Абстракти на презентациите

 

„Екоиновации за зелена икономика и споделен просперитет“

Абстракти на презентациите

 

 

 

Демократизирането на зелената енергия: превръщането на една селска къща в енергийно независим дом

Проф. Евгений Дайнов, политолог, Нов български университет

Живеем в пресечната точка между две мощни политически тенденции. От една страна, концентрацията на власт в олигархиите и сливането на безотчетна финансова и политическа мощ в национален и световен мащаб: рискът е връщане към това, което Аристотел нарича "деспотична власт". От друга, новите технологии, които овластяват хората и групите и създават огромен потенциал за еманципация и съпротива срещу глобалната олигархия. В моята селска къща успях да стана независим от електричеството, като използвах слънчева енергия.

Това ме освободи от грешните сметки, изпращани от монополиста на електроенергия. Това също така ми даде повече независимост в случаите: a) на аварии в електропреносната система, когато аз имам електричество, за разлика от всички останали; и б) може би аз съм единственият жител на село в България, който постоянно разполага с 220 волта електрическа енергия. Как поробвате човек, който има власт над електричеството?

 

Екоиновациите: предпоставка за социално-екологичната трансформация

Дърк Холеманс, Директор, Фондация „Ойкос,“ Белгия

Нашите европейски общества се сблъскват с различни предизвикателства като изменението на климата, увеличаването на неравенството и остарелия модел на икономика на разхищението. За да бъдем „устойчиви“ на бъдещето, е необходим нов социален модел, който да осигурява свобода и сигурност за всички в според ограниченията на планетата. Екологичните иновации са основен градивен елемент за трансформацията ни в социално-екологично общество, тъй като са двигател за циркулярната и основаната на сътрудничество икономика. Новите технологии са необходими; иновациите винаги са социален процес, включващ институционални, културни, бизнес и регулаторни елементи. Нуждаем се от нова икономика, която е дистрибутивна по дизайн и регенеративна по характер.

 

Зелената икономика и климатичните промени

Озгечан Кара, асоциация „Зелена мисъл“, Турция

Предизвикателствата на глобалното затопляне не могат да бъдат преодолени само чрез повишаване на осведомеността на потребителите или чрез насърчаване на частния сектор да се адаптира единствено към по-чисти производствени практики. Нуждаем се от система, която да позволи на лицата, отговорни за вземането на решения на всички равнища - от частните лица до международните институции, да действат като едно цяло по пътя за постигането на конкретно определени цели. Зелената икономика предлага на концептуална, теоретична и практическа рамка, която ще позволи тази промяна. Ето защо Асоциация „Green Thought“, Зелената европейска фондация и Istanbul Policy Center изготвя доклада „Climate Friendly Green Economy Policies“, в който показват най-добрите практики от държавите в ЕС по отношение на зелената икономика и политики, които смекчават последствията от изменението на климата и адаптирането към него и поставят на обсъждане конкретни предложения за политики за Турция в три ключови системи на икономиката: града, енергетиката и използването на земите. 

 

Институционални и практически предизвикателства пред битовите потребители при производството на зелена енергия в България

Илян Илиев, Директор, Фондация „ОЦОСУР,“ Варна

Реорганизацията на системата за производство и доставки на енергия е една от ключовите за въвеждането на зелена икономика. За съжаление доставчиците на енергия са монополни структури в България. Това ги прави промяната им много трудна и най-бавна. В същото време предизвикателствата от изменението на климата изискват радикални промени в тях. Промените трябва да поставят гражданите (потребителите) в центъра на проблема. Необходим е един по-гъвкав пазар на енергия, в който да се увеличи процентът на енергията от възобновяеми източници. Това може да се постигне чрез предоставяне на повече права на потребителите и чрез участието им в производството на енергия. Малките производители (домакинствата) следва да бъдат насърчавани да задоволяват потребностите си от производство на енергия от възобновяеми източници. Това следва да включва и демократизация на процеса; което да помогне на гражданите да преодолеят административните пречки за инсталирането и управлението на малки фотоволтаични инсталации до 5 киловата, за да се предоставят оборудвани с ВЕИ домакинства.

 

Към устойчиво развитие и зелена икономка в ромски общности: ролята на публичните инвестиции

Ива Александрова, независим изследовател, Великобритания

Презентацията се основава на изследователски доклад озаглавен „Социално-икономически ефекти от публичните инвестиции за приобщаване на ромите в Каварна“, разработен от авторката за Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) , публикуван през 2015 г. Докладът предоставя нови данни и обстоен поглед върху социално-икономическите последици от инвестирането на публични средства в ромските общности в Каварна.Целта е да се установят ефектите на широкия спектър от публични инвестиции, направени от община Каварна в предимно ромския квартал Хаджи Димитър в продължение на 10 години между 2004 и 2014 година. Инвестициите обхващат сфери като жилищни условия и инфраструктура, здравеопазване, трудова заетост, доходи, бедност и социално изключване, правосъдие и престъпност, участие в политическия живот. Докладът прави преглед на редица показатели с оглед установяване на въздействието на тези инвестиции върху социалното и икономическото развитие на квартала и неговите жители. Отправя се поглед и отвъд квартала, за да се видят ефектите и за българското население в сравнителна перспектива. Представено е и допълнително сравнение с данните за страната, когато са налични. Представените данни са получени от различни източници и обхващат широк спектър от индикатори. Положени са максимални усилия, за да се гарантира използване на сходни индикатори и дефиниции както в предишни проучвания на домакинствата, по-специално проучването на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) и Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), както и на НСИ. Резултатите обаче не са пряко сравними поради разликата в методологията, извадките и обхвата на проучванията. Представените данни следва да се разглеждат като показателни за тенденциите и насоките. Липсата на конкретни данни за първоначалните инвестиции, на входни данни и на съответни базови показатели също затруднява определянето на количествените измерения на приноса на отделните публични инвестиции. Различните инвестиции са оказали различно въздействие върху развитието на квартала и за намаляване на социалната дистанция от българското население на града. Това въздействие е установено след съпоставяне с наличните средни стойности на национално и областно равнище за ромското и неромското население и с данни от проведеното през 2015 година за целите на специализирано проучване сред 300 домакинства в квартал Хаджи Димитър на град Каварна. Значимостта и въздействието на тези промени са анализирани посредством сравнение с националните средни стойности за цялото население и със средните стойности за ромите на национално равнище. Те са съпоставени също спрямо инвестицията, за да се установи правопропорционална връзка между ефекта и инвестицията, когато има такива данни.

 

Подходи към енергийна трансформация в ЕС и ЦИЕ

Руслан Жечков, консултант, Technopolis Group, Франция

Презентацията е основана на сравнителен анализ за Topenergy към холандското правителство, който изследва подходите за енергиен преход в няколко страни от ЕС: Великобритания, Франция, Швеция и Германия. Презентацията ще посочи културните и историческите фактори за енергийния преход, ключовите законодатлени актове и енергийните интереси в обществото, политиката, ролята на гражданското общество и др.

 

Политики за ресурсна ефективност: индустриалната симбиоза като модел за оптимизиране на използването на природните ресурси

Руслан Жечков, консултант, Technopolis Group, Франция

Презентацията е базирана на сравнително проучване в осем страни: Франция, Холандия, Великобритания, Германия, Япония, Корея, Канада и САЩ. Проучването разглежда въпроса за материалната ефективност на промишления и строителния сектор. Ефективността на материалите отразява амбицията на индустриалните общества да преминат към по-устойчив начин на производство на стоки и изграждане на сгради. 

 

Сподели