Из калта в кв. Аспарухово

Виждам, че доста хора публикуват статия от блога на Костадин Костадинов и сипят хули против циганите. Та затова без да оспорвам видяното от автора, ще си позволя да Ви разкажа моето впечатление от циганската махала в Аспарухово. Бях там от ранни зори в петък, преди да се появят помощи и каквито и да било зарибявки за доброволците. Тръгнахме с четирима приятели Иван Бондоков, Румен Стоев, Явор Никифоров и Димитър Исусов от София през нощта след като видяхме късните емисии по новините и най-вече снимките на репортера на Булфото Любомир Бенковски.

Пристигнахме в Аспарухово на развиделяване. Още валеше и оставихме колата във високата част на квартала. Не посмяхме да се спуснем с нея в ниското, метеоролозите предвиждаха втори порой. Не познавахме квартала, а от опит знаехме, че трябва да намерим кризисния щаб и да се строим там, за да предложим помощта си. Обикаляхме из Аспарухово в района около улица Моряшка и пазара, българската част на квартала, и говорихме с хората. Месните бяха още в шок, споделяха преживения ужас и страховете си, оплакваха се, че никой не им оказва помощ, но нямаха никаква представа къде е и дали въобще е формиран кризисен щаб. Малцина се бяха окопитили и бяха почнали да изгребват калта от дворовете си и да я изхвърлят по улиците и в дерето. Повечето не бяха излязли от убежищата, в които ги бяха приютили роднини и приятели. Срещнахме жандрамеристи и пожарникари, от които разбрахме, че на спирка Калин ще се сформира щабът и се отправихме натам.

Покрай главния път за Аспаруховия мост има блокове и първоначално не се вижда какво се крие зад тях. Но като човек влезе в междублоковото пространство се открива реката. Като продължиш срещу течението виждаш, че тази река тече между къщи или това което е останало от къщите. Оказа се, че реката всъщност се нарича улица Гривица. Именно там е циганската махала, която най-много пострада. Махалата жужеше, навсякъде обикаляха хора. Жените се опитваха да спасят каквото е останало от покъщината, мъжете обикаляха да търсят съкварталци: „Мехмед тука ли е? Виждал ли си го?”, „Жив е. Жив е. Отиде да спи в блоковете.” Чува се въздишка на облекчение и продължават към следващата къща. Един ми разказа как са се спасили качвайки се на горния етаж, показа ми къщата си, двуетажна. Следите от водата се виждат, първият етаж е бил изцяло под водата. Друг, обул гумени ботуши, обикаляше в ръка с чисти маратонки, единстветото което е успял да вземе преди да връхлети потопа. Беше тръгнал за къща, в която живеело семейство с две деца. До прозорците къщата беше пълна с тиня. Не знаеше дали са се спасили. Не ги беше виждал още...

Започна разчистването. Взехме лопати от кметството и се втурнахме обратно към спирка Калин. Включихме се за кратко в откопаването на колите си пред блоковете, но се върнахме при най-пострадалите в циганската махала. А там хората работеха. В първия двор, в който нахлухме да ринем кал, успяха да разоръжат двама от нас. Имаха нужда от лопатите ни. Размених лопатата срещу мотика и покопах, но и нея ми отнеха. Не можеха да стоят безучастно и да гледат как ние копаем техния двор. Радвах се като малко дете, че съм намерила работливи цигани...

Около булдозерите се бяха събрали и кибици, разбира се. Мисля си, че това се случва естествено. Някак човешкото любопиство надделява, да наблюдаваш как огромната машина премества за секунди толкова тиня, колкото ти не можеш за изгребеш за час. Омагьосваща гледка е. И деца и възрастни стояха и съзерцаваха и някак всички ни обхващаше онова спокойствие, че не сме сами, а ръмжащите машини правеха нещата да изглеждат лесни...
Намерихме други дворове, където имаше нужда от нас и се включихме активно. Навсякъде кипеше от хора. Всички работеха. И никой не питаше за помощи, храна и вода. Единственото, на което се радвахме, бяха лопатите и ръчните колички.

Дали защото всеки вижда това, което очаква да намери в заобикалящия го свят или по друга причина, но аз не срещнах нито мародери, нито мързеливци, нито имам каквато и да било забележка към организацията. Напротив. За мен беше абсолютно достатъчно, че от кметството ни дадоха здрави лопати с правилната форма за изгребване на тиня. Какво повече може да иска един доброволец. Лопати има, а кал колкото щеш...