GISW: България има шанс да се отърси от следенето в интернет

Отменянето на EС Директивата за задържане на трафични данни е възможност за България да поправи законите си, така че следенето в интернет да не нарушава основните права на личната неприкосновеност и свободата на изразяване. Но отпорът на консервативните структури, свързани с апарата на службите за сигурност, забавят и често предотвратяват подобни промени.  Това гласи българският доклад за наблюдение на глобалното информационно общество Global Information Society Watch (GISW) издаден от Асоциацията за прогресивни комуникации (APC.org). Версията на доклада за 2014 г.  е озаглавена "Следене на комуникацията в дигиталната ера" и документира как правителствата се възползват от слабостта в правните системи и незаинтересоваността на потребителите за да наблюдават, проникват, събират, анализират и възпират свободата на световените интернет комуникации. Официалното представяне на доклада в България бе на 21.11 от 18:00 в Център за култура и дебат "Червената къща" като част от форума "Време за действие", организиран от BlueLink.net.

Парализиращата правна и административна рамка в България налага нови технологични и финансови тежести на доставчиците на интернет услуги, които са готови да се подчинят на изискванията за задържане на данни и следене, отбелязва докладът. Идеята да откажат да прелагат драконовските изисквания на действащия закон е нова за повечето интернет доставчици, но възможността за противопоставяне на остарелите разпоредби витае във въздуха. Съзнателни граждани и доставчици се подчиняват на закона, но са готови да предприемат правни действия, за да премахнат остарелите правни текстове, които ги принуждават да шпионират по интернет и телефон потребители, показват резултатите от проведеното в България изследване.

Препоръчаните от доклада стъпки, които могат да доведат България до решаване на проблемите с прекомерното и понякога незаконно следене в интернет включват:

• задълбочена оценка на съществуващите административни и правни рамки за установяване на всички норми и агенции, които регулират следенето в интернет;
• концептуализиране на пакет от промени, които да намалят броя на изискванията за подслушване, и да увеличат възвможностите специалните служби и  доставчиците на интернет да си сътрудничат ефективно;
• премахване на Наредба 40 на МВР;
• повишаване на обществената информираност за негативните последици от прекомерното следене в интернет и създаване на политическо очакване за ограничаването му, с което политиците трябва да се съобразят, когато биват избрани на власт;
• създаване на широки коалиции от участници в обществените и регулативни процеси, които са заинтересовани следенето в интернет да бъде ограничено, включително доставчици на интернет, защитници на правата на човека, про-демократични мозъчни тръстове и други групи, които могат да участват в процеса по взимане на решения, отнасящи се до следенето;
• премахване на разпоредбите за следене в интернет, свързани с отменената Директива за задържане на трафични данни от ЗЕС; и
• концептуализиране на усилията за политическо застъпничество на ниво ЕС, за да бъде създаден подходящ заместител на отменената Директива за задържане на трафични данни, който да има трайно въздействие върху политиките за следене в интернет на национално и европейско ниво.
   

В представянето на доклада в центъра за култура и дебат "Червената къща" в София се включиха представители на гражданското общество, журналисти и активисти в областта на свободата на изразяването в интернет. Цялата книга, както и главата за България, бяха представени от Тодор Ялъмов от Центъра за изследване на демокрацията и ARC Fund - анализаторски център за дигитална демокрация и технологии. Ялъмов изрази надежда, че с помощта на BlueLink.net и APC препоръките на доклада за България може да се реализират. "Има реална възможност новото правителство да предприеме нужните стъпки в тази насока", подчерта Ялъмов.

Както личи от доклада, мнозина в България смятат, че ако не правят нещо нередно, те нямат проблем със следенето. Според Ялъмов това не е вярно, тъй като често свръхизползването на специални разузнавателни средства се практикува за чисто бизнес цели, а в службите за сигурност има достатъчно много хора, който желаят да прилагат следенето все повече и повече, независимо от регулациите на ЕС.

Картината не е оптимистична - въпреки скандалите с нерегламентирано следене по време на кабинета Борисов и обществените нагласи след протестите през 2012 - 2013 г., броят на исканията за подслушване е нарастнал по време на правителството на Пламен Орешарски, подчерта д-р Павел Антонов,  автор на частта за България и управляващ редактор на БлуЛинк. След връщането на Борисов отново на власт гражданското общество трябва да продължи натиска за да се гарантира трайно подобрение на състоянието с подслушването в интернет, посочи Антонов.

Представянето на доклада Global Information Society Watch за България бе подкрепено от APC.org, в която BlueLink.net членува от 2000 г. Церемонията по представянето бе част от еднодневен форум „Време за действие“, организиран от БлуЛинк втори път. Форумът включи поредица от дискусии и представяния на проекти, резултатите от които очертават полето на действие на BlueLink.net през следващите няколко години.

Докладът за следенето в България можете да прочетете на български език ТУК.

Предговор  към глобалното издание можете да прочетете на български език ТУК.
Подробности за програмата на форум „Време за дейстиве“ може да откриете ТУК.

Събитието бе последвано от връчването на годишните награди на фондация "БлуЛинк" - "Свободен електрон".

 Асоциацията за прогресивни комуникации подпомогна представянето на доклада GISW за България .