Консултативни органи за политиките в областта на климата – фактори за успех и извлечени поуки

В развитите и развиващите се страни все по-често се създават национални консултативни органи по въпросите на климата, чиято цел е да предоставят съвети на правителствата, да оценяват напредъка по средносрочните и дългосрочните цели в областта на климата и прехода към общества с ниски нива на въглеродни емисии или без изкопаеми горива. Тези консултативни органи варират по отношение на задачите, обхвата на мандата, институционалната структура и ресурсите. Въз основа на обзора на разширяващите се задълбочени изследвания върху консултативните съвети по въпросите на климата, в настоящия доклад се определят четири различни вида консултативни органи и тяхното въздействие върху политиките по декарбонизация:

Научни съвети по политиката в областта на климата, съставени от определени независими научни експерти, с основна задача да преглеждат и следят дали мерките в областта на климата, предприети на национално равнище, са достатъчни за постигане на националните цели за смекчаване на изменението на климата.

Форуми на заинтересованите страни в областта на климатичните политики, състоящи се от обществени недържавни и второстепенни участници, създадени с основната цел да разширят дискусията, като включат съответните заинтересовани участници извън правителството, предоставяйки възможности за обмен и принос от страна на гражданското общество, гражданите, частния сектор и общините.
Междуведомствени форуми по климатични политики, включващи заинтересованите страни, които действат като форуми, но и с участието на държавни служите- ли от широк кръг министерства и агенции.

Вътрешни консултативни органи, които са част от правителствена агенция. Това са официални правителствени органи, които ангажират или възлагат на научни експерти предоставянето на съвети.

В доклада се посочват пет фактора за успех, които определят въздействието и ефективността на консултативните органи по въпросите на климата:

1. Важно е консултативните органи по въпросите на климата да разполагат с подходящ и ясен мандат. При създаването на консултативен орган по въпросите на климата следва да се акцентира върху осигуряването на институционалната стабилност, независимостта от правителството и подходящия експертен опит в различни тематични области.
2. Консултативните органи по въпросите на климата следва да се състоят от независими научни експерти, които да работят за определен период, който не е обвързан с електоралния цикъл. Членовете следва да бъдат назначава- ни въз основа на тяхната индивидуална техническа експертиза в дисциплините, които са от основно значение за климатичните политики, включително климатология, икономика, социални и поведенчески науки, както и да имат опит в съответните сектори. Размерът на консултативния орган е важен и един научен съвет по политиката в областта на климата следва да се състои от приблизително 8-10 души, включително председателя, докато форумът на заинтересованите страни може да бъде по-голям.
3. Наличието на законодателство в областта на климата и ясна управленска и институционална рамка за регулиране на изменението на климата, например Закон за изменението на климата, е от решаващо значение за 4 въздействието и ефективността на консултативния орган по въпросите на климата.
4. Ресурсите и капацитетът са от основно значение, за да могат консултативните органи по въпросите на климата да изпълнят своя мандат. Ето защо е важно консултативният орган да е заделил достатъчно средства за изпълнение на задълженията си, както и да има подкрепа от секретариат, който може да бъде създаден специално за тази цел, или да се поеме от съществуваща институция.
5. Трябва да има ясно установени процедури за взаимодействието между науката и политиките, т.е. между консултативния орган по въпросите на клима- та и правителството. Вероятно това би улеснило възприемането на съветите и препоръките на консултативния орган по въпросите на климата от страна на правителството. Фактор, който оказва силно влияние върху въздействието на научните насоки, дадени от консултативния орган по въпросите на климата, е дали правителството е правно задължено да реагира под някаква форма.

 

Документът е превод на доклад, изготвен от Матилда Милианд, изследовател по политически науки в Стокхолмския университет, и Карин Бекстранд, професор по социални науки за околната среда в катедрата по политически науки в Стокхолмския университет.

Сподели