Корона и тютюн

Автори: Павел Антонов, PhD, Христо Иванов*

 

Пълният текст на доклада е достъпен и в PDF формат тук.

Допълнителна информация за представянето на изследването на Световния ден без тютюнопушене - 31.05.2020, е достъпна тук.

 

 

Съпоставяне на наличните до 01.05.2020 данни сочи, че за първите си шест месеца пандемията COVID-19 е погубила много по-малко човешки живот от тютюнопушенето - както в глобален план, така и в България. Въпреки това реакциите в обществото, държавните институции и здравеопазването към двете заплахи са учудващо непропорционални.

Опитът за сравнение между двете смъртоносни опасности е предмет на важни уговорки. Мнозина възприемат тютюнопушенето като доброволен човешки акт, докато вирусът SARS-Cov-2 - по-известен като коронавирус, образно казано не пита, и част от заразените с него се разболяват от COVID-19. Версията, че тютюнопушенето представлявало “свободен избор” се лансира усърдно от тютюневите компании и техните застъпници, и е възприета от много пушачи.^1,2 Тази теза, обаче, се отхвърля категорично от медицинската наука, която разглежда тютюнопушенето по-скоро като тежка смъртоносна зависимост, отказът от която е непосилен за повечето й жертви.^3,4,5

Доколко доброволният избор на жертвата е легитимно основание за застрашаване на нейния собствен живот и живота на околните, разбира се представлява сложен морален въпрос. Въпреки многообразието от реакции, почти всички държави по света - сред които и България, предприеха задължителни мерки срещу COVID-19⁶, при които личното право избор бе потиснато до голяма степен. Много правителства легитимираха това чрез реторика и законодателство, присъщи за извънредно положение или война.

За отбелязване е, че това се случи в условията на почти липсващо научно познание за заболяването, при което за научен консенсус не можеше дори да става дума. В контраст, въпреки натрупаните от десетилетия доказателства и международен консенсус около смъртоносния ефект от тютюнопушенето, глобалният отговор към него е много по-постепенен, колеблив, предупредителен и препоръчителен.

Глобална епидемия срещу пандемия

За да сравним националните подходи към двете бедствия се осланяме на интерпретациите на Световната здравна организация (СЗО) - специализираната агенция за здравеопазване на ООН, в чиято Генерална асамблея от 1948 г. до днес са се включили представители на 194 страни⁷. През 2005 г. влезе в сила Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ) на СЗО. На първата страница от преамбюла й тютюнопушенето е определено като “епидемия” и “глобален проблем”⁸. Рекордният брой от 181 страни, сред които и България, са ратифицирали конвенцията, а от 2008 г. СЗО издава ежегоден доклад за “глобалната тютюнева епидемия” и мерките за преодоляването й, в който тютюнопушенето е определено като “глобална криза”⁹.

На 11.03.2020 г. Генералният директор на СЗО д-р Тедрос Гебрейесус официално обяви COVID-19 за пандемия. Според дефиницията на СЗО пандемия е заболяване, към което хората нямат изграден имунитет, което се разпространява по целия свят по-бързо от очакваното¹⁰. Епидемия, от друга страна, представлява значително покачване на случаите на дадено заболяване или поведение, което засяга здравето на хората в конкретен регион или група¹¹.

Развиването на имунитет към новия коронавирус в момента е предмет на множество научни изследвания¹². Към вредите от тютюнопушенето пък изобщо няма имунитет, извън известна генетична предразположеност¹³. Районът на разпространение и на двете бедствия е глобален. Изглежда в случая между понятията за пандемия и глобална епидемия можем да сложим знак за равенство - с известни уговорки, обаче.

Извън очевидно напълно различния им начин на разпространение, разликата между двете бедствия остава да се търси в бързината му и засегнатите от него групи. Тютюнопушенето има многовековна история, но първите изследвания по темата в САЩ определят като начало на тютюневата епидемия 75-годишния период преди въвеждането на масовото производство и разпространение на марката “Кемъл” през 1913¹⁴.

Независимо как и кога е възникнал новият коронавирус, той очевидно се разпространява несравнимо по-бързо от тютюнопушенето. Показателно е, че правим това сравнение около половин година след първите сведения за появата му, при почти пълната липса на надеждна научна информация за него. Тази липса затруднява пълноценното сравнение на засегнатите от двете епидемии групи.

Тютюнопушенето представлява болестотворна зависимост към съставката никотин, която може да се отключи след пропушване във всяка възраст.^15,16 Вредното въздействие на тютюневия дим над различни органи е кумулативно и зависи от множество фактори, сред които степен и продължителност на излагането¹⁷, но и редица индивидуални, социални и дори културни предпоставки. Според различни проучвания най-засегнати от тютюнопушене са възрастните, хората с белодробни или сърдечни заболявания, както и работници, хора с по-ниско образование и доходи¹⁸, представители на маргинализирани групи, жени, деца и подрастващи¹⁹.

Коронавирусът доказано се предава чрез пряк или непряк допир, както и по въздушно-капков път²⁰. Така най-бързо заразени с него се оказват всички, които имат контакт с вече заразени и боледуващи - пътуващи, пребиваващи в гъсто населени или посетени от много хора пространства, медицинският персонал и други професии с висока интензивност на социално общуване. Сред жертвите му обаче изглежда преобладават хора със съществуващи хронични заболявания, водещи нездравословен живот и над 70 годишна възраст - все групи с висока застрашеност и от тютюнопушенето.

Масово разпространеното от медиите твърдение, че тютюнопушенето по някакъв начин предпазвало от COVID-19 засега не е доказано от достатъчен брой изследвания²¹. Напротив, както СЗО, така и международната общност за борба с тютюнопушенето предупредиха, че пушачите поемат по-голям риск при заразяване с коронавируса, и препоръчаха отказване на пушенето през периода на извънредните мерки²².

Кой убива повече?

Преди опита за сравнение между заболеваемостта и смъртността, причинени от двете смъртоносни епидемии, е редно да уточним, че и в двата случая липсват универсално възприети методики за регистрирането им. Установяването на смъртността от COVID-19 се влияе до голяма степен от прилаганите в различните страни процедури за установяване на причината за настъпила смърт, отбелязва пред DW германският специалист по обществено здраве и епидемиолог проф. Тобиас Курт²³. В много случаи жертвите на коронавируса страдат и умират от други заболявания и състояния, а решението кой е основният причинител на фаталния завършек е предмет на медицински, политически, институционални и дори лични решения във всеки отделен случай.

Данните към момента не представят пълна картина на заболеваемостта и смъртността. От една страна съществуват подозрения, че много случаи просто не се регистрират като COVID-19. От друга се твърди, че трудно да се прецени доколко вирусът е основен причинител, или просто е изиграл ролята на ускорител на неизбежния в много случаи фатален изход от други заболявания²⁴.

За тютюнопушенето се знае, че уврежда и съкращава човешкия живот чрез над 250 вредни химични съединения, от които поне 69 са канцерогенни, като вредите от него засягат, както хората консумиращи тютюневите изделия, така и хората в непосредствена близост - т.нар. “пасивни пушачи”²⁵. Но и при него фактическата причина за смъртта задължително е някакво друго заболяване или състояние на пациента, а зловещият му “принос” се определя по различни методики.

За да измери загубата на човешки живот от тютюнопушенето, науката борави с данни, трупани с десетилетия. Докато пандемията COVID-19 е в разгара си, не се знае нито колко ще продължи, нито дали е достигнала - или преминала - върховата си фаза. Това съществено затруднява изчисляването на цялостния й смъртоносен ефект. Ето защо за нуждите на настоящото изследване боравим с наличните до момента данни от първото забелязване на пандемията с COVID-19 през м.ноември 2019. Към настоящия момент това формира шестмесечен период, който възприемаме за по-нататъшно сравнение с наличните данни и изчисления за вредите от тютюнопушенето за човешкия живот.

Бройките на заразените и жертвите от коронавирус се различават в различните страни поради широк кръг от причини, включващи както различните условия, подходи и ефективност на усилията за възпрепятстване на заболяването, така и на различаващите се методи на тестване и изследване на разпространението му. Ето защо засега ще сравним броя на жертвите в глобален мащаб, както и тези в България, за да можем в последствие да съпоставим взетите мерки на глобално и национално ниво срещу двете смъртоносни епидемии.

По данни на СЗО установените случаи на заболели от вируса COVID-19 по цял свят към 1 май са 3 175 207, като от тях 224 172 са завършили с фатален изход, а повече от 1 милион са се възстановили напълно²⁶. Според данните до към началото на м.май 2020 СЗО отчита средна смъртност между 3 и 4%, с уговорка, че след овладяване на епидемията и анализиране на данните, този процент вероятно ще намалее²⁷. По данни на Министерство на здравеопазването, в България към 1 май 2020 бяха регистрирани 1555 заболели от COVID-19, измежду които 68 смъртни случая и 276 излекувани²⁸.

Изчисленията на загубения в резултат от тютюнопушене човешки живот са по-прецизни. Според издадения от СЗО през 2008 г. доклад “Глобалната тютюнева криза” пушенето убива до 50% от консумиращите тютюневи изделия²⁹. Цифрите в световен мащаб са смразяващи: към момента броят на пушачите е 1.337 милиарда³⁰. От тях всяка година повече от 8 млн души умират преждевременно в резултат от тютюнопушене, като 1.2 млн от тях се дължат на вторичния тютюнев дим.

В България всеки трети човек над 15 г. пуши, което поставя страната на първо място в ЕС по брой пушачи на глава от населението, сочат данни на Евростат³¹. Според доклад на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) от 2016 г., тютюнопушенето у нас е отговорно за 12.4% от всички смъртни случаи³². Здравният профил на страната за 2019, изготвен от Европейската комисия сочи, че тютюнопушенето (активно и пасивно) е допринесло за приблизително 21 % от всички смъртни случаи³³. Съгласно базата данни на „Глобален обмен на данни за здравеопазването“ (ГОДЗ) за 2017, това са 22 097 живота, загубени заради тютюнопушенето.

Съпоставяне на наличните до 01.05.2020 данни с изчисленията на СЗО говори, че за първите й шест месеца пандемията COVID-19 е застрашила много по-малко човешки животи от тютюнопушенето, както в глобален план, така и в България (виж Таблица 1).

Таблица 1. Сравнение между броя жертви на COVID-19 и на тютюнопушенето*

Брой жертви за шест месеца	COVID-19	Тютюнопушене
в България	6834	11 04835
по света	224 17236	3 532 58337

*Таблицата е съставена на база на наличните данни за първите 6 месеца на COVID-19 и последни налични годишни данни за тютюнопушене от СЗО, ЕК, НЦОЗА.

Международни реакции

Съпоставянето на начините за борба срещу двете глобални смъртоносни бедствия - тютюнопушенето и COVID-19 започваме на глобално равнище. Ограничаването на тютюнопушенето има дълголетна история по цял свят. Спомената вече РККТ на СЗО съдържа прецизиран набор от мерки, които страните по нея са се задължили да предприемат.

Конвенцията е приета от Световната здравна асамблея на 21 май 2003 г и влиза в сила на 27 февруари 2005 г. Оттогава тя е един от най-широко поддържаните договори в историята на ООН. До момента е ратифицирана от 181 държави. Така РККТ демонстрира почти глобален консенсус за необходимостта от ограничаване на тютюнопушенето, а сред лидерите в прилагането и има държави с разнообразни нива на икономическо и демократично развитие. В различни периоди шампиони бяха Австралия, Канада, Великобритания, но също и Уругвай, Русия, Турция, Туркменистан и разбира се САЩ, при все, че страната още не е ратифицирала РККТ. ЕС, в който членува България, също изпълнява решително РККТ, чрез директивите за тютюневите изделия³⁸ и за рекламата и спонсорството им³⁹. Страната ни ратифицира РККТ и тя е в сила за България от 5 февруари 2006 г.

Всички държави, ратифицирали РККТ, се задължават да предприемат следните видове мерки:

• ценови и данъчни мерки за намаляване на търсенето на тютюн;
• за предпазване от пасивното тютюнопушене;
• за регулиране на съдържанието на тютюневите изделия и неговото разкриване;
• прилагане на общи изисквания към опаковката и етикетирането на тютюневите изделия;
• насочени към образование, комуникация, обучение и обществена информираност;
• за въвеждане на всеобхватна забрана на рекламата и промоцията на тютюневите изделия и спонсорството от страна на тютюневата индустрия;
• за намаляване на търсенето, отнасящи се до зависимостта от тютюна и спиране на тютюнопушенето;
• за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия, като за целта е приет отделен Протокол към конвенцията (към който България до момента не се е присъединила);
• за ограничаване продажбите на тютюневи изделия на и от малолетни и непълнолетни лица;
• за реализиране на правителствена подкрепа за прилагане на икономически осъществими алтернативни дейности и защита на околната среда и др.

 

Очевидно толкова специфичен международен правен инструмент за борба с COVID-19 липсва. В условията на мълниеносно разпространение на пандемията, много правителства се впуснаха да прилагат собствени решения. За разлика от тютюнопушенето, борбата с коронавируса се превърна в поле за вътрешнополитически и международни нападки. Италианският премиер Джузепе Конте критикува ЕС⁴⁰ за липса на водачество, а президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини Китай и СЗО, като обяви, че страната му спира финансирането й⁴¹.

Междувременно глобалният характер на проблема и надвисналата икономическа криза бързо наложиха активна междудържавна координацията, осъществена чрез СЗО, Световната търговска организация, Г7, Г20 и други международни организации и форуми⁴². В края на април Европейският център за предотвратяване и контрол на заболяванията уеднакви методите си за мониторинг с тези на СЗО⁴³, а Европейските институции предприеха активни стъпки за подпомагане на икономиката⁴⁴.

България - едно напред, две назад

За 14 г. от ратифицирането на РККТ, поне на хартия България е въвела повечето предписани мерки, но изпълнението им е мудно и често неефективно. Страната въведе комбинираните здравни предупреждения, изискванията към електронните цигари и новите продукти, както и системите за проследяване на тютюневите изделия от производителя до търговеца на дребно. Пълната забрана за тютюнопушене на обществени места бе приета окончателно през 2012, но в прилагането и контрола й зеят широки пробойни⁴⁵. Ограничаването на рекламата, промоцията и спонсорството на тютюневи изделия е половинчато: по улиците и местата за продажба греят лъскави реклами, а из развлекателното медийно съдържание често се промъкват скрита реклама.

Правителството редовно отчита намаляване на контрабандата на тютюн. Но България така и не се е присъединила към специалния протокол за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия, а Министерство на здравеопазването и Агенция “Митници” продължават да си прехвърлят отговорността кой да води процеса за това, Свидетелство за това са отговорите, които е получила Коалицията за живот без тютюнев дим по Закона за достъп до информация от двете ведомства.

Едно от изискванията на конвенцията, което остава най-малко познато у нас, се съдържа в чл. 5.3 и задължава държавата да ограничи всякакъв достъп на тютюневата индустрия до вземането на решения, засягащи борбата с тютюнопушенето. Според д-р Маша Гавраилова, бивш дългогодишен ръководител на отдел “Опазване на общественото здраве” в МЗ, който отговаряше за държавните усилия срещу тютюнопушенето, в становищата на държавни органи и институции често прозират тези на тютюневата индустрия.

Проучване на фондация “БлуЛинк” през 2019 г. установи, че ръководни функционери на здравеопазването и държавното управление без задръжки участват в съвместни форуми и легитимират посланията на тютюневите компании⁴⁶, докато самата индустрия чрез политическите си лобита и фронт-групи успешно парализира малкото опити за законодателни подобрения⁴⁷.

Според д-р Гавраилова, която в момента е председател на сдружение “България без дим”, СЗО от години бие тревожно камбаната срещу тютюнопушенето, но се вземат частични мерки, които не се подсигуряват с необходимия ресурс за ефективен контрол и често остават само на книга. МЗ като отговорна институция не прави достатъчно за подобряване на контрола и ефективното ограничаване на тютюнопушенето. Дългоочакваните промени в Закона за здравето залежават невнесени в Министерски съвет вече трета година. Здравното ведомството не подписа дори доброволния Меморандум за ограничаване на рекламата, промоцията и спонсорството, иницииран от гражданската Коалиция за живот без тютюнев дим в сътрудничество с българския офис на СЗО през септември 2019 г.

С различен аршин срещу COVID-19

На този фон през пролетта на 2020 г. се откроиха решителността и енергичността на българското правителство при налагането на мерки срещу пандемията от COVID-19. Същият парламент, неспособен от години да поправи и наложи антитютюневото законодателство, за броени дни прие Закон за извънредното положение за борба с COVID-19, с който възложни изключителни правомощия на министъра на здравеопазването да громи коронавируса. Същият здравен министър, от когото зависи активността на борбата с тютюнопушенето, оглави битката с COVID-19.

МЗ получи за целта специални пълномощия, с които видимо доста охотно борави - очевидно с енергичната подкрепа на министър-председателя Бойко Борисов, останалите министри и Националния оперативен щаб. Това единодействие силно се различава от готовността на различните институции за съвместни действия срещу тютюнопушенето. Капацитетът на здравните инспектори е силно ограничен⁴⁸. Но всички останали ведомства, сред които МВР, отказват да контролират тютюнопушенето⁴⁹, за разлика от активното включване на общини, полиция и други органи в борбата срещу COVID-19.

Първоначалният пакет от мерки срещу COVID-19 затвори учебните заведения и детските градини и въведе двуседмична карантина за българските граждани, завърнали се от рискови страни. Забранени бяха: влизане и транзитно преминаване през страната; напускане на областните градове (чрез контролно-пропускателни пунктове на МВР); пазаруване на лица до 60 г. възраст между 8:30 до 10:30 ч.; посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Всички граждани бяха задължени да носят предпазни маски на закрити, а за определен период - и на открити обществени места⁵⁰. Зимният курорт Банско бе поставен под обща карантина за 2 седмици в разгара на ски сезона⁵¹. Последваха подобни ограничения в други населени места.

За неспазване на мерките бяха въведени глоби от 5000 лв. С впечатляващо усърдие, органите на МВР за по-малко от две седмици написаха повече от 400 глоби по 5000 лв на основание разходка в парк, които се равняват на 2 млн. лв. В последствие глобата бе намалена на 300 лв. при първо и до 2000 лв. при повторно нарушение⁵².

За сравнение - по закон нарушение на забраната за тютюнопушене на обществени места се санкционира с глоби от 300 до 500 лв. за първо нарушение на физическо лице и 500 - 1000 лв. за повторно. На еднолични търговци се налагат глоби от 1000 - 1500 лв. при първо и до 3000 лв за повторно нарушение, а имуществените санкции за юридическите лица са съответно 3000 - 5000 лв. и 5 000 - 10 0000 лв. Въпреки внушителните размери, обаче, прилагането на тези санкции е вяло. За цялата първа година след въвеждането на забраната през 2013 г., когато общественият интерес и активност на органите бяха високи, МЗ отчете едва 1040 наказателни постановления на обща стойност 668 150 лв⁵³.

За първите 10 месеца на 2017 г. МЗ отчита 660 наложени глоби за нарушение на забраните, за общо 380 600 лв., без данни каква част от тях са платени и колко са отменени в съда⁵⁴. Така по този показател се оказва, че държавата е доста по-активна в налагането на санкции срещу COVID-19, въпреки че е по-малко смъртоносен от тютюнопушенето.

Несъответствие има и между степента на общественото информиране срещу двете смъртоносни опасности. В контраст с почти пълното мълчание на държавните институции по темата тютюнопушене, по проблема с коронавируса правителството, Националният оперативен щаб и лично министър-председателят Борисов, ежедневно информираха обществото чрез преки включвания по националните медии и многобройни материали по темата във всички останали.

Глобалната медийна и социалномрежова комуникация даде мощен тласък на правителствените действия срещу COVID-19. Голяма част от медийните, политически и обществени комуникатори и у нас поставиха опасността от COVID-19 в центъра на общественото внимание. Новинарските потоци бяха почти изцяло подчинени на същата тема, а медийни собственици се ангажираха с шумно оповестени благотворителни дарения за борба с COVID-19. Сред тях се откроиха председателят на КРИБ Кирил Домусчиев и бизнесменът издател Делян Пеевски^55,56,57. Нито един от тях не е подкрепял по подобен начин борбата срещу тютюнопушенето.

Куриозната разликата пролича в поведението на ресторантьорите и собствениците на заведения. Тяхното лоби от години систематично гръмогласно оспорва и подкопава мерките срещу тютюнопушенето, въпреки солидните научни доказателства както в България, така и по света, че те не му носят загуби, ако са наложени ефективно. Същият бранш обаче прие почти безропотно много по-драконовските мерки срещу COVID-19, които видимо го обричаха на финансов колапс, когато не бе ясно колко време ще продължат⁵⁸.

Когато иска, държавата може

По отношение на правилността и ефективността от всички предприети действия срещу COVID-19 - както в България, така и във всички останали държави, има разнообразни мнения и се води широк и пълнокръвен обществен и политически дебат. Такъв за съжаление липсва от години по проблема с тютюнопушенето.

Борбата с COVID не е свършила и липсват твърди доказателства дали предприетите мерки срещу пандемията са успешни. Изпълнението им не е безупречно, а ентусиазмът по прилагането им сякаш позатихва. Но независимо от всички колебания, критики и съмнения, мерките доказаха, че когато желае, българското правителство може да действа решително в защита на общественото здраве.

Това послание изпрати разтърсващ импулс към различни обществени сектори, които до момента категорично игнорираха други подобни заплахи за живота и здравето на гражданите, каквато е тютюнопушенето. В резултат, поне в първите месец-два от извънредните мерки срещу COVID-19, грижата за живота и здравето на хората измести стремежа към забогатяване и печалби от върха на приоритетите - както от дневния ред на медиите, политиците и държавното управление, така и на обществото като цяло.

Възможно - макар и не особено морално, обяснение за разликата в политическата воля за справяне с двата проблема, би дала евентуална по-висока обществена подкрепа за единия от тях. Над 70% от българите одобряват здравно-карантинните мерки срещу COVID-19 според представително проучване на агенцията за допитвания “Алфа рисърч”, проведено от 28 април до 5 май 2020 г.⁵⁹. Одобрение за образователните и социални мерки на правителството дават съответно 60% и 52%, като преобладаващо критично е отношението единствено към икономическите мерки на кабинета. Според анализа на социолозите тази подкрепа за министър председателя се е покачила с 10%, до високите нива от началото на политическата му кариера.

Но обществената подкрепа за борба с тютюнопушенето също расте от 2012 г. насам, когато също под ръководството на Борисов забраната за тютюнопушене на обществени места бе въведена окончателно⁶⁰. Национално представително изследване на “Екзакта” от 2018 г. сочи, че 71% от анкетираните подкрепят забраната за тютюнопушене на закрито, докато през януари 2013 г. те са били 61%. В същото проучване се посочва, че 79% от българите са против децата и подрастващите да виждат външни реклами на тютюневи изделия (на билбордове, на транспаранти, на плакати и др.), а за 73% е неприемливо децата да виждат реклами на тютюневи изделия в търговските обекти, където те се продават. Излиза, че и обществената подкрепа за мерки срещу тютюнопушенето не само не липсва, но и дори с малко надвишава тази за борбата с COVID-19⁶¹.

“Не е необходимо извънредно положение, за да изпълним изискванията на РККТ, да запушим дупките в законите, и да ги приложим ефективно - въпрос на решителност и воля”, коментира д-р Гавраилова. И настоява управляващите да продължат решителните действия и срещу тютюнопушенето.

Налага се очевидният въпрос защо управляващите, държавата, медиите не реагират еднакво решително срещу друга, доказано смъртоносна опасност? Няма морална или правна логика човешкият живот погубен от COVID-19 да се цени повече от жертвите на тютюнопушенето. Отговорът изглежда остава да се търси в полето на икономическите интереси.

Кой печели и кой губи?

Една от трите най-могъщи в света тютюневи компании, British American Tobacco, изчислява продажбите на легалния тютюнев пазар на около 814 милиарда USD през 2018 г.⁶². В “Тютюневия атлас”, издаден през същата година, Американското общество против рака и института Vital Strategies са изчислили че тютюневите компании печелят средно по 9.73 USD от смъртта на всеки пушач⁶³. Според изследване, спонсорирано от тютюневата компания Philip Morris International, през 2018 г. приходите от облагането на тютюневите изделия в България достигат над 3 млрд. лв. или 9.5% от всички данъчни приходи в бюджета⁶⁴.

Срещу тези печалби, свързани с тютюневата индустрия, обаче, стоят шокиращи икономически загуби от тютюнопушенето, които според СЗО възлизат на 1.4 трилиона USD годишно в глобален план - причинени главно от здравни разходи и загубена продуктивност⁶⁵. Мерките за ограничаването му практически намаляват тези загуби и в дългосрочен план носят позитивен макроикономически ефект.

С COVID-19 e тъкмо обратното. Заразата не се продава масово по магазини и молове, не се рекламира с атрактивни билбордове по улици и площади, не се представя като “свободен избор на индивида”, така както това става с тютюневите изделия. Въпреки избуялите конспиративни теории, от смъртността, причинена от COVID-19 не печели никой, а за печалби от евентуалните ваксини или лечение е твърде рано да се говори, преди те да са станали факт.

В резултат, поне първоначално нямаше кой да финансира законодателен лобизъм, медийни манипулации, фабрикувани псевдонаучни изследвания, съдебни дела и всички останали методи за подкопаване на усилията за опазване на общественото здраве, с които е известна тютюневата индустрия⁶⁶.

За сметка на това предприетите безпрецедентни по острота и глобален обхват мерки срещу COVID-19 представляват колосална заплаха за световната икономика. ООН очаква тя да се свие с 3.2%. Очакваните загуби се изчисляват на около 8.5 трилиона USD⁶⁷, и се очаква да засегнат над 2.7 милиарда, работещи в много сектори на икономиката⁶⁸.

Европейската комисия оповести, че очаква брутният вътрешен продукт на България да се свие със 7,2% през 2020 заради пандемията от коронавируса и породената от нея криза на фона на ограничителните мерки. За брутния вътрешен продукт на Еврозоната се очаква да се понижи със 7,75%⁶⁹.

Ефектът от тези загуби върху благополучието и здравето на хората тепърва ще се изяснява - както по света, така и в България.

В заключение

Съпоставянето на наличните данни за първите 6 месеца на паднемията с COVID-19 с фактите за тютюнопушенето сочи, че:

• тютюнопушенето взема повече жертви от COVID-19 и застрашава повече младите и активни групи от населението, вкл. бъдещите майки;
• обществената и електорална подкрепа в България за решителни действия срещу тютюнопушенето е равностойна, и дори надвишава, тази за мерките срещу COVID-19, а общественото мнение явно приоритизира грижата за здравето пред икономическите печалби;
• мерките срещу тютюнопушенето са съгласувани международно и ратифицирани от страната ни, въз основа на дългогодишни солидни изследвания, докато за коронавируса все още липсва както солидно научно познание, така и утвърден международен механизъм за противодействие;
• управлението и държавният апарат на България са напълно способни да предприемат решителни мерки и да опазват ефективно общественото здраве.

 

Въпреки всичко това решителността за ефективни действия за намаляване на жертвите от тютюнопушенето в България изглежда несъразмерно по-малка от тази, демонстрирана спрямо COVID-19 през първите 6 месеца на пандемията. Това несъответствие може да се дължи на дългогодишното влияние на тютюневата индустрия върху политиците и медиите, и липсата на подобно влияние при борбата с COVID-19. Моралната, здравна и правната логика диктува преодоляването му чрез по-бързи и ефективни мерки за намаляване на смъртността и заболеваемостта, причинени от тютюнопушене. Макар да засягат интересите на тютюневата индустрия и да намаляват приходите от акцизи, подобни мерки носят и дългосрочни икономически ползи. •

-

⁵¹ https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/ss-zapoved-na-zdravniya-ministr-na-teritoriyata-na/

⁵² http://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/04/09/zakon-izmdop-zakon-merkite-i-dejstviqta-izvynredno-polovenie.pdf

⁵³ https://btvnovinite.bg/bulgaria/globi-za-nad-668-000-leva-za-pushene-na-zakrito-za-godina.html

⁶⁷ https://news.un.org/en/story/2020/05/1064032

⁶⁸ https://news.un.org/en/story/2020/04/1061322

⁶⁹ https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/economic-performance-and-forecasts/economic-forecasts/spring-2020-economic-forecast-deep-and-uneven-recession-uncertain-recovery_en

 

-

 

* Павел Антонов, PhD е обществен и медиен изследовател и управляващ редактор на фондация “БлуЛинк”. Христо Иванов е научен сътрудник към Коалицията за живот без тютюнев дим, с чиято подкрепа е извършено настоящото изследване. Авторите изразяват благодарност към д-р Маша Гавраилова, д-р Гергана Гешанова и екипа на СЗО в България.

Всички права са запазени под лиценз CC BY-NC-ND 4.0 (Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International).

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.