Кои закони позволяват да отстояваме климатичните си права и готови ли сме като общество за това?

Социологически проучвания сочат, че близо 80% от българите смятат климатичните промени за “криза” или “сериозен проблем”, чието разрешаване трябва да бъде приоритет на политическите партии. Същевременно темата почти изцяло отсъства от публичните изяви на политиците – дори преди избори. Oсвен това българите разчитат основно на държавата за предприемането на мерки за справяне с проблема – едва 35% споделят, че са предприемали действия за борба с климатичните промени, на фона на 63% в Европейския съюз. Tова сочат проучвания от 2023 г. на “Алфа рисърч” за Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и Специално проучване “Евробарометър 538”. Изменение на климата.

Готови ли сме тогава да работим заедно, като общество, за справянето с огромното предизвикателство, което представляват климатичните промени? Добър ли е диалогът между институции и граждани? Познават ли гражданите своите климатични права и имат ли желание да ги отстояват? Кои закони позволяват воденето на климатични дела, колко време отнема битката в съда и какви ресурси са необходими за нея?

Отговори на тези въпроси търсим в работното издание на доклада "Нашите климатични права. Кои закони позволяват да ги отстояваме и готови ли сме като общество за това?" Докладът е резултат от проект „Дискусии и действия за климат и околна среда”, който Фондация „БлуЛинк“ изпълнява като партньор на международната мрежа „Правосъдие и околна среда“ (Justice & Environment) с финансовата подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Целта на проекта е да повиши осведомеността на европейските граждани за правната рамка, която позволява защитата на техните климатичните права и в крайна сметка да превърне климатичната справедливост и адаптацията към климатичните промени в тема от първостепенно значение за правителствата, бизнеса и обществото.

Приоритизирането на темата за климата е наложително, защото според международен екип от учени България е сред страните в Европа с най-рязко нарастване на случаите на екстремно време. Официалните данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) също показват нарастване на честотата и интензитета на екстремните прояви на времето през последните десетилетия – горещи вълни, наводнения и засушавания. Това означава, че наводненията в България през 2022 г. и 2023 г. не са изолирани случаи, а климатична тенденция. Без адекватни мерки за адаптация и ефективно изпълнение на съществуващите мерки, жертвите и щетите от екстремни прояви на времето ще продължат да растат.

В глава 1 на “Нашите климатични права” ще намерите обзор на правната рамка на климатичните права в Европейския съюз и България. В глава 2 представяме нагласите на широката общественост и гражданските организации по отношение на климатичните права и действията за ограничаване на климатичните промени. Глава 3 представя пресечните точки между борбата за ограничаване на изменението на климата и борбата за чист въздух, здраве и права на жените. Глава 4 разказва за три успешни климатични дела в България. В приложение 1 и 2 ще намерите повече контекст за типовете климатични права и правни механизми и класификацията на климатичните съдебни процеси, както и някои примери на знакови съдебни дела от света. В приложение 3 ще намерите фигури и инфографики, които илюстрират някои от темите в текста.
 

Изтеглете работния доклад оттук.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.

Събитието и настоящата публикация са част от инициатива „Дискусии и действия за климат и околна среда“ на европейската мрежа “Правосъдие и околна среда”, която се осъществява с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС. Всички изразени възгледи са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).

nashite_klimatichni_prava_rabotna_versiya_na_doklada.pdf