Нашите климатични права: Кои закони позволяват да ги отстояваме и готови ли сме като общество за това?

Нашите климатични права: Кои закони позволяват да ги отстояваме и готови ли сме като общество за това?

Под редакцията на:
Пламен Пеев, PhD
Полина Славчева, MFA
Павел Антонов, PhD

Дизайн на корицата:  Ана Тот

Публикация на Фондация “БлуЛинк”. Бул. “Сливница” № 263, София 1202, България, office [at] bluelink [dot] net, www.bluelink.net 

Можете да поръчате печатно копие на това издание като посочите пощенския си адрес в съобщение тук. Разходите за доставка са за сметка на получателя.

Второ преработено издание
София, 2024 г.
ISBN 978-619-92571-2-8

Всички права са запазени от Фондация “БлуЛинк” под Creative Commons, лиценз CC BY-NC-ND. Лицензът позволява свободно ползване за нетърговски цели, без производни и със задължително позоваване на източника.

Публикация в рамките на проект “Дискусии и действия за климата и околната среда”,  финансиран от Европейския съюз и координиран от европейската мрежа "Правосъдие и околна среда" (J&E). Мненията, изразени в публикацията, принадлежат на авторите и не отразяват непременно позициите на ЕС.
Настоящата публикация представлява второ и преработено издание въз основа на издадената през 2023 г.  Работна версия на доклада, представена пред Национална кръгла маса с участието на представители на национални и местни власти, бизнес и граждански организации, озаглавен “Климатични права –  стратегическа и законодателна рамка и възможности за приложение на национално и  местно ниво”.

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение……………………………………………………………………………………   4
ГЛАВА 1 | ПРАВНА РАМКА НА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРАВА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И БЪЛГАРИЯ
I. Концепцията за климатичните права……………….........................................  7
II. Рамка за квалификация и оценка на климатичните права…..……………….  8
III. Правна и стратегическа рамка на климата в България………………….…… 10
IV. Изходни положения за изследване на климатични права в България ...........15
ГЛАВА 2 | ГОТОВИ ЛИ СМЕ КАТО ОБЩЕСТВО ДА ОТСТОЯВАМЕ СВОИТЕ КЛИМАТИЧНИ ПРАВА?
I. Нагласи на обществото към темата за климатичните промени………….…  24
II. Нагласи на гражданските организации към климатичните права………….   25

ГЛАВА 3 | ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ
I. Каква е връзката между климатичните промени и здравето?.....................   30
II. Каква е връзката между климатичните промени и мръсния въздух?........... 32
III. Каква е връзката между климатичните промени, здравето и правата на жените?................................................................................................................ 34
ГЛАВА 4 | УСПЕШНИ КЛИМАТИЧНИ ДЕЛА В БЪЛГАРИЯ
I. Делото за мръсния въздух, заведено от група граждани срещу Община Пловдив……………………………………………………………………………….  39
II. Колективният иск на “Група за чист въздух” срещу Столична община…..….  42
III. Делото срещу комплексното разрешително на ТЕЦ „Марица изток 2“............ 45
IV. Общи препоръки към организации и физически лица, които искат да водят такъв тип дела........………………………………………………………………….. 50
Заключения и препоръки………………………………………………………………...  52
Приложение 1 | Преглед на типовете климатични права в областта на климата на европейско и глобално ниво…………………………………………………………  54
Приложение 2 | Класификация на климатичните съдебни спорове……….….. 70
Приложение 3 | Фигури и инфографики………………………………………………  81

ВЪВЕДЕНИЕ

През 2023 г. шест португалски младежи се изправиха срещу 33 правителства в Европейския съд по правата на човека, за да поискат действия в областта на климата. Сред ответниците е и България. В света се водят или вече са приключили над 2 000 дела, свързани с климата. Броят им се е увеличил повече от два пъти през последните 5 години и продължава да расте (фиг. 1). Такива дела се водят и в нашата страна.
Достъпът до правосъдие е на път да промени динамиката на борбата с климатичните промени, сочи тазгодишният Доклад за глобалните съдебни спорове за климата на Програмата на ООН за околната среда . Децата, жените, местните общности и коренното население играят важна роля в този процес като ключови жалбоподатели.
Освен че растат като брой, все повече климатични дела завършват успешно. Съдилищата все по-често отсъждат, че отказът на държавите и корпорациите да предприемат действия за смекчаване на изменението на климата нарушава правото на хората на живот, здраве, храна, вода, свобода, семеен живот и др. Тези права вече се класифицират и като "климатични права", напр. в контекста на климатичните съдебни дела .
Например, правото на живот и достойнство вече включва правото ни на здравословна околна среда, способна да поддържа качествен живот. Правото да не бъдем лишавани от живот, свобода или собственост, трябва вече да включва и правото на стабилен климат. А устойчивото управление на природните ресурси включва и управлението на парниковите емисии в атмосферата по начин, който да предпази младите хора и бъдещите поколения от катастрофално изменение на климата.

Защо разглеждаме климатичните права?
2023 г. се смята за преломна за съдебните процеси за климата. Същевременно според последния доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) настоящото десетилетие е ключово и за колективните усилия на човечеството да ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса и така да предотврати най-тежките последствия от климатичните промени.
Социологическите проучвания сочат, че близо 80% от българите смятат климатичните промени за “криза” или “сериозен проблем”, чието разрешаване трябва да бъде приоритет на политическите партии. Същевременно темата почти изцяло отсъства от публичните изяви на политиците – дори преди избори . Освен това българите разчитат основно на държавата за предприемането на мерки за справяне с проблема – едва 35% споделят, че са предприемали действия за борба с климатичните промени, на фона на 63% в Европейския съюз .
Готови ли сме тогава да работим заедно, като общество, за справянето с огромното предизвикателство, което представляват климатичните промени? Добър ли е диалогът между институции и граждани? Познават ли гражданите своите климатични права и имат ли желание да ги отстояват? Кои закони позволяват воденето на климатични дела, колко време отнема битката в съда и какви ресурси са необходими за нея?
Отговори на тези въпроси търсим в настоящото издание. То е резултат от проект „Дискусии и действия за климат и околна среда”, който Фондация „БлуЛинк“ изпълнява като партньор на международната мрежа „Правосъдие и околна среда“ (Justice & Environment) с финансовата подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Целта на проекта е да повиши осведомеността на европейските граждани за правната рамка, която позволява защитата на техните климатичните права и в крайна сметка да превърне климатичната справедливост и адаптацията към климатичните промени в тема от първостепенно значение за правителствата, бизнеса и обществото.
Приоритизирането на темата за климата е наложително, защото според международен екип от учени България е сред страните в Европа с най-рязко нарастване на случаите на екстремно време . Официалните данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) също показват нарастване на честотата и интензитета на екстремните прояви на времето през последните десетилетия – горещи вълни, наводнения и засушавания. Това означава, че наводненията в България през 2023 г. и 2022 г. не са изолирани случаи, а климатична тенденция. Без адекватни мерки за адаптация и ефективно изпълнение на съществуващите мерки, жертвите и щетите от екстремни прояви на времето ще продължат да растат.
В глава 1 на “Нашите климатични права” ще намерите обзор на правната рамка на климатичните права в Европейския съюз и в България. В глава 2 представяме нагласите на широката общественост и гражданските организации по отношение на климатичните права и действията за ограничаване на климатичните промени. Глава 3 представя пресечните точки между борбата за ограничаване на изменението на климата и борбата за чист въздух, здраве и права на жените. Глава 4 разказва за три успешни климатични дела в България. В приложение 1 и 2 ще намерите повече контекст за категориите климатични права и класификацията на климатичните съдебни процеси, както и някои примери на знакови съдебни дела от света. В приложение 3 ще намерите фигури и инфографики, които илюстрират някои от темите в текста.

nashite_klimatichni_prava.pdf