Без индулгенции: Трагедията в Аспарухово е сигнал, който сме длъжни да чуем!

Ужасът днес се нарича Аспарухово. Там за броени минути от сякаш продъненото небе се изля толкова вода, че цял склон рухна, отнесе десетки животи, промени стотици съдби.  Светла памет на загиналите, солидарност и подкрепа за загубилите близки и подслон в този кошмарен момент. И както винаги, щом става дума за ужас, те са там:  като банда насъскани псета: политици и медии, зинали за слава и рейтинги от вечно жадния за кръв и зрелища плебс- Сега ронят сълзи и зоват милост от Бог, броят трупове, вайкат се, сочат се с пръст кой кого търсил по телефона, тупат се в гърдите и по рамената. Какъв цинизъм! Не Бог доведе смъртта в Аспарухово. Не Негов каприз бе потопът от кал, отнесъл невинни души от любимите им. А тяхна вина. На престъпната клика, която краде , лъже, кърши закони и владее България от десетки години. И наша донякъде, затова, че търпим.

Къде е тук връзката, не е време за политика, ще кажат, ето, хора умират...  Време е!  Защото вече години, декади наред стана норма, че властта е алиби. Че на власт се краде безогледно : тук завод, там хотел или рудник. Някой „пипнаха“ банки, други – цели флотилии. И се радваме ако нещо не са потопили или срязали бързо за скрап. От години е норма, че природа, това значи плячка – нещо общо, което си няма стопанин, нещо скъпо на всички, което един или двама крадат. После плашат, заменят, подкупват, строят и копаят. И продават строежа на някой балък. Така стана в Пирин и Странджа. И на Рила. Несебър – от Равда до Свети Влас.

Освен грозота и бетонни коптори, този уродлив модел наложи едно беззаконие. Няма орган или държавен служител, който да се опълчи на алчна безскрупулна власт – поне не за дълго, като Тома Белев например. Смениха го. Сменят и други. Остават послушни,  примирени, подкупни. А когато един те подкупи, няма как да откажеш на друг.  Така стана ясно, че с малко гръб във властта можеш да режеш дървета без оглед, даже цели гори. Можеш да правиш устройствени планове върху пясъчни дюни. Можеш да пращаш миньори на смърт безответствено. Можеш да вземеш концесия за жълти стотинки и да вадиш без оглед руди , пясък, баластра. Можеш  да вдигаш писти и лифтове  толкова, колкото искаш. Да издигаш хотели по пясъка. Да зазидаш  отточник на бент. Да взривиш морени на Витоша. Да преградиш с бариера през улица. Да грабнеш морска градинка за мол.  Да караш със джип по главната улица, където играят децата - не твоите, разбира се, децата на плебса, за който закони важат.

Най-страшният миг от тази история е когато натрупали власт, капитали и медийна собственост, виновните посягат към истината. Когато на обира сложат таг „инвестиция.“ Когато се вричат в „пазара“ а градят монополи. Когато се пишат „леви“ и „десни,“  а на практика вършат едно: богатеят за сметка на всички ни.Когато линчуват по ред  еколози, либерали, гейове, роми, всеки, дръзнал да бъде различен, или да пази обществено право.  Грачат „така е навсякъде“, с пръст сочат Европа, а грабят европейските фондове. Когато казват „закон значи морал,“ и променят закони така, че да няма морал. Когато но дело крадат и убиват, но щом дойде смърт, палят свещи и жално просят Бога за милост от владики със „Линколни.“

Не Божия: наша, човешка е грешката.  Не свещи, амвони, и глави преклонени  са нужни, а бистър взор,здрав разум и твърда ръка.   Да помислим, да потърсим причините, да извадим поуки от убийствената варненска, нашенска кал. Кой сече горите над Галата? Кой подписа за опасен мост или калпав строеж? Кой натиска отново да граби природата? Кой му дава висок инвестиционен статут? Ужасът не е един, имената са много. Днес беше кал в Аспарухово, вчера – срутени мини в Ораново, преди време –  в Бисер прелял язовир.   И всеки път гинат хора, и всеки път се кълнат във промени, и всеки път не стигат до никъде. , и керванът се движи, и псетата вият без край.  „Божа работа,“ казват, кръстят се, и си карат постарому.

Но не са само те. Всички  носим кръста за жертвите. Затова, че не сме реагирали, че сме ги преизбирали, че не сме им потърсили сметка. И отговорност – за това, че десетилетия наред проповядват пренебрежение към екстремните прояви на природата, пренебрегват законите и правила – в строителството  и навсякъде другаде. Подкопават склонове, секат вековни гори, мърсят ни водите и почвата,  урбанизират безогледно. И пречат на всяко  усилие за политически решения срещу промяната в климата - у нас и в чужбина. А промяната в климата е тъкмо това: екстремни прояви на природата, невиждани порои, суша, ел ниньо, във възходяща градация. А ние мълчим, или кротко роптаем по кръчмите, и пушим, напук на законите. Не виждаме грешка у себе си, за това че допускаме всичко това да се случи, безропотно и без мисъл, че и ние с нашата стръв за комфорт и консумация, сме станали част от проблема.

За да няма повече жертви от екстремни природни явления трябва твърда промяна в мисленето, в начина на живот. Трябва приоритетно въвеждане на политики за опазване на природата и предотвратяване на климатичните промени. Трябва също истинска политика –в която реално се конкурират визии за обществен модел, от които избираме тази, която ни носи повече право, свобода и възможности, но и чист регламент и законност за всички. Ако това ви звучи на клише, съжалявам, до там ни докараха.