Климатът в режим на изчакване: Между рекордите на януари и политическата безпътица

Януари 2026 г. се оказа месец на климатични и обществени парадокси. Докато държавата за пореден път през последните години е в състояние на изчакване, природата отказа да спазва какъвто и да е протокол. В този контекст новината от Службата за климатични изменения „Коперник“, че светът вече е преминал прага от затопляне спрямо прединдустриалните нива мина някак незабелязано.

В брой 30 на бюлетина на Коалиция за климата България виждаме ясно как животът започва болезнено да изпреварва тромавостта на политиките. Изправени сме пред феномен, който политическата класа системно подценява през годините: българският гражданин показва все по-изненадваща зрялост. Данните от проучването на „Грийнпийс“ са категорични – независимо от партийните пристрастия, българите масово (над 32%) избират възобновяемата енергия и енергийната ефективност като свой безалтернативен приоритет. Гражданите разбират това, което често потъва в чиновническия жаргон – че възобновяемите източници и енергийната сигурност не са абстрактна идеология, а ясна посока.

Създаденият административен вакуум през годините, който парализира реформите, често се пропуква именно благодарение на активното гражданско общество, което неслучайно е често сред основните врагове на политическата класа. Този модел на активност виждаме и в настояването за работеща система за отпадъци - натрупаните проблеми са ясен симптом за дълго отлагани реформи, които да са в полза на гражданите. За такива моменти Законодателят мъдро е предложил инструменти в наша помощ. Такъв инструмент е Хартата за фундаментални права на ЕС, която може да се превърне в основен „коз“ в съда като солиден аргумент срещу екологичния хаос, безогледното застрояване и институциалното мълчание. Защото прогресът не трябва да е за сметка на бъдещето на нашите деца.

Климатът, противно на налаганото мнение, не е просто тема за конференции и/или “greenwashing”, а видна част от нашия общ дом. Редуването на суши и порои, които засягат земеделието, достъпът до вода и живота на всеки, не могат да бъдат пасивно наблюдавани, а трябва действие. В скромното пространство на нашето ежедневие нови европейски правила, като това за „правото на поправка“, са предпоставка за връщане на контрола върху ресурсите и екологичните и климатични следствия от това. Всеки от нас може да направи малка стъпка към общото благо, противопоставяйки се на наложената консуматорска култура, която генерира милиони тонове отпадъци.

Времето на „удобното мълчание“ изтече под влиянието на януарските жеги. В тези моменти на институционална празнота, ролята на всеки един от нас става решаваща. В цяла Европа търсенето на методи за ниски емисии и по-чист въздух вече не е въпрос на политически избор, а на оцеляване. Защото решенията не могат да чакат края на поредната политическа криза – те се случват тук и сега, чрез натиска и волята на едно будно общество.

Често описваме климатичната криза и борбата срещу нея като „въпрос на градуси“, емисии и глобални споразумения. Но има и друга истина, която е по-важна: тя е преди всичко въпрос на гражданско присъствие и активност.

Безпътицата на институциите и зависимостта от фактори извън гражданите не е крайна спирка, а пространство в ничия земя, което обществото ни започва да си отвоюва – с избора на чиста енергия, с искането за ремонт вместо изхвърляне и с правната защита на природата ни. Ако политиката е в режим на изчакване, то животът не е. Въпросът не трябва да бъде кога институциите ще действат, а колко бързо гражданите ще превърнем изключенията в правила.

email-180365716179912287-1772010241.pdf