно. Авторката на вестник „Капитал“ по темите на медиите, Весислава Антонова, сподели случай, при който журналист бил отстранен след доказано систематично преписване на преки цитати и представянето им като собствени интервюта.

Организатор на събитието „Журналистиката в обществен интерес - как да я постигнем?“ бе BlueLink.net – мрежата за гражданско действие, в партньорство с Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская.“ Събитието бе част от „Време за действие“ – фестивалът на гражданската активност, проведен от БлуЛинк между 31 май и 5 юни, с финансовата подкрепа на DBU – Германия. Сред неговите участници бяха неколцина от журналистите, участвали в провелия се през април семинар „Има такава журналистика,“ които в момента разработват материали, с подкрепата на Фондация „Отворено общество.“ Организаторите предвиждат задълбочаване и разширяване на дебата около качеството на журналистиката и търсят начини да идентифицират и мотивират млади и желаещи да произвеждат стойностна журналистика колеги, като им дадат среда и възможност да го правят.