Становище на Коалиция за климата – България относно решението на Народното събрание за временно преустановяване на Европейската схема за търговия с емисии

Решението от 18 март 2026 г., с което Народното събрание възложи на
правителството да поиска временно преустановяване на Европейската схема за
търговия с емисии (ЕСТЕ), е неправомерно и предизвиква множество икономически,
правни и стратегически въпроси. Става дума не за техническа мярка, а за намеса в
основен инструмент на дългосрочната климатична политика на ЕС, насочен към
модернизация на икономиката, енергетиката и индустрията на държавите-членки.
Ефектът от подобно искане ще бъде обратен на търсения. Вместо облекчение за
потребителите, то може да доведе до по-висок ценови натиск, загуба на публични
ресурси за компенсации и отслабване на инвестиционната предвидимост.
Схемата за търговия с емисии на парникови газове е основен и работещ механизъм на
Европейския съюз за намаляването им по пазарен ценови способ.1 Той поставя реална цена на
тези емисии, определя квоти за тях на всяка държава в ЕС и насочва инвестициите към
по-чисти технологии. По този начин задава посоката на развитие на ключови сектори, сред
които енергетика, индустрия, транспорт, авиация. Отслабването на този работещ над 20 години
1 EU Emissions Trading System (EU ETS), European Commission,
https://climate.ec.europa.eu/eu-action/eu-emissions-trading-system-eu-et....
инструмент води до отлагане или промяна на инвестиционните решения и регулаторна
непредсказуемост2.
ЕСТЕ е установена и работи чрез европейското законодателство и не допуска
едностранно изключване от държава членка. „Спиране“ на тази схема би изисквало решение на
ниво Европейски съюз, включително преразглеждане на ангажиментите по международното
Парижко споразумение за климата, по което Съюзът е страна. Национално искане за временно
„преустановяване“ не може да бъде реализирано в рамките на действащото право. В този
смисъл, решението на НС представлява политическа позиция без реален механизъм за
изпълнение и опит за временно отлагане постигането на общоевропейските климатични цели.
Климатът ни засяга все повече
Климатичните промени вече оказват измеримо негативно въздействие върху
икономиката, хората и природната среда в България. Нашият регион на Югоизточна Европа е
сред най-уязвимите към суши, горещи вълни и екстремни валежи, което се потвърждава както
от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС)3, така и от оценките на
Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC)4. Данните за България показват
нарастващи човешки и икономически загуби от неблагоприятни събития, свързани с
наблюдаваните промени в климата.5
Оценките на IPCC поставят региона сред зоните с най-бързо увеличаваща се честота на
суши и екстремни температури. В страната вече се наблюдава устойчива тенденция към
по-чести и продължителни засушавания.6 Всичко това има пряко отражение върху селското
стопанство, водните ресурси, местните и регионални икономики.7
В европейски мащаб щетите от екстремни климатични събития вече се измерват в
десетки милиарди евро годишно.8 Здравните ефекти също са ясно установени –
включително повишена смъртност при горещи вълни.9 Тези рискове не са абстрактни. Те
имат конкретно измерима цена – икономическа, социална и чисто човешка!
9 Climate change and health, World Health Organization,
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/climate-change-and-health.
8 Europe’s summer of extreme weather caused €43bn of short-term losses, analysis finds, The Guardian,
https://www.theguardian.com/world/2025/sep/15/europes-summer-of-extreme-...
alysis-finds.
7 Impact of climate change on agriculture and water resources, Science of The Total Environment,
https://doi.org/10.1016/j.scitotenv.2020.138558.
6 Experts Discuss Climate Change, Warn Drought Has Become Regularity in Bulgaria, BTA,
https://www.bta.bg/en/news/economy/930395-experts-discuss-climate-change...
ria.
5 България изгуби 1% от икономиката си заради горещините и сушата през 2025 г.: на 4-то място в ЕС, “Климатека”
https://www.climateka.bg/bulgaria-zagubi-goreshtini-susha/
4 IPCC, 2022: Climate Change 2022: Impacts, Adaptation, and Vulnerability. Contribution of Working Group II to the Sixth
Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change, https://www.ipcc.ch/report/ar6/ЕСТЕ
3 European Environment Agency, Climate-related economic losses in Bulgaria,
https://www.eea.europa.eu/en/europe-environment-2025/countries/bulgaria/....
2 Може ли България да спре търговията с емисии? “Климатека”,
https://www.climateka.bg/moje-li-balgaria-da-spre-targoviata-s-emisii/
2
Елемент на сигурността
Живеем в условия на продължаваща геополитическа нестабилност и волатилни
енергийни пазари. Европейската политика през последните години е насочена към намаляване
на зависимостта от вносни изкопаеми горива. Тази посока е ясно формулирана в инициативата
REPowerEU10 и надградена с приетата на 10 март 2026 Стратегия за инвестиции в чиста
енергия.11
ЕСТЕ е част от този процес. Тя създава икономически стимул за развитие на вътрешни
за ЕС нисковъглеродни енергийни източници и намалява зависимостта от вносни горива.
Отслабването на този инструмент в момент на високи цени на петрола и изкопаемия газ не
намалява риска. Напротив – увеличава зависимостта от внос на тези горива и излага
икономиката на страните в ЕС на бъдещи ценови шокове.
Ако без анализ и надлежна обосновка, с решение на едно отиващо си и лишено от
обществена подкрепа Народно събрание, България публично се обяви за премахване на
утвърден европейски инструмент за индустриална политика и постигане на енергийна
независимост, страната ще бъде възприета от европейските си партньори като фактор,
внасящ несигурност в единната политика на Съюза.
Повишаване на цените
В България приходите от ЕСТЕ са основен източник за попълване на Фонда за сигурност
на електроенергийната система (ФСЕС), който основно финансира и подпомага различните
бизнеси, но и домакинства за преодоляването на ценовите шокове предизвикани през
последните години от Ковид, войната в Украйна и др. България отделя по-малко емисии от
предоставените ѝ годишни квоти. По този начин чрез неизползваните квоти страната генерира
значителни приходи: според обяснителните записки към годишните финансови отчети на
ФСЕС, в периода 2020–2024 г. те варират между 1,6 и 5,3 милиарда лева годишно.
Тези средства представляват съществен публичен ресурс, който би могъл да се
използва както за финансиране на решения за декарбонизация, така и за спешни мерки за
адаптация към климатичните промени, включително превенция на наводнения, горски пожари и
други бедствия, свързани с климатичните промени. На практика обаче средствата във ФСЕС се
използват почти изцяло за компенсиране на индустриални производители и домакинствата във
връзка с повишените цени на електроенергията.
Цената на електроенергията се формира от множество фактори – включително
цените на нефта и природния газ, структурата на производството, свързаността на
мрежата и делът на възобновяемите източници в енергийния микс. Анализите на
Европейската комисия показват, че цената на въглеродните квоти е само един от тези
фактори.12 Затова очакването, че премахването на ЕСТЕ автоматично ще доведе до
по-ниски цени, е наивно и необосновано.
12 Electricity market design, European Commission, https://energy.ec.europa.eu/publications/electricity-market-design_en.
11 Clean Energy Investment Strategy, European Commission,
https://energy.ec.europa.eu/news/commission-launches-strategy-accelerate...
10 REPowerEU: affordable, secure and sustainable energy for Europe, European Commission,
https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/eu....
3
Пазарна стабилност и инвестиции
Пазарът на въглеродни квоти функционира на база дългосрочни предвиждания.
Компаниите планират разходите си и инвестират според предвидимостта на регулацията. Рязка
намеса в тази рамка би довела до загуба на доверие и отлагане на инвестиции. Част от
компаниите вече са закупили квоти за бъдещи периоди. Промяна на правилата в движение
създава неравнопоставеност и риск от финансови загуби.
От въвеждането на ЕСТЕ през 2005 г. инвестициите в енергетиката и индустрията в ЕС
са обвързани с цената на въглеродните квоти. Това насочва капитали към модернизация и
нисковъглеродни технологии. Нестабилността в системата означава по-бавен преход и
по-висока дългосрочна цена.
През последните години ЕСТЕ среща редица предизвикателства, включително ценова
волатилност и социални ефекти. Те трябва да бъдат посрещнати чрез по-добро използване на
приходите, целева подкрепа за уязвими групи и реформи, осъществявани съобразно
националната специфика в страните-членки. Преустановяване на схемата за търговия с
емисии не решава тези проблеми, а ги задълбочава.
В заключение, настоящият международен контекст на нарастващи климатични
рискове, геополитическа и икономическа нестабилност, породена от зависимостта от
изкопаеми горива, отслабването на EСТЕ не е решение. То създава нови рискове –
икономически, енергийни и правни. Членовете на Коалиция за климата - България (ККБ)
категорично застават зад Европейската схема за търговия с емисии, като подкрепяме
научно обоснованото й реформиране. Настояваме Народното събрание и останалите
български държавни институции да възприемат системен и по-устойчив подход,
включващ активно участие в реформата на този полезен европейски климатичен
финансов инструмент, за по-добро използване на ресурсите и ускоряване на прехода
към климатично неутрална икономика. ⧫
Коалиция за климата – България е първото и най-широко обединение на
неправителствени организации, експерти и представители на науката и бизнеса,
работещи в областта на климатичните политики, енергийния преход и устойчивото
развитие. Коалицията насърчава информирани обществени и политически решения за
ограничаване на климатичните промени, защита на обществения интерес и ускоряване на
прехода към нисковъглеродна икономика в България. ККБ последователно подчертава
необходимостта от ускорена модернизация на енергийния сектор.13
13 Становище: България може и трябва да модернизира енергетиката си, Коалиция за климата – България,
https://climatebg.org/stanovishte-balgaria-mozhe-i-tryabva-da-modernizir....
 

eu_ets_stanovishche_na_kkb.pdf