Фотоалбум "Сбогом на есетрата"

Фото репортаж на Любомира Константинова от рибарските селища по Дунав в търсене на изчезващите есетрови риби.

Никополската есетрова история датира от времето преди забраната. Неин носител е глава на моруна, която съжителства с местните рибари на една от масите в кръчмата им. „230 килограма беше. Моят зет я хвана преди десетина години. Беше на риба и стана случайно, с мрежа. Една сутрин ме вдига майка ми и казва: „Тръгвай, че не могат да изкарат рибата от лодката“. Щом от лодката не могат да я изкарат, правете сметка как са я вкарали в лодката. Нощно време са я хванали и с опашката напред. Това е най-трудният начин на вадене на риба. Обаче са имали момчетата късмет и са я извадили. Проснахме я тука, 3 маси и половина. Масите са по 90 сантиметра, смятайте колко метра е била. 230 килограма, женска. И друга такава няма. На мен не ми се е случвало, а съм вече на 62 години. Но има хора, които са ловили, имаше един такъв. Нашите рибари не знаеха за какво става въпрос, той им вземаше хайвера, даваше им по едно филе от моруната и им казваше да мълчат. През това време си построи два апартамента – единият в Русе, другият – в Плевен. Хората даваха за по 12 стотинки килограма риба. Най-скъпата беше 24-25 стотинки“, спомня си най-уважаваният рибар Сечкин.

Това е било в други времена, сравнението с които за рибаря отново повдига въпроса за справедливостта. „Ей-тука продавахме рибите едно време, тука имаше едни масички пред кръчмата. А пък сега е задължително да мине през рибната борса – там, в малката уличка. Така го направиха след като влязохме в ЕС – трябва по закон всичката риба да се продаде на рибната борса и собственикът й вече да я продава – едно момче, по-гявол. Изкупува рибата по 1.20 лв и я продава по 3 лева. А иначе преди всеки рибар можеше да си я продаде. Карат те насила да ставаш престъпник.“

Ако сте започнали по-добре да разбирате мотивацията на рибарите, търсещи изчезващите есетрови риби, една история, разказана от кмета на Свищов Станислав Благов, ще придаде завършеност на разбирането ви. „Един наш съгражданин от село Вардим завежда на риба сина си, който тъкмо се е върнал като спасител от морето. Момчето скача във водата и си счупва прешлена. Оттогава бащата се опитва да хване моруна, за да плати операцията на сина си. Това е като бялата лястовица на Йовков.“ 

Още по темата: 

Сбогом на есетрата! Погубваме риба надживяла динозаврите

Есетрови риби в България