Заграбване на стратегически добивни комбинати от мафията

УПРАВЛЕНИЕ ИЛИ ГРАБЕЖ НА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПРОМЯНАТА

Подземни богатства са природни минерални и органични образувания в земните недра (земната кора), които е възможно да бъдат използвани в материалното производство. Те могат да бъдат твърди, течни и газообразни. Подземните богатства се делят на метални и неметални. Те са източник на суровини за енергетиката и промишлеността – горива, метали, строителни материали, органични и неорганични съединения за хранителната, химическата, битовата, силикатната и други промишлености.  Металургията, металообработването, машиностроенето, строителството, производство на стоки за бита, селско стопанство, хранителновкусова промишленост са немислими без добива на подземни богатства.
Подземните богатства са изключително държавна собственост и по Конституция трябва да се управляват в интерес на обществото. За съжаление през последните 10-15 години подземните богатства са заграбени от чужди и наши олигарси с активното участие на цялата политическа мафия в страната. Историята на заграбване на тези стратегически за икономиката ресурси и тяхното престъпно изнасяне в чужбина като суровини, а не като готови продукти с акумулирана принадена стойност е кратка и съдържателна, и може да се раздели на два основни етапа:
I.       Завладяване на построените и действащи добивни мощности и експлоатираните от тях подземни богатства в страната;
II.    Завладяване на неразработените проучени и препроучени с държавни средства находища на подземни богатства.
ПЪРВИ ПРЕСТЪПЕН ЕТАП. До 1995 година добивните мощности са държавна собственост, построени със средства на българския данъкоплатец. За размера на инвестициите можем да съдим от трите милиарда долара  изразходвани за проучването, проектирането, строежа и въвеждане в експлоатацията на някои от най  - големите комбинати за производство на концентрати за цветни и благородни метали в страната – Асарел Медет, Елаците и Челопеч. Преработката на концентратите до метали се е извършвало в Медодобивния комбинат в гр. Пирдоп, струващ на данъкоплатеца други 2 милиарда долара. Четирите комбината на обща стойност от 5 милиарда долара са подарени с приватизацията през 99 година за 5 милиона долара или 1000 пъти по малко от самото им строителство. Комбинатите са подарени от синьото правителство на Иван Костов на доскорошните му червени „врагове” с подставени лица като, Лъчезар Цоцорков бивш комсомолски секретар и партиен секретар на Асарел Медет, и Цоло Вутов на Елаците, които са спрягани за най-богатите българи в момента. МДК Пирдоп /днешния Аурубис/ е подарено на „работническо” менаджерски колектив за 1 лев, като в трезорите му са били складирани преработените от концентратите на Асарел, Челопеч и Елаците благородни и цветни метали на стойност над 10 милиарда долара на цени в момента, които изчезват и досега не се знае къде са отишли. Подобни престъпления са извършени и с другите големи добивни и преработвателни комбинати в България като КЦМ Пловдив, Соди Девня, Горубсо Кърджали, ОЦК Кърджали, Горубсо Мадан. Десетки милиарди са подарени на политическата мафия. Всички задължения на комбинатите във връзка с строителството са опростени на новите собственици, както и задълженията им за старите замърсявания и прекратяване на нови залпови и текущи замърсявания. В резултат на престъпната политика която водят правителствата добивните комбинати не изграждат пречиствателни станции, въпреки че декларират десетки милиони изхарчени за такива. Типичен пример е Асарел Медет, чиято реклама е за инвестирани 50 милиона в екологични проекти, без да е изградена една пречиствателна станция. Замърсяването на реките Луда Яна и Тополница с тежки метали и реагенти ги прави мъртви реки на няколко километра от изворите им Средна гора. Само по време на регистрираните залпови замърсявания от граждани и сигнализирани до институциите комбинатите се глобяват с няколко хиляди лева, въпреки че по наказателния кодекс се води престъпление.
След „приватизацията” на комбинатите с новите собственици са сключени престъпни концесионни договори за добив на полезните изкопаеми към тях, сключени също от синьото правителство на Иван Костов. Договорите са в огромна вреда за държавата, изключително в полза на заграбилите ги олигарси. Всички активи се подаряват на олигарсите, а пасивите остават за държавата. Договорите са престъпни и защото са сключени без търг, с правото на собственик на добивната мощност. Неслучайно първо върви приватизацията, а след това и престъпните концесионни договори без търг сключвани и засекретени от обществеността и до момента! С концесионните договори олигарсите запазват за собствена сметка 99% от добитите метали, а за строителите и инвеститорите на комбинатите, обикновените данъкоплатци 1%!  Нещо повече, по време на царското правителство концесионните такси са намалени с 50 %, тоест стават 0,5%, въпреки че на Лондонската борса цените на металите скачат няколко пъти! В страните от третия свят, водещи се суровинен придатък на развитите демокрации, държавното участие на подобен род комбинати е над 51%, като западните фирми участват на 100% от инвестициите за проучване, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация и капитални разходи по добива на суровините!
В момента Асарел, Челопеч и Елаците добиват на година над 10 тона злато, 110 000 тона мед, както и други благородни метали, редки и разсеяни елементи, с печалба над 2 милиарда долара, а постъпленията от концесиите  в държавната хазна са под 20 милиона долара. При изнасянето на концентратите собствениците декларират само златото и медта, като останалите 7 стратегически метали на стойност от няколко стотин милиона долара на година остават за тяхна сметка.
Предприятията си позволяват да не плащат и престъпно ниския корпоративния данък от 10%, като извършват данъчни измами с източване на комбинатите и деклариране на ниска печалба, въпреки че от 99 година до момента цената на златото и медта е скочила близо 10 пъти!
Гореизброени престъпления към България бледнеят пред провежданата политика от всички правителства след 95 година за износ на металите като суровина, а не като готови продукти. Не случайно няколко години до 97 година добитите метали от МДК Пирдоп са задържани в трезорите на комбината, което  води до няколко престъпни резултата. Асарел, Челопеч, Елаците и самия МДК Пирдоп практически са пред фалит поради липсата на приходи от продажби и увеличаващи се задължения. Десетките предприятия и заводи за готови продукти преработващи цветните метали от тези комбинати /трансформатори, кари, електрически проводници, ел двигатели/ също фалират и губят пазарите си. Стотици хиляди работници остават без работа. Тази ситуация е обявена като немощ на държавата да ръководи предприятитята, доскоро най - печелившите в страната и сигурен доход за бюджета на държавата и стотиците хиляди работници. Но това се прави съзнателно, като претекст за приватизацията, като „последен” изход на страната. Търсенето и намирането на „инвеститори” от съсловието на червената доскоро управляваща партия е „светлия” път към прогреса който синьото правителство на Костов открива неслучайно. Унищожението на цялата преработвателна промишленост за десетки милиарди долара и „осигуряването” на трайна безработица на стотици хиляди човека, заети до тогава в промишлеността до готови продукти, е направена само за да могат няколко олигарха да заграбят добивните комбинати и да изнасят за своя сметка суровините в чужбина! Същите суровини преработени до трансформатори, ел кабели, ел двигатели и други в момента внасяме от същите западни страни, но на 50-100 пъти по високи цени! Един малък преносим трансформатор за 5-10 къщи струва 19 000 хиляди долара, а медта в него е не повече от 20 кг… Един тон мед изнасят олигарсите за 9000 долара в Австрия например. Сметката е проста, от този тон се произвеждат 50 трансформатора и обратно ги купуваме за ….1 милион долара……… Разликата от 950 хиляди долара е облагодетелствала австрийските собственици на заводи и техните работници. Високоплатените работни места остават за Австрия, Белгия, САЩ и другите западни демокрации при преработката на нашите метали, принадената стойност за десетки милиарди долара остават за тях, а ние безработните българи купуваме от тях на 100 пъти по високи цени готовите продукти с подарените наши метали….. Плащаме завишена електроенергия, поради скъпите консумативи, материали и продукти от мед, от нашата мед…..

ВТОРИЯ ГОЛЯМ ПРЕСТЪПЕН ЕТАП в заграбването на подземните богатства започва с завладяване на проучените и препроучени от държавата находища на подземни богатства, които не са разработени до 90 година. Престъпния метод е много прост и започва с приемането на закона за подземните богатства през 99 година при правителството отново на Костов, с който се отваря зелен коридор за същите олигарси заграбили преди това изградените комбинати.
Проучените находища се включват в предоставена лицензионна площ за търсене и проучване на подземни богатства на същите олигарси. Врътака е такава че в закона откривателите на подземното богатство директно без търг могат да сключат концесия за добив… Използвайки държавния архив от Геофонда, „проучвателите” с минимум разходи правят няколко сондажа и обявяват Търговско откритие….. Намерили на дръвника брадва. Следва сключване на концесия без търг при същите престъпни условия обяснени по горе…. Така наскоро Дънди прешълс металс, на когото бе подарена преди това една от най големите в Европа златни мини Челопеч стана и концесионер на проученотно преди 90 година от държавата златно находище Крумовград. Направени са няколко сондажа, но с най голямата си наглост Дънди декларират над 50 милиона долара изхарчени за проучване, което си е данъчна измама за да доведат накрая печалбата до 0 и да не платят поне корпоративния данък от 10%...... По същата престъпна схема Елаците са получили проучено с държавни средства находище Свещипласт до Златица, на Асарел също е подарено без търг огромно проучено от държавата находище западно от сегашния рудник.  Разширението на Асарел във връзка с това ново находище е извършено в пълна конспирация от обществеността, деяние което е престъпление срещу правото на засегнатите стотици хиляди хора да имат информация и право на глас по въпроси за околната среда с опасност за тяхното здраве и живот. Разбира се на всички е ясно че това става с пълното съдействие на оторизираните държавни органи Министерство на околната среда и Министерство на здравеопазването, които трябва да се грижат за интереса на обществото, а не на единиците олигарси.

Двадесет и две години срещу България се провежда политика на разграбване и унищожаване на общонационалните капитали от страна на западните демокрации и източни олигархични режими. Двадесет и две годни назначаваните от ЦРУ и КГБ правителства на страната безропотно съдействат за разграбване националните богатства посредством офшорни компании. Двадесет и две години външния дълг се увеличава все повече, макар че е заграбено и изнесено в полза на западните корпорации:
185 тона злато, 2,2 милиона тона метал мед, редки и разсеяни стратегически метали на обща стойност от над 30 милиарда долара по сегашни цени на лондонската борса;

            От 90 година досега се изнасят в чужбина ограбено отначало от ръководствата, после и частните фирми приватизирали сектора за 1 лев:
-          От Асарел, 22 тона злато, 1,2 милиона тона мед. Всяка година 50-55 хиляди тона метал мед и 1000-1200 кг.
-          От Елаците, 40 тона злато, 800 000 тона метал мед, на година 40-45 хиляди тона мед, 1900 до 2100 злато.
-          От Челопеч, 70-80 тона злато, 3,5 до 4 тона на година, след 2007 година увеличават добива на руда и злато също.250 хиляди тона метал мед до момента – 13 до 14 хиляди тона на година
В България от заграбените мини са изнесени от 140 до 150 тона злато, 2-2,2 хиляди тона метал мед, редки и разсеяни елементи суровина в концентратите за милиарди долара. Златния резерв на България от 35 тона злато добит преди 90 година съхраняван до 2002г в БНБ е изнесен от правителството на Сакскобургодски и не се знае съдбата му
Общо 180 тона злато за 12 милиарда долара и метал мед за 30 милиарда долара е заграбено от 90 година до момента от политическата мафия и западните „партньори” изнасящи в България демокрация.


Накрая като обобщение можем да подчертаем че Организираната политическа престъпност с участието на всички политици управлявали страната през последните 5 правителства подариха на чужди и наши олигарси не само самите комбинати, но и 99% от самите подземни богатства, изключително държавна собственост по Конституция. За да заграбят подземните богатства и добивните мощности те съзнателно съсипаха цели промишлени отрасли и оставиха на ръба на мизерията стотици хиляди работници и техните семейства. Следващите едно след друго червено, синьо, жълто, отново червено и накрая гробарско правителства преподписват престъпните договори, толерират олигарсите и ги награждават с нови държавни находища за милиарди долара, държавни отличия, ордени и медали, което говори само едно: независимо от цвета и декларираните политически убеждения всички те са обединени в Организирана политическа престъпност с цел ограбване на страната и водене на икономически, социален и физически геноцид срещу населението.

КАКЪВ ИЗХОД ВИЖДАМЕ В ТАЗИ СИТУАЦИЯ.

Да бъде върната собствеността на държавата върху добивните комбинати, да бъдат осъдени всички олигарси и политици да върнат всички заграбени десетки милиарди долари до момента от износа на металите. Държавата да обяви търг за концесия и управление на комбинатите с условия гарантиращи интереса на обществото. Предвид цените на Лондонската борса и огромните печалби реализирани в момента от комбинатите, държавата не може да се съгласи на по малко от 80% дялово участие в изградените с нейни средства комбинати и на 70% на изградените с чужди капитали.
Разконсервиране и пускане в експлоатация на държавните заводи за крайни продукти ел кабели, трансформатори, ел. двигатели и т.н. С огромната печалба осигурена така за държавата трябва да инвестира в нови иновативни технологии и производства носещи стократно по висока принадена стойност от цената на самите суровини.
Тази победа може да бъде извоювана само с активността на стотиците хиляди безработни оставени на улицата в резултат на заграбването на добивните комбинати и унищожението на редица отрасли. Независимо кой ще управлява в парламент и правителство, ние гражданите трябва да ги принудим да работят за нас. За това е необходима голяма организация от свободни хора, които постоянно да следят за всеки ход на правителството в тази насока и активно да изискват следването на тази политика. Не искаме политическа партия да се прави, а винаги готови съвестни граждани за протести до край. Без саможертва няма прогрес. Друг път няма.

1_sluchai_na_ograbvane.doc