От какво имат нужда гражданските организации, за да отстояват климатичните ни права?

През 2022 г. "БлуЛинк" си постави за цел да повиши осведомеността на българските граждани относно техните права в областта на климата и мерките на страната за адаптиране към изменението на климата. Дейностите ни бяха част от международната инициатива "Дискусии и действия по въпросите на климата и околната среда" (DACE), ръководена от паневропейската организация за екологично право "Правосъдие и околна среда" (J&E). Проектът обхваща територията на Австрия, България, Естония, Унгария, Словения и Испания. Освен да повиши осведомеността на хората за техните климатичните права и адаптацията към климатичните промени, проектът цели да подобри достъпа на хората до правосъдие и да улесни участието им в процеса на вземане на решения, които ги засягат.

Първата ни стъпка в инициативата беше да анализираме съществуващите или нововъзникващите видове права в областта на климата на международно, европейско и национално равнище, за да отговорим по-добре на въпроса кой, кога и как може да упражнява права в областта на климата. Можете да намерите българското правно проучване тук.

Следващата ни стъпка беше да проучим разбирането на хората за това какво представляват климатичните права, каква е готовността им да ги упражняват и какви са били действията им в тази насока до момента. Нашите целеви групи бяха местни общности, засегнати от изменението на климата, активисти за климата, екологични организации и други заинтересовани граждани.

Основните въпроси, на които се опитахме да отговорим, бяха:

- Доколко целевите групи са запознати с концепцията за климатични права?
- До каква степен са готови да упражняват своите права в областта на климата?
- Необходимо ли е да се разшири обхватът на техните права в областта на климата?

Нашето проучване беше попълнено от 103 души от 3 държави. Основният извод от проучването на общественото мнение е, че 70 % от анкетираните се нуждаят от надеждна информация за изменението на климата. На въпроса "Какви действия за защита на правата върху климата сте предприели досега?" ; "Какви действия сте готови да предприемете в бъдеще?"; и "От каква подкрепа бихте имали нужда, за да защитите правата си върху климата?" повечето респонденти отговориха, че са търсили надеждна информация за изменението на климата и трябва да продължат да търсят и получават надеждна информация, за да отстояват правата си.

На въпроса "Кои от следните права са свързани с климата?" 92,2 % от анкетираните посочват правото на здравословна жизнена среда. Около 86,4 % от анкетираните посочват правото на участие в процеса на вземане на решения относно климата, а 83,5 % посочват правото на социална справедливост. На въпроса "Какви други права, свързани с климата, съществуват?" респондентите изтъкнаха правото на информация, правото да бъдеш защитен от дезинформация, правото да направиш информиран избор и др. На въпроса "Бихте ли искали в бъдеще да отстоявате своите или чуждите права в областта на климата?" 75,5 % отговориха, че биха искали, докато 23,5 % се колебаеха. Само 1% са отговорили отрицателно. На въпроса "Коя от изброените форми на действие бихте предприели?" повечето респонденти (84,4%) отговориха, че биха потърсили надеждна информация. Голяма част (54,2 %) също така заявиха, че биха участвали в създаването на закони и политики в областта на климата (54,2 %). Презентация на резултатите от проучването можете да намерите тук (на български език).

След като обработихме резултатите от проучването, пристъпихме към тяхното прецизиране в рамките на фокус група от 15 представители на граждански организации, работещи в областта на опазването на околната среда, правата на човека и политиките в областта на климата. Фокус групата ни помогна да разберем от какъв конкретен вид информация, свързана с правата върху климата, се нуждаят организациите.

Основният вид информация, от която организациите споделиха, че се нуждаят, е надежден експертен опит, който да послужи като доказателство в съдебни дела. Съдиите не са експерти по въпросите на климата или политиките в областта на климата, но трябва да се обръщат към експерти - ето защо наличието на достъпна, надеждна и независима експертиза е от решаващо значение за спечелването на дело. Колкото повече научна информация има обществеността и колкото по-достъпна и разбираема е тя, толкова по-лесно хората могат да защитят правата си. И обратното - липсата на информация означава неразбиране на проблема и липса на обществена ангажираност за решаването му.

За съжаление, българските институции не провеждат целенасочени информационни кампании за информиране на гражданите за изменението на климата и политиките за адаптация към него. Те дори често не желаят да предоставят основна информация, като например данни от станциите за измерване на качеството на въздуха. Няколко участници споменаха, че институциите умишлено поставят станциите далеч от замърсителите, за да отчитат нормални нива на замърсяване. Как тогава хората могат да докажат замърсяването в съда? Всички съдебни дела започват със събирането на информация. Без нея екипът не може да прецени какви стъпки може да предприеме.

Освен основната информация за околната среда, институциите отказват да предоставят и други видове обществена информация. Пример за това е твърдението на Столична община, че общинският план за качеството на въздуха е вътрешен административен документ, който не подлежи на обществен и съдебен контрол. Отказът на Столична община да направи плана публично достояние позволи да се започне наказателна процедура в ЕС срещу България.

Когато институциите все пак предоставят информация, тя е или трудно разбираема, или непълна, посочиха някои от респондентите. Според един от респондентите трябва да се обмисли как институциите да бъдат стимулирани да предоставят информация по по-достъпен начин.

Друг идентифициран проблем е, че експертизата, която се изисква в съда, е сложна и скъпа. Например българските експерти не са имали предишен опит в изготвянето на необходимата оценка по делото срещу ТЕЦ "Марица Изток 2". Не е имало механизъм или методология, по която ищецът да докаже, че твърденията на топлоелектрическата централа са неверни. Съдът разполагаше, от една страна, с експертното становище на консултантите на ТЕЦ-а, а от друга - с експертното становище на ищците от неправителствените организации, които заведоха делото.

Освен това е трудно да се гарантира независима експертиза. Експертизата трябва да бъде заплатена от страната, която я иска. В такава ситуация спечелването на делото зависи от способността на ищеца да осигури финансиране. Един от адвокатите във фокус групата заяви: "Тези дела се решават от експертизата. Няма гаранция, че експертизата е независима".

Едно от предложенията за решаване на проблема с недостатъчната и зависима експертиза беше да се създаде независим научен съвет към Министерския съвет. Този независим експертен съвет следва да предлага добра и независима експертиза. Съветът трябва също така да представлява равноправно гражданите, бизнеса, общините, администрацията.

Подробен доклад за резултатите от проучването и фокус групата можете да намерите тук (на български и английски език).

Още нещо важно
За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, можете да направите дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на "БлуЛинк" може да научите тук.

Проектът "Дискусии и действия за климат и околна среда" се осъществява с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС. „БлуЛинк“ изпълнява инициативата под ръководството на общоевропейската мрежа за правосъдие и околна среда Justice & Environment (J&E). J&E свързва 14 организации за екологично право в цяла Европа. Всички изразени в рамките на инициативата възгледи и становища са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).

wp5_deliverable_5.1_event_report_policy_landscape_mapping_and_civil_society_needs_assessment.pdf