Териториални и разпределителни аспекти на справедливия преход в проекта на актуализирания Национален план за енергетика и климат на България

Националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) са инструменти за планиране, които се изискват съгласно Регламента на ЕС за управлението. България, подобно на други държави членки (ДЧ), актуализира своя НПЕК, за да адаптира плана към по-амбициозната програма за климата в съответствие с Европейското законодателство в областта на климата и пакета "Подготовени за 55". Очакваше се проектът за актуализация да бъде представен на Европейската комисия (ЕК) до края на юни 2023 г. По-малко от една трета от държавите членки са спазили крайния срок и са представили плановете си навреме. Българският НПЕК беше публикуван със закъснение през януари 2024 г.

Окончателните актуализирани версии на НПЕК трябва да бъдат предоставени до края на юни 2024 г. Дотогава документите следва да включват промени, направени от националните правителства въз основа на обратната връзка и препоръките, предоставени от ЕК, както и въз основа на резултатите от широкия диалог със заинтересованите страни и широката общественост. Националните планове в областта на енергетиката и климата служат като ключов инструмент за интегриране на националните усилия в по-широкия европейски контекст, насърчаване на устойчивостта и осигуряване на координиран подход за справяне с предизвикателствата, породени от изменението на климата и прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Плановете дават възможност също така да се включат мерки, които насърчават иновациите в технологиите и практиките за чиста енергия, стимулирайки социално-икономическото развитие и конкурентоспособността. Целта на настоящия документ е да представи оценката на аспектите на справедливия преход, включени в проекта на актуализирания НПЕК, разработен от България.

През последните години България отбелязва стабилен икономически растеж. Въпреки това растежът е умерен в сравнение с по-развитите икономики в ЕС. България е една от страните с по-нисък БВП на глава от населението, което показва по-нисък стандарт на живот от средния за ЕС. Средните заплати в България са сред най-ниските в Съюза, което води до значителна миграция на работна ръка към други държави от ЕС. Съществуват значителни разлики в равнището на развитие на отделните региони.

Столицата София е много по-развита от други части на страната, особено от селските райони, които изостават по отношение на инфраструктурата и икономическите възможности. България е изправена пред проблема със застаряващото население и високата емиграция на млади хора. Това води до недостиг на квалифицирана работна ръка и оказва натиск върху системата за социална сигурност. Нещо повече, България, подобно на много други държави, е изправена пред предизвикателството да се адаптира към променящия се свят, особено в контекста на изменението на климата и неговите мащабни последици.

Оценката се фокусира както върху териториалните, така и върху разпределителните аспекти на справедливия преход. Определяме справедливия преход като процес, който максимизира положителните възможности и резултати, свързани с прехода към климатична неутралност, като същевременно смекчава предизвикателствата и свежда до минимум отрицателните последици за засегнатите регионални и местни общности (териториални аспекти на справедливия преход) и уязвимите лица (разпределителни аспекти на справедливия преход).

Настоящият документ обобщава степента, в която България е приложила принципите на справедливия преход в своя проект на актуализиран Национален план в областта на енергетиката и климата, публикуван през зимата на 2024 г.

analiz_inpek.pdf