Утвърждаване на правата в областта на климата: изследване на европейската правна рамка

Ново проучване на международната мрежа от юристи в областта на околната среда "Правосъдие и околна среда" (J&E) показва, че в световен мащаб се появява нова концепция - тази за климатичните права. Мрежата от 15 организации в областта на екологичното право използва концепцията, за да опише различни права и правни механизми - както съществуващи, така и новопоявили се - които са свързани с изменението на климата.

Проучването е част от проекта на J&E "Дискусии и действия по въпросите на климата и околната среда". Целта на проекта е да се повиши осведомеността на хората относно правата, свързани с климата, и мерките за адаптиране към изменението на климата. Инициативата обхваща 6 държави от ЕС. Тя е финансирана от Европейския съюз и координирана от J&E.

Авторите на изследването проучват динамичния пейзаж от човешки, екологични, социални, процедурни и други права в международен, европейски и национален мащаб, за да осветлят как правните дефиниции се разширяват през последните десетилетия и оформят концепцията "климатични права".

Например правото на живот и достойнство сега може да се тълкува и като правото на чиста и здравословна околна среда, способна да поддържа качествен живот; правото да не бъдеш лишаван от живот, свобода или собственост може да се тълкува разширено като правото на стабилен климат; а задълженията на правителството могат да включват задължението за защита от изменението на климата.

Така в цял свят съдебните спорове, свързани с изменението на климата, водят до еволюция на съдебните спорове, основани на човешките права -- тъй като исковете, предявени в една юрисдикция, се адаптират и прилагат в други юрисдикции, се посочва в проучването.

"Концепцията за климатичните права е всеобхватна и може да помогне за създаването на широки коалиции от съмишленици, тъй като изменението на климата засяга негативно множество човешки права. Ето защо се надяваме, че ще помогнем на различни групи хора - активисти за климата, защитници на правата на жените, местни общности, засегнати от проблеми като индустриалното замърсяване, здравни специалисти - да видят, че по същество водят една и съща битка - битката за климатични права", заяви координаторът на J&E д-р Csaba Kiss.

"Илюстрация на потенциала на новата концепция за свързване на различни заинтересовани страни е фактът, че българските адвокати, които спечелиха дело срещу Столична община за това, че не е приложила добри политики за чист въздух, първоначално не смятаха делото си за климатично. Нашето проучване показва, че то е такова - първо, защото секторите на икономиката, които причиняват замърсяване на въздуха и изменение на климата, до голяма степен се припокриват (въпреки че замърсителите на въздуха и парниковите газове може да не са едни и същи). Транспортът, производството на енергия и селското стопанство са отговорни за 70-80 % от емисиите на парникови газове. Едновременно с това те са основният източник на замърсяване на въздуха. На второ място, съществуват изследвания, които доказват двойната връзка между чистия въздух и изменението на климата - замърсяването на въздуха засилва въздействието на изменението на климата", каза адвокатът по въпросите на околната среда Пламен Пеев.

До момента най-разпространените съдебни дела, свързани с климата, са тези, които оспорват законосъобразността, приложимостта или (липсата на) прилагането на национални закони или политики, които очертават задълженията на публичните и частните участници в областта на климата. Това означава, че повечето дела за климата се водят срещу правителства, но през последните години се наблюдава нарастване и на делата и срещу корпорации. 

"Като се има предвид, че 100 предприятия са отговорни за около 70 % от световните емисии, това е разбираемо развитие", казва Вероника Мархолд, адвокат по въпросите на околната среда и експерт по политиките. "Тези дела могат да станат дори по-често срещани от климатичните дела, които се позовават на основните права на човека. Но тяхното въздействие ще зависи от обхвата на средствата за защита, които съдилищата присъждат." Мархолд казва.

Повечето дела срещу корпорации се основават на деликтното право (непозволено увреждане). Други искове се основават на аргумента за неоснователно обогатяване и на правото на защита на потребителите. И трета група искове се предявяват от акционерите. Акционерите обикновено твърдят, че лошото отчитане на рисковете, свързани с климата, им пречи да упражняват правата си на акционери или че подвеждаща информация от дружеството е накърнила интересите им като акционери.

Един пример за дело на акционери е това на City of Birmingham Retirement and Relief System срещу Tillerson. Акционерите завеждат дело срещу Exxon, като твърдят, че дружеството е подвело акционерите за климатичните рискове, свързани с дейността на Exxon. Ищците твърдят, че Exxon е знаелo, но не е разкрилo "катастрофалния риск, който изменението на климата представлява за неgoвия бизнес", както и че компанията активно е участвала в кампания за дезинформация, за да замъгли заключенията на собствените си учени относно изменението на климата.

Проучването очертава рамката на екипа на С&Е за оценка на правата върху климата (глава II), разглежда основните видове климатични права и правни механизми (глава III), представя тенденциите в съдебни дела, свързани с изменението на климата (глава IV), и накрая представя някои случаи на климатични права в Австрия, България и Испания (глава V).

По-долу е представено кратко обобщение на аналитичния подход и констатациите на екипа.

Рамка за оценка на правата, свързани с климата

Екипът използва 4 нива на анализ, за да идентифицира правата в областта на климата:

1.     Как конкретното право е засегнато от изменението на климата? Как защитата на това право влияе върху/променя политиките в областта на климата?

2.     Дали случаят се отнася до материални или процесуални права? (Примери за материални права са правото на живот, здраве, собственост и т.н.; примери за процесуални права са правните механизми и процедури, които помагат на хората и организациите да реализират своите материални права, като например институцията на омбудсмана, правото да изразиш мнението си по време на обществена консултация, достъпът до информация и правосъдие, електронните портали за изпращане на сигнали до институциите за корупция или нарушаване на закона и т.н.)

3. Дали съдебното дело защитава колективни или индивидуални права (дали делото се води от името на групи хора или ищецът е физическо лице?)

4. Дали делото е заведено пред национален или международен съд?

В проучването бяха идентифицирани 6 вида права и задължения в областта на климата

1.     Основни човешки/конституционни права (право на живот, собственост, здраве и др.)

Пример: Павлов и други срещу Русия, 2009 г.

Жалба по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека

14 правителствени агенции в Липецк са изправени пред съда от граждани, които твърдят, че властите не са успели да регулират промишленото замърсяване на въздуха. Местните съдилища отхвърлят иска. След това гражданите подават жалбата си до ЕСПЧ, като се позовават на нарушения на член 8 от Конвенцията. Съдът установява, че властите не са успели да защитят гражданите от рисковете за здравето, свързани с промишленото замърсяване на въздуха, тъй като не са приложили разпоредби или не са приели подходящи мерки за предотвратяване или достатъчно намаляване на опасностите от замърсяването.

2. Социални права, свързани с климата (като правото на работниците във въглищните централи на добре платени работни места в нисковъглеродни отрасли, които да гарантират справедлив преход за тях и техните семейства)

Пример: В делото Рикардо Кастийо Арансибия срещу община Монте Патрия (производството е проведено пред Върховния съд на Чили) трудовият договор на ищеца е прекратен ("не е подновен") през декември 2021 г. и той твърди, че е бил уволнен по политически причини и поради дискриминационен акт на ответника. Общината заявява, че прекратяването на договора се дължи на преструктуриране на Министерството на околната среда с цел справяне с екстремната суша и устойчиво използване на водата, което изисква различно планиране от това, което ищецът е извършвал преди това. Ищецът ттърди, че климатичната криза съществува от 20 години и че работата му е насочена конкретно към оптимизиране на водните ресурси, което отслабва аргумента на общината. След като искът е отхвърлен от Окръжния съд и Апелативния съд, понастоящем той е във Върховния съд на Чили. Производството поставя на фокус въпроса дали въздействието на изменението на климата върху околната среда представлява правно основание за прекратяването на трудов договор и дали от публичните институции може да се изисква да предприемат мерки за адаптиране, като например преквалификация, за да се смекчи ударът от промените на пазара на труда.

3.     Задължението на държавите да изпълняват международните цели в областта на климата

Пример: В делото PUSH Sweden, Nature and Youth Sweden и други срещу правителството на Швеция ищците твърдят, че реакцията на Швеция по отношение на изменението на климата не съответства на международните ангажименти. Съдът обаче отхвърли този иск, тъй като ищците не са били лично засегнати от политиките.

4.     Корпоративна социална отговорност 

Пример: Перуанският земеделски производител Саул Лусиано Лилия подава жалба срещу RWE, германска енергийна компания, във връзка с въздействието на нейните дейности върху изменението на климата. Той твърди, че домът му в Уараз, на пътя на наводненията на езерото Палкакоча, е застрашен от предстоящото срутване на два ледника като последица от глобалното затопляне. Ако ледниците се срутят в езерото, това ще доведе до големи наводнения. Земеделският производител обвинява RWE като основен емитент на парникови газове, които предизвикват отдръпване на ледниците, което увеличава и риска от наводнения в района около езерото. Ищецът иска RWE да заплати 14 250 GBP обезщетение за приноса си към глобалното затопляне. Тази сума възлиза на 0,47 % от очакваните разходи за ремонт, в случай на наводнение, тъй като според проучвания RWE е отговорна за 0,47 % от емисиите на глобално затопляне от 1751 г. до 2010 г. Обезщетението ще бъде инвестирано в мерки за предотвратяване на наводненията в района.

RWE отхвърли жалбата на ищеца, като заяви, че претенциите нямат правно основание и следователно дружеството не носи отговорност. Вследствие на това Lliuya завежда дело срещу RWE в германски съд. То обаче е отхвърлено, тъй като съдията установява, че ищецът не е доказал, че RWE е юридически отговорна за защитата на Хуарас от наводнения. Вследствие на това земеделският производител подава жалба. Делото е в ход.

5.     Право на адекватна адаптация към климатичните промени

Пример: По знаменитото дело Даниел Били и други срещу Австралия Комитетът по правата на човека на ООН постанови, че Австралия нарушава задълженията си спрямо коренното население на остров Торесов проток в областта на човешките права чрез бездействие по отношение на изменението на климата. Коренното население оспорва липсата на мерки за смекчаване на последиците от климатичните промени и адаптация от страна на Австралия, а Комитетът признава, че изменението на климата понастоящем оказва влияние върху ежедневието на ищците. Освен това Комитетът постановява, че лошите резултати на Австралия по отношение на климата са нарушение на правото на ищците на семеен живот и на култура съгласно Международния пакт за граждански и политически права.

6.     Процесуални права, свързани с изменението на климата (напр. правото на участие в процеса на вземане на решения (например чрез участие в обществена консултация), правото на достъп до обществена информация (напр. достъп до информация за начина, по който се изразходва публичното финансиране), достъпът до електронни портали за изпращане на сигнали до институциите за корупция или нарушаване на закона)

Пълният текст на проучването можете да ИЗТЕГЛИТЕ ОТТУК.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.

Събитието и настоящата публикация са част от инициатива „Дискусии и действия за климат и околна среда“ на европейската мрежа “Правосъдие и околна среда”, която се осъществява с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС. Всички изразени възгледи са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).

climate-rights-study_final_web-1_1.pdf