За чистотата на морето и яснотата на информацията

              За чистотата на морето и яснотата на информацията

   Готова е първоначалната оценка на състоянието на морската околна среда, задължение на България по Рамковата директива за морска стратегия на ЕС

              Качеството и чистотата на морските води за къпане преди началото на туристическия сезон

В началото на месец февруари стартира международен проект „Чисти реки - чисто море! Дейности на НПО за опазване на околната среда в басейна на Черно море”-237 "Clean river-clean sea!(CRCS), който се осъществява чрез сътрудничество на неправителствени организации от 5 страни в черноморския басейн. Основната цел на проекта е да подобри ефективността на мерките на различните заинтересувани страни, насочени срещу замърсяването на водите – общо екологично предизвикателство за Черноморския регион. Една от специфични цели на проекта е да се засили общественото участие в процеса на управление на водите чрез провеждане на информационно-образователна кампания за повишаване на обществената ангажираност с проблемите на опазването на водите и Черно море. В тази връзка Черноморска мрежа на НПО иска да предостави на вниманието на обществеността изготвянето на „Първоначална оценка на състоянието на морската околна среда”

В края на месец април тя беше публикувана, с близо година закъснение. Тази предварителна оценка е част от процеса за изготвяне на Морска стратегия на Р България в съответствие със задълженията на страната като член на ЕС. Тези ангажименти са очертани от Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/ЕО и приетата съгласно нея Наредба за опазване на околната среда в морски води. Оставяйки настрана закъснението в изготвянето на тази оценка, във всеки обикновен гражданин би всял смут колосалният й обем от почти 500 страници. Същевременно за възражения и становища бе определен срок от 14 дни. Може да се види кога е публикувана оценката на сайта на Басейнова дирекция за Черноморски район. Вероятно и за закъснението в изготвянето и публикуването има законни и благовидни мотиви. Всъщност не обемът на доклада би затруднил обществеността, а неговата изобилност от строго специфични научни термини, които човек несвързан пряко с материята трудно би разбрал. На фона на тази сложна терминология като постоянен фактор се споменава липсата на достатъчно и надеждни данни, с които да се направят достоверни изводи и обобщения. На всички ни е известно трудното положение и голямата претовареност на малкото учени, които са компетентни да извършат оценката и никой не омаловажава труда им. Оставаме с впечатлението, че просто не са имали достатъчно време да обобщят и представят в по-синтезиран и разбираем вид изводите си. Все пак оценката за състояние на морската среда има задължителни реквизити, които освен строго научно, няма как да бъдат характеризирани и описани. Липсва обаче популярна версия на документа, която да го представи на обществеността и още по-важно на управляващите. Тревожна е и порочната практика да се възлагат изследвания, които в крайна сметка не се финансират и поради тази причина не се осъществяват.

Обобщение в сравнително достъпен вид можете да намерите тук : http://www.bsbd.org/UserFiles//File/art.8_I_SUMMARY_BG(1).pdf Като основни акценти могат да се посочат застрашителното намаляване на популацията на черна мида и калкан по отношение на морските ресурси, както и засилената човешка намеса и влияние върху почти всички компоненти на морската околна среда в районите „нос Калиакра-нос Галата” и „нос Емине-нос Созопол”. Резултатите са логични, с оглед наличието на големи градове и курорти и развитите в тях индустрия, туризъм, транспорт и обслужващата ги инфраструктура. Продължавайки линията за недостиг на информация, още в първите отчети на Басейнова дирекция за Черноморски район Варна по изпълнението на плана за управление на речния басейн (ПУРБ) за 2010 и 2011 година, за мерките, свързани с морето, липсват данни. Непредоставянето на информация от отговорните за събирането й институции най-често е свързано с липсата на финанси и подходящо оборудване за провеждане на необходимите проучвания и изследвания. Така отново се влиза в порочния кръг на отчитане на информация, че липсва такава. Така или иначе, без постъпили възражения или забележки в периода на публикуване на сайтовете на МОСВ и БД-Варна, докладът вече е предаден на Европейската комисия заедно с дефинираните екологични цели за постигане на добро състояние на морските води. Това е главната цел на Директивата за морска стратегия – да се предприемат необходими действия за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води в срок до 2020 г. Самата програма от мерки за постигане на добро състояние трябва да се разработи в срок до 01 януари 2015, след като бъде разработена и изпълнена програма за мониторинг за текуща оценка на състоянието на морската среда до 15 юли 2014 г. Ще следим за тези дейности да се изпълняват в срок и при нужда да упражним правото си на граждански контрол като коректив. Авторите на оценката за състоянието на морската ОС сами са отразили следното като пропуски, препоръки и изводи по отношение на изследването на твърдите морски отпадъци. • Ясна дефиниция и разпределение на отговорностите, институции и ресурси необходими за управлението/контрола върху морските отпадъци и прилагане на дейности по почистването им;

• Разработване и прилагане на иновативна политика и практически мерки в подкрепа на превенцията, контрола и намаляването на замърсяването с твърдите отпадъци в Черно море (бреговата зона и морската част);

• Прилагане/разработване на законодателството и икономически инструменти, както и доброволни дейности за превенция и намаляване на негативните ефекти;

• Включване в процеса на разнообразни целеви групи (Неправителствени организации, индустрия, местна власт, научни институции и др.).

С поглед върху проблема с морските отпадъци, а и в духа на името на проекта „Чисти реки-чисто море”, за всички ще бъде интересно и полезно, с оглед на предстоящия туристически сезон, какво е качеството и чистотата на морските води за къпане. Ежегодно преди началото на курортния сезон се провеждат процедури по съгласуване на предложените от кметовете на общини или областните управители зони за къпане, съгласно условията на чл.24, ал.2 от Наредба №5/30.05.2008г. на МЗ и МОСВ за управление качеството на водите за къпане (ДВ, бр.53/2008г.). Съгласно същата и в съответствие хармонизацията на нашето законодателство за водите с европейското, трябваше да извърши оценка и класификация на водите за къпане както и да им се направят профили до 24.03.2011г. През 2012 са публикувани следните профили на води за къпане за съответните зони за къпане: област Варна - 23, област Бургас - 46, област Добрич - 20. Те са налични на електронните страници на Регионалните здравни инспекции (РЗИ) Варна, Бургас и Добрич. За 2012 г. на база на извършения от РЗИ контрол върху водите за къпане, са отчетени следните резултати: За област Бургас само 2 от зоните за къпане са имали моментно замърсяване на централен плаж Лозенец и забрана за ползване на зона за къпане на Поповски плаж - Царево, поради несъответствие с изискванията на наредбата за качеството на водите за къпане. Останалите 44 зони са отговаряли на условията за води за къпане с добро и средно качество. За област Варна няма оповестени официални данни за отклонения в качеството на водите за къпане. В докладите за мониторинг на РЗИ за 2012 при отклонение в показателите има забележка, че пробата е взета след вероятна ВИК авария. За област Добрич според бюлетина на РЗИ - Добрич извършеният мониторинг не установява трайно или криещо здравен риск замърсяване на морските води, ползващи се за къпане през сезон лято-2012 г., тъй като в нито един пункт не са наблюдавани отклонения от задължителните здравни норми. Според „Първоначална оценка на състоянието на морската околна среда” за периода 2007-2011 година от всички зони във Варненска област в лошо състояние, т.е. не съответстват на задължителни стойности, се оказват следните зони: Панорама-Златни пясъци (2007), Кабакум (2007), Св .Св. Константин и Елена-минерален басейн (2007), Варна – Бриз (2007),Варна -офицерски плаж (2007), Аспарухово-център (2007) и Варна-южен (2007, 2008, 2009) като последният е бил затварян поради замърсяване с патогени. Основна причина за тези замърсявания са постъпващи директно в зоните за къпане или в близост до тях на замърсени води от дерета неподлежащи на мониторинг и контрол, на непречистени или недостатъчно пречистени води поради претовареност на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ). През сезона за къпане (активен туристически сезон) в зоните се анализират и показателите Ешерихия коли (Escherichia coli) и Фекални стрептококи, по които също са регистрирани случаи на несъответствие с нормите.По средни концентрации на общо колиформи през периода 2007 – 2011 г. се открояват максимуми,многократно превишаващи средната стойност за периода на плаж офицерски –Варна (2011) и на южен плаж-Варна (2008). Повишение е регистрирано и в зона Панорама – Златни пясъци поради близостта до ПСОВ «Зл. Пясъци», чийто капацитет не отговаря на потребностите за пречистване, т.е. на потоците формирани битови отпадни води. По-малко са зоните от Бургаското крайбрежие, регистрирани в категория „Несъответстваща на задължителните стойности. През 2008 те са 4 (Равда, Черноморец-юг, Златна рибка - Созопол и Арапя) и съставляват 9% от всички 46 зони. През 2011г. зоната е само една (Царево-Попски плаж). Общо 12 са зоните,които през целия период 2007-2011 съответстват на препоръчителните стойности по микробиологични показатели. Ситуацията в зоните за къпане на област Добрич е значително по-добра в сравнение с останалите области. Има регистрирани несъответствия със препоръчителните стойности на микробиологичните показатели през 2009 (в една зона), през 2010 (2 зони) и през 2011 (в 7зони). Налице е тенденция на влошаване на състоянието отново през 2011г., въпреки че зоните за къпане отговарят на задължителните стойности. Две са зоните с констатирано несъответствие с препоръчителните стойности през повече от една година: Дуранкулак-север1 и зона Албена. Отново се появява проблемът с липсата на достъпна, актуална и конкретна информация. В болшинството случаи има данни за отклонения от нормите, но те се съобщават като брой зони, но без конкретно посочване на имена, причини за замърсяването, продължителност и последствия. Всеки сам може да прецени спрямо тези данни или чрез обикновен поглед върху водата на плажа, който си е избрал доколко е чиста. Сега сме по средата на периода за първата класификация на водите за къпане на територията на страната в съответствие с изискванията на европейската Директива за управлението на водите за къпане. Тя трябва да приключи до края на сезона за къпане на 2015 г. (м. октомври), като водите за къпане трябва да отговарят най-малко на изискванията за класификация като „задоволителни”. Тук може да видите как трябва да изглеждат и какви данни трябва да съдържат информационните табели, които трябва да имат всички зони за къпане на леснодостъпно място в близост до водите за къпане през целия сезон за областите Варна: http://www.rzi-varna.com/health.php?0053 и Бургас :  http://www.rziburgas.com/Vodi/tabeli%20za%20vodite%20za%20kapane.htm

Надяваме се, че поне малко сме спомогнали за вашата по-добра и пълна информираност по отношение на водите, тяхното управление, стопанисване и проучване. Ще продължим и да изискваме от институциите по-добро сътрудничество и по-лесен достъп до по-изчерпателна, актуална и разбираема информация. Пожелаваме на всички да имат възможността да се радват на безоблачни слънчеви дни, чисти плажове и спокойни и прозрачни морски води. И нека не забравяме, че тяхната чистота зависи от всички нас!

Михаела Козовска, Координатор на проект „Чисти реки – чисто море”