Криминализиране на екологичния активизъм в Европа

Държавата превръща в престъпление критикуването на корпорации.  Държавата се държи политически като деполитизира критичните гласове. Изведнъж екологичните активисти се оказват терористи, не защото убиват хора, а защото убиват печалби, доказва Мануел Мaну, в текст, поместен в LeftEast. Превод: Петър Банков*

Когато ръководителят на румънското вътрешно разузнаване (СРИ) заяви миналата есен, че „екоанархистски елементи” са се внедрили в протестите за Рошия Монтана, твърде малко хора приеха тези думи сериозно. Това изявление бе отхвърлено в най-добрия случай като параноично, а в най-лошия – като нелепо. Но когато няколко месеца по-късно районът на протеста в Пунгещ беше обявен за „специална зона за обществена сигурност”, изпълнена с полиция и старателно контролирана, стана ясно, че румънската държава не се шегува. Екологичният активизъм е строго следен и всеки път, когато правителството прецени, че нещо е прекомерно, то се намесва да възпре процеса. Пред широката общественост това жестоко отношение към хора, изразяващи демократичните си права, е легитимирано със съображения за сигурност.

В този текст аз накратко ще анализирам начините, по които природозащитният активизъм бива криминализиран и приравняван с тероризъм. Ще илюстрирам текста с примери на такова отношение от Румъния, Италия, Франция, Гърция, Великобритания и САЩ. Толкова дълъг списък от примери е нужен, за да се покаже, че криминализирането на екологичния активизъм не е изолиран елемент от политиката на дадено правителство. Това е част от глобална тенденция, при която съвременната капиталистическа държава репресира всяка значима намеса в стратегическия ѝ съюз с мултинационалните компании. Това е и част от глобалната тенденция, при която правителства се отнасят към определени форми на гражданско неподчинение като към заплаха за сигурността на държавните структури. В този процес терористичното клеймо служи като най-важен сигнал, който оправдава прилагането на тежки репресивни действия срещу природозащитните активисти. Както ще демонстрирам, клеймото на екотероризма играе решителна роля в строгото ограничаване на всякаква форма на радикално недоволство срещу дейността на големите компании.

На по-теоретично ниво, ще демонстрирам че случаите на репресия над екологичен активизъм представляват дълбока връзка между държавната сигурност и частната собственост. Именно действията на радикалните активисти, участващи в екологична дейност се възприемат като терористична заплаха не защото нечий живот е заплашен, а защото засягат интегритета на частната собственост. Това е важен аргумент защото се противопоставя на общоприетото обяснение, което обвързва сигурността с идентичността.

На активистко ниво, този текст служи като предупреждение. Очевидно държавата не възприема екологичния активизъм на шега. Репресивният апарат, изграден от правителствата през последните три десетилетия за да се противопостави на природозащитния активизъм, е плътен, прикрит, коварен и често непроницаем. Държавата се внедрява, сплашва, бие, пръска сълзотворен газ, застрашава и често дори убива тези, които ѝ пречат. Този текст е писан от човек, който няма никакво участие под каквато и да е форма на екологичен активизъм, за хората от тези групи, които имат вече насъбран опит. Той няма претенцията да говори вместо тях, нито да поучава който и да е относно какво представлява екологичният активизъм или как трябва да бъде осъществяван. Единственото му желание е да разкрие някои от репресивните средства на държавата, за които активистите навярно трябва да са наясно.

„Екотероризъм” и „Зелената заплаха” в САЩ
Ще започна със САЩ, защото терминът „екотероризъм” произлиза и е разпространен оттам. През 1983 г. анти-екологичният активист Рон Арнолд го създава за целите на своята кампания против екологичните норми за индустрията [1]. Още отначало това определение е асоциирано с друга концепция - терминът „екотаж”, който се отнася за актовете на саботаж срещу собствеността, със строгото изискване, че са взети всякакви мерки да не се заплаши нечий живот. За разлика от „екотероризъм”, „екотаж“ е термин, използван от самите активисти, особено от хората около Earth First! и близките ѝ групи, ALF („Фронт за освобождение на животните”) и ELF (“Фронт за освобождение на Земята”) в САЩ.

Опитите да се обвърже екотажът с тероризма са особено ефективни при демонизиране на образа на екологичните активисти. „Екотероризъм” е термин, който поражда едновременно страх и гняв у широката общественост. От една страна обрисува хора, които няма да се спрат пред нищо в преследване на своите цели, и това може да включва разрушителни прояви на вандализъм над важни обекти и инфраструктура; от друга - извиква образа на противопоставящия се анархист, изключен и противопоставен на обществото, готов във всеки момент да разпространи хаос и разрушение, но без уважение към труда на другите. Такава беше т.нар. „зелена заплаха” в САЩ в средата на миналото десетилетие. Екологичният активизъм беше атакуван от две страни – от страна на медиите, които създаваха и затвърждаваха някои от стереотипите, споменати по-горе, и от страна на правителството, което разви значителни и непропорционални мерки срещу „радикалното зелено движение.“ [2] Беше доказано, че и двата елемента са дирижирани от големи компании с пряк интерес в ограничаването на заплахата от активизъм срещу техните дейности и обекти. [3] Както ще демонстрирам в следващите случаи, криминализирането на екологичния активизъм следва тристранен модел от медийни кампании, строга държавна репресия и корпоративни интереси.

В САЩ този процес се засилва след 11 септември 2001 г. Т.нар. "Патриотичен закон" от 2001 г. обявява атаки срещу собствеността от активисти за защита правата на животните за терористична дейност. През 2005 г. правителството на САЩ започва операция „Ответен огън,”, в резултат на която присъдите на 11 активисти са удължени чрез мярка, известна като „терористично усилване”. „Тази правна мярка може да добави до 20 години към ефективни присъди, а в някои случаи, да учетвори престоя в затвора.” [4] Тя позволява драстични ограничения и изпраща подсъдимите в затвори със строг режим. Както журналистът Уил Потър обявява, правителството на САЩ предпочита този правен път поради политическия характер на въпросните престъпленията, а не поради загуби на човешки живот каквито всъщност няма. [5]

През 2006 г. правителството на САЩ приема Animal Enterprise Terrorism Act, който криминализира всякаква щета или загуба на собственост, свързана с отглеждане на животни. Този закон беше набързо прокаран през Конгреса без обстоен дебат по молба от няколко корпорации като Pfizer и United Egg Producers.[6] Американски корпорации също така се организират в групи като ALEC, състояща се от организации обикновено обект на еко-протести, която настоява за протекционистко законодателство, включващо криминализиране на недоволството. [7] „Зелената заплаха” е замислена да защити приходите на корпорациите от всякакъв случай на екосаботаж, но и като цяло от медийни кампании, които биха провалили техния образ – какъвто беше случая с кампанията SHAC, която ще бъде разяснена след малко в случая на Великобритания.

Румъния
Сега ще премина към румънския контекст, за да покажа как „екотерористичното” клеймо е използвано тук. През септември 2013 г. румънският началник на разузнаването, Джордже Майор, надигна доста шум, когато в контекста на протестите за Рошия Монтана говори за „опитите на част от екстремистки екоанархистични структури да се възползват или да вземат контрол над иначе легитимните протестни движения”. [8] След като бе притиснат да даде обяснение за това какво точно означава „екоанархистични структури, неговата институция отговори, че това е термин, използван във връзка с насилствени дейности, които имат екологична мотивация. Тези актове на насилие са способни, според разузнавателните служби, да заплашат безопасността на гражданите и сигурността на държавата. [9] Също така, според Майор, такива актове са плод на групи, които могат да се „възползват” или „завземат” иначе легитимните протести. В крайна сметка неговата институция обяви, че работи активно да предотврати случването на такива актове.

Всички знаем, че протестите относно Рошия Монтана, бяха като цяло мирни и въпреки някои инциденти, свързани с полицейско насилие, те не бяха сериозен проблем за властите. Въпреки това румънската държава няма добър опит с такива инциденти. През 2008 г. срещата на върха на НАТО, също като Рошия Монтана обявена за „въпрос на национална сигурност”, беше строго охранявана от полицията и протестите приключиха в срамен епизод на бруталност. Жандармерията се намеси с насилие, след като получи сведения, че протестите предвиждат „антисоциални” дейности – сведения, които никога не бяха публично потвърдени от СРИ. [10] Въпреки това румънското разузнаване ръководеше внедряването, телефонното подслушване и интернет наблюдението като средство за репресиране на „анархистите”, които подготвяха протести в Букурещ.[11]

Следователно няма е голяма изненада, че само няколко месеца след изявлението на Майор, протестите срещу „Шеврон“ в Пунгещ бяха брутално смазани – без каквото и да е публично доказателство за „екоанархистично” внедряване. Пунгещ се превърна в „специална зона за обществена сигурност”, където жандармерията пристигна в големи количества, за да предотврати разрушаването на собствеността на голяма петролна компания от шепа местни жители. [12] Редица основни права бяха потъпкани, без видима отговорност от румънските власти. [13] Още повече, министър-председателят заяви, че намесата е оправдана, защото частната собственост на компанията трябва да бъде уважавана. [14] Следователно ние вече получаваме загатване за дълбоката връзка между държава и капитал, щом става въпрос за криминализиране на екологичния активизъм. Тази връзка ще бъде доразвита в следващите примери. Това, което е полезно да се вземе предвид в румънския случай, е готовността, с която държавата използва репресия за предотвратяването на екологичен активизъм в името на националната сигурност. Чрез използването на метафората „екоанархизъм” като част от кампания за всяване на страх, държавата измества дискусията от политическото ниво към това, в което всякакъв акт на репресия може да бъде публично оправдан като „защита на държавата” от екстремисти. [15]

Европейският Съюз и екологичният тероризъм

Действията и говоренето на румънската държава разбира се са част от по-широк контекст. На европейско ниво екологичният активизъм все повече е представян като заплаха за сигурността и криминализиран. През 2011 г. една от институциите, която координира антитерористичните дейности на ниво ЕС, Европол, публикува EU Terrorism Situation and Trend Report (ТЕСАТ). В него фигурира част, посветена изцяло на „тероризъм с единична цел”[16], която специално се концентрира върху „екстремистки екологичен дейности” и „екстремизъм за правата на животните”. Докладът установява, че тези дейности са се увеличили през 2010 г. в ЕС и приканва правителствата да бъдат нащрек.

Интересно е да цитираме част от доклада, за да покажем как това предупреждение относно екологичния активизъм е представено на европейско ниво:

„Екологичният екстремизъм се увеличава и получава подкрепа от други екстремистки групи. Някои анархистки групи изглежда да са привлечени от каузи, свързани с екологията и околната среда. […] Съществува динамично взаимодействие между групи и отделни хора в различни страни, при което езикът или националността не представляват преграда за кооперация. Екстремистки групи и хора от различни страни и групи участват в протести и атаки по цяла Европа, обединявайки силите си в общи инициативи. […] Екстремистки групи с единична цел става все повече мрежово базирани.”[17]
Такъв сигнал е базиран на поредица от „инциденти с насилие”, за които докладът подчертава действия като „изнудване, изпращане на заплашителни имейли или заплашителни обаждания към техните цели, често заплашвайки техните семейства и осъществявайки физически нападения над тяхна собственост” или „масовото освобождаване на животни” и дори „дезинформационни методи с цел да се дискредитират техните цели и да се отслаби тяхното обществено приемане. Изображения на болни или малтертирани животни са включени във видео филми и публично разпространени.” [18]

Всички тези действия са осъществени срещу компании и тяхната собственост. Следователно е много трудно да се разбере засиленото притеснение, което ЕС отдава на такива дейности, което, както Statewatch коментира, „често отразява сигналното вътрешно говорене на правителствата”. [19]
Но проблемът тук не е непременно в сигналното говорене, а именно в категоризацията на такива актове с клеймото „тероризъм”. Всички последващи доклади ТЕСАТ запазват тази категория. Редица екологични движения в Италия, Великобритания и Франция (повече информация по-надолу в текста) са обявени за особено проблемни. През 2011 г. The Routledge Handbook of Terrorism Research публикува „Световна директория на екстремистки, терористични и други организации” със списъци на „терористични” групи във всяка страна. Интересно е да разгледаме няколко от европейските страни: за Австрия е посочена една организация („Войнстващи сили срещу Huntingdon Life Sciences), за Нидерландия има също една организация („Фронт за освобождение на животните”), но в списъка за Великобритания фигурират не по-малко от шест активистки групи с екологична насоченост.

През цяла Европа потискането на природозащитните активисти се увеличава и все повече случаи биват категоризирани с клеймото „тероризъм”. В Испания през 2011 г. държавата арестува 12 активисти, членове на различни групи за защита правата на животните, заради освобождаването на 20 000 норки от ферма за кожи. Съдията по делото обявява пред медиите, че активистите са причинили съществени щети над тази индустрия и следователно ще бъдат обвинени в екотероризъм. [20] Във Финландия през 2011 г. четири човека са арестувани за публикуване на видеоматериали, заснети от група за освобождаване на животните в свински ферми през 2009 г. Фермите настояват за компенсации в размер на 175 000 евро. [21] В Австрия след системни разследвания от властите, което включва засичане на имейли, телефонни подслушвания и внедряване, десет човека са арестувани през 2008 г. заради връзки с групи за защита правата на животните. Всеки от тях е заподозрян в принадлежност към криминални организации и някои от техните дейности, които обикновено биха били легитимни дейности на гражданското общество, като организиране на конференции и работни срещи, са разглеждани като примери на терористична дейност. [22]

Великобритания
Репресивният апарат на бившата империя е все още една от най-добре функциониращите полицейски и разузнавателни системи в света. За повече от две десетилетия този апарат целенасочено се е фокусирал върху екологичните активисти. Той използва техники, които за наблюдателя изглеждат като директно извадени от оруелова дистопия. Ще дам три примера за това. „Операция Вашингтон”, Марк Кенеди и случаят SHAC. Първо, през 1995 г. британското правителство започва „Операция Вашингтон”, която цели да се справи с „екоанархизма”. Десетки книжарници, домове и центрове за копирни услуги биват щурмувани от антитерористични групи. Отговорника на ELF за връзки с медиите, Робин Уеб, е арестуван за разпространяване на прессъобщения, след като е проведена операция с цел да бъде уличен в престъпление, включваща поставянето на пушка-помпа в колата му. [23] Скоро след това („Операция Вашингтон Фаза 2”) трима редактори на Green Anarchist (GA) са осъдени за „конспирация за предизвикване на криминални щети”. [24] Използваните доказателства са екологични списания и самиздат, включително GA [25], които публикуват „дневници на прякото действие” на дейности за освобождение на животни. Както един от редакторите заяви: „Като цяло ние шестимата сме държани под отговорност не само за това какво ние самите сме писали и колективно - заради написаното от всеки от нас, но за всяка една от радикалните произведения на протестна литература, събрани по време на 55 полицейски акции, и създадени или продадени между 1990 и 1996 г.” [26] Случаят разкрива работата на агент-провокатор – Тим Хепъл – който се е внедрил в GA. [27] Също така съвпада с медийната кампания по всяване на страх, която обявява екологичните активисти за „екотерористи”. [28] Както GA пише през 1997 г. „дезертьорът от МИ-5 Дейвид Шайлър казва […], че „еко-бойците” са главната цел на службите за сигурност след прекратяването на военните действия в Северна Ирландия. Използването на случаят „Гандалф” [29], за да представят войнстващите зелени за „екотерористи”, определено ще им послужи на целите”. [30]

Случаят „Гандалф” показва безумието държавата да възприема активизма срещу корпорациите като форма на „конспирация” и да трансформира всяка случайност в „уличаващи доказателства”. Няколко години по-късно криминализирането на екологичния активизъм от разузнавателните екипи на държавата се проявява отново в случая на Марк Кенеди. През 2011 г. Гардиън разкрива работата на редица служители, внедрени в екологични организации. Един от тях, Марк Кенеди, е действал сред активистите седем години преди да бъде разкрит от партньорката си (с която също така е имал интимна връзка). [31] Той се внедрява в средите на активистите и участва в няколко акции в организационна роля. По този начин е можел да снабди полицията с всичката информация относно тактики и намерения на активистите. Той информира полицията за предстоящо отвличане на влак с въглища, окупиране на електрическа станция и дори за действия, случващи се в известната изоставена къща в Копенхаген Ungdomhuset. [32]
Едно от важните неща, излезли на бял свят покрай скандала с Марк Кенеди, е  че неговата работа е възложена от компании като E.ON и EDF. [33] Полицията действа в близко сътрудничество с тези компании, обменяйки информация относно действията на екологичните активисти. [34] E.ON и други компании също така наемат частни охранителни фирми да шпионират активистите и организаторите на протести. [35] Съвсем наскоро сътрудничеството между енергийните компании и британското правителство отново се появи, когато EDF даде под съд група от активисти на движението No Dash for Gas („Не ми пука за газта”) за окупирането и затварянето на ТЕЦ през 2013 г. Полицията се намесва в случая на страната на компанията, въпреки че това е гражданско дело и няма компетенциите да го прави. [36]

Третият случай на криминализиране на екологичния активизъм във Великобритания е свързан с лабораторията за тестване на продукти върху животни на Huntingdon Life Sciences. От 1999 г. активисти във Великобритания, САЩ и Нидерландия организират кампании за затварянето на лабораторията чрез изпращането на писма към други компании, работещи с HLS и информирайки ги относно ужасите, на които са подложени животните. През 2007 г. британското правителство арестува 32 човека за организиране на изнудване на HLS. [37] През 2012 г. още четирима човека са арестувани. Те са обвинени в “SOPCA 145 (намеса с договорно отношение, тъй че да навреди на организация за изследване на животните) и SOPCA 146 (сплашване на лица, свързани с организация за изследване на животните)” [38], като това са законите, приети през 2005 г. които превръщат малките провинения срещу вивисекции в сериозни престъпления със строги наказания. По този начин обвинените получават до 6 години затвор за участие в кампания срещу HLS. [39]

Гърция [40]
Историята на минния проект в Скурис има много общо със случая на Рошия Монтана: Корпорация влиза в зоната на непокътната природна красота във време на материална нищета за нейните жители с обещание за нови работни места, и разделя общественото мнение. Правителството представя инвестицията като златна възможност. Древната гора в Скурис е била основно поле на борба между Hellas Gold и гръцката полиция от една страна и жителите на района от друга. През миналото е имало и други планове за експлоатация на мястото, но са били възпирани от яростната опозиция на жителите. Интересно, че минните обекти биват опасани с мрежи и снабдени с камери и аларми, и има сведения, че охранителите изискват личните документи на гражданите, за да им позволят да преминат. [41].

През октомври 2012 г. полицията се справя с над 2 500 протестиращи като ги пребива и атакува със сълзотворен газ. Четиринайсет ареста са направени [42]; един от обвинените протестиращи е 15-годишно момче. [43] Няколко месеца по-късно, през февруари 2013 г., 40 маскирани човека запалват минните обекти след като неутрализират охраната. Полицията задържа 27 човека, но не намира доказателства срещу тях. [44] Палежът дава на полиция достатъчен повод да тероризира местните като задържа случайни хора и дори ги принуждава да дадат ДНК данни, въпреки че не са повдигнати обвинения срещу тях. [45] Кулминацията на тази кампания по сплашване идва няколко дена по-късно, когато шест специални полицейски отряда за борба с безредиците щурмуват близкото село Йерисос. Полицията задържа седем човека като заподозрени за атаката на минните обекти [46] и, както разказват жителите, претърсва домове. [47] Според жителите полицията използва прекомерно сълзотворен газ (обвинение, което полицейски представители отричат), докато медиите не представят обективен репортаж за събитията в Скурис, предпочитайки да отразяват позициите на държавните власти и компанията. [48] Сблъсъци между жители и полиция са чести, като жители (жени, ученици, хора в неравностойно положение) често са преследвани за участие в протести и блокади, [49] биват задържани от полицията без възможност да се свържат с адвокат и принуждавани да дават ДНК данни. [50] Но сплашването и натиска не се ограничава само до преследването на протестиращите. Телефоните на жителите се подслушват и службите за сигурност внимателно наблюдава къщите им. [51]

В Скурис гражданско движение за екологична справедливост е заклеймено като „криминална организация”. През октомври 2013 г. полицията обвинява Толис Папгеоргиу, основателя на анти-минното движение и един от най-гласовитите активисти, в разпространение на пропаганда с цел да повлияе на общественото мнение чрез своите интервюта в гръцките и международните медии. [52] Службите за сигурност използват интервютата като част от подготвено досие, за да докажат, че в Скурис се случват криминални дейности. [53] През цялата 2014 г. полицията продължава с жестоката репресия, когато се сблъска с мирни протестиращи. На 19 февруари група жени формира човешка верига, за да не допусне автобуси с работници да достигнат до минното поле. Отряди за борба с безредиците арестуват много от протестиращите, докато някои от тях са откарани в болница поради наранявания и прекомерно използване на сълзотворен газ.[54] Наскоро местни жители са обвинени във формиране на терористична организация и трябваше да дадат генетичен материал и да се явяват почти всеки ден при полицейските служители и прокуратура. Както стана ясно в скорошния случай с обвинението на един жител, процесът на идентифициране чрез ДНК е напълно своеволен: неговият генетичен материал е идентифициран чрез цигарен фас, намерен в планината. Като допълнение, според гръцкия закон обвинените трябва да бъдат уведомени за установяването на тяхната ДНК, за да им се даде възможност да предприемат правни действия. [55] Бруталната репресия заедно със своеволния процес, който полицията следва при придобиване и третиране на ДНК материал, са ясна индикация, че правата на местните жители са нарушени.

Италия и Франция
Френските и италиански примери на криминализиране на екологичен активизъм ще бъдат представени заедно поради многото им сходства. [56] Движенията No TAV и La Zad действат паралелно и биват потискани почти по еднакъв начин: от една страна чрез брутална полицейска намеса и от друга страна чрез заклеймяване на активистите като терористи. Най-симптоматичният случай за това е от 1998 г. в Италия, където трима активисти от No TAV (Силвано Пелисеро, Едоардо „Балено” Масари и Соледад „Соле” Росас) са арестувани за екотероризъм. [57] По време на абсурдното съдебно дело, в която не се представят ясни доказателства срещу тях, и насред сериозна медийна кампания срещу „екотерористите”, [58] двама от обвинените (Балено и Соле) се самоубиват в килиите си. [59] Техният арест е съпътстван с полицейски акции на два отряда в Торино. Федерацията на Италианските Анархисти обявява, че това са много повече от самоубийства, а случаи на държавно убийство. [60]

Борбата срещу високоскоростния влак продължава да бъде криминализирана от италианската държава. Районът, където се намира работната площадка, е отцепен и милитаризиран. Полицията използва CS сълзотворен газ срещу протестиращите, които постоянно са заклеймявани като терористи. [61] През януари 2014 г. активистите от No TAV публикуват изявление, според което „обвиненията в „тероризъм” имат сериозни правни последици. Но този път прокуратурата отиде още по-далеч и използва за пръв път в историята на Италия части от Наказателния кодекс, които дефинират всякаква форма на противопоставяне на икономически и политически сили като „тероризъм”.” [62] Обвиненията в тероризъм са мотивирани от това, че работната площадка на TAV е „обществена структура и обект от национален интерес”. [63] По този начин виждаме, че както в румънският случай, държавата определя района за част от стратегическия национален интерес и криминализира всякакви нелегални дейности на негова територия като акт на тероризъм.

Идентична история се случва и във Франция, където опозицията срещу летището в малкото населено място Нотр-Дам-де-Ланд продължава вече десетилетия. През 2012 г. полицията се опитва да освободи голям окупиран район от движението La Zad и го трансформира в милитаризирана зона, където обикновените правила на демокрацията спират да важат. Протестиращите също така са обвинени в тероризъм. Един местен полицай заявява, че „институционалната опозиция срещу летището в Нотр-Дам-де-Ланд трябва да престане да бъде правен фронт на въоръжено движение”. [64] Правителството в Париж заклеймява движението като „ултраляво”, което обхваща обвинението в тероризъм и асоциира активистите със случая на деветимата от Тарнак. [65] Става въпрос за девет човека, обвинени в тероризъм и заподозрени в написването на известния трактат „Идващия бунт”. [66]

Криминализирането като техника на правителството
В тези два последни параграфа ще синтезирам няколко теоретични аргумента, които произтичат от предходното представяне на различни случаи на криминализиране на екологическо недоволство. Като начало, моят аргумент е че това криминализиране функционира като управленски механизъм за проследяване, контрол, овладяване и наказване на населението. Както показах, обвинението в екотероризъм няма много общо с извършените действията. В много случаи хора са заклеймявани като терористи само заради заснемане на филм във ферми или в обекти, където се провеждат изпитания върху животни, за публикуване на новини относно освобождаване на животни или за притежанието на дълбоко-екологична литература. Заподозрените са инкриминирани за неща, които държавата си въобразява, че могат да извършат в бъдеще, вместо за реално извършени действия. Подозрения могат да възникнат и по асоциация: „някой е заподозрян, защото познава някой, който е заподозрян”. Така политическите проявите на ненасилствено недоволство стават опасни. [67]

Ето как самото подозрение става част от техниките на правителствата: държавата приема предположението за вина за доказано знание, обосновано от нуждата да се разкрие нещо, което се възприема като скрито и тайно. Терористичните действия като цяло се смятат за потайни, следователно държавата трябва постоянно да внедрява нови начини за разкриване на секретността чрез „разкриване на взаимовръзки, връзки и движения [и също] чрез използването на алгоритми, които откриват тенденции” на поведение. [68] По този начин всичко става инкриминиращо: присъствие на конференция или протест, четене на листове, имейли, снимки, приятели, обличане и т.н. Нещо повече, търсенето на тенденции означава, че и определено поведение може да бъде инкриминирано, ако попада в установения „начин на действие на терористите”, с който държавата действа. По този начин правителството създава дихотомии между добри и лоши протестиращи, между активисти и терористи. Въпреки че всеки е наблюдаван и записван, има нужда да се създаде категория, която да бъде демонизирана, за да се оправдае репресията. [69] Нещо повече, това прокарване на разделение между добри и лоши активисти намеква че вторите са опасност за общата сигурност, докато първите са само част от „нас”. Такова разделение между „добрите ние” и „опасните те” е в центъра на държавното насилие в името на сигурността. [70]

Сигурност и собственост
Накрая бих искал да подчертая, че това, което е като цяло валидно за тероризма, се нуждае от малки настройки в случая на „екотероризма”. Когато терористите станат опасност за сигурността, те обикновено са представяни, както споменах, като „опасните те”, които са фундаментално противостоящи на „нас”. Това е белег на идентичност, който идеално устройва държавата, тъй като дава легитимация отвъд ограниченията на демократичните политически нюанси. Някой може да бъде заклеймен като опасен само заради различие с мнозинството. Въпреки това в случая с „екотерористите” полето на идентичността се усложнява от икономическото измерение. Както показах във всеки от примерите, криминализирането на екологичния активизъм е пряко свързано с корпоративните изисквания за строги наказания за щети върху частна собственост. Идеологическото измерение на този активизъм се свежда до вредите, които (потенциално и недоказано) може да причини на частни фирми. Екологичните активисти не са терористи, защото убиват хора, а защото убиват печалби.

В този процес държавата играе решаваща роля като поставя репресивния си апарат на страната на корпоративните интереси. Съюзът между държава и капитал е ясен и възмутителен: идеята за тероризъм се използва за да се подтиснат и делегитимират хора, които застрашават методите, които корпорациите прилага, за да печелят. Понякога този съюз е обоснован от идеята за „развитие” чрез гигантски проекти като TAV и Рошия Монтана. Но в повечето случаи държавата заговорничи с капитала ежедневно за да възпре всяка форма на недоволство, която може да отиде твърде далеч против корпоративните интереси: писане, разкриване, разобличаване, представяне на алтернативи на корпоративната експлоатация – всички тези дейности се инкриминират. За да бъда ясен, държавата превръща в престъпление критикуването на корпорации. И това не е какво да е престъпление, а такова, което води до драстични последици и стигматизира цял един начин на политическо мислене. Държавата се държи политически като деполитизира критичните гласове. Криминализирането на недоволството може да постисне и обезкуражи тези, които искат да си представят и приложат алтернативи на съществуващата икономическа система.

Или може бе не може.

* Текстът е преведен в рамките на Група за активни преводи (ГАП). Оригиналната публикация .на английски можете да намерите http://www.criticatac.ro/lefteast/criminalisation-of-environmental-activism-in-europe/тук.  Членовете на ГАП превеждат доброволно от различни езици стойностни критични материали, които нямат друг шанс да се появят на български. За повече информация и включване ни пишете до gap <at> bluelink.net, като заместите <at> със символа @.

ИЗТОЧНИЦИ ОТ ОРИГИНАЛНАТА ПУБЛИКАЦИЯ:
 

[1] Vanderheiden, 2008: 303.

[2] Potter, 2009.

[3] Idem, 683

[4] Idem, 673

[5] Idem, 674

[6] Idem, 680

[7] Loadenthal, 2013: 105

[8] ‘[T]entativele unor structuri extremiste eco-anarhiste de a exploata sau de a deturna mișcările protestare, de altfel legitime.’ http://www.hotnews.ro/stiri-esential-15694537-george-maior-sri-nu-poate-...

[9] http://www.hotnews.ro/stiri-esential-15806882-sri-raspuns-organizatiei-a...

[10] http://www.activewatch.ro/ro/freeex/reactie-rapida/6-ani-de-la-summit-ul...

[11] More here http://www.criticatac.ro/22045/democraia-pumnului-cinci-ani-de-la-repres...

[12] http://www.gandul.info/stiri/jandarmeria-pungesti-a-fost-declarata-zona-...

[13] http://www.apador.org/show_report_nf.php?id=338

[14] http://www.mediafax.ro/social/ponta-despre-pungesti-nu-vom-accepta-sa-se...

[15] http://www.criticatac.ro/24014/sri-violena-politic-cand-anarhitii-devin-...

[16] ‘Single-issue terrorism is violence committed with the desire to change a specific policy or practice within a target society. In Europe, the term is generally used to describe animal rights groups and environmental eco-terrorist groups.’, EU Terrorism Situation and Trend Report, 2011, p. 31

[17] Idem, p. 32

[18] Ibidem

[19] Statewatch, 22 no 2/3, p. 22

[20] ‘Vázquez Taín ha defendido el calificativo de “ecoterrorismo” porque lo que hacen estos activistas, según ha recalcado, “no es ecología” sino que “causan terror”, ya que “algunas granjas han tenido que cerrar” tras sus acciones.’http://www.europapress.es/galicia/noticia-juez-santiago-instruye-causa-contra-ecologistas-radicales-sostiene-hay-indicios-imputaciones-20110623133422.html

[21] http://yle.fi/uutiset/pig_farm_activists_face_damages_of_175000_euros/54...

[22] http://owni.fr/2012/06/26/lecoterrorisme-debarque-en-europe/

[23] http://www.eco-action.org/dod/no5/paranoia_green_anarchists.htm

[24] http://www.bluegreenearth.com/site/archive/article/2002/green_anarch1.html

[25] ‘One person was arrested just for possessing GA’ (‘Stop the Show Trial’, Green Anarchist, no. 47-48, 1997)

[26] http://theanarchistlibrary.org/library/stephen-booth-operation-washingto...

[27] Larry O’Hara writes: ‘Hepple offered Green Anarchist arms and high-tech communications facilities, and gave them lists of fascist names and addresses (many wildly inaccurate) to print and distribute as their own work. The reasoning for doing so was the gross fiction that “the BNP have published the membership lists of Class War and Red Action.” This was a blatant lie, but Leftists receiving these lists, and then acting on them, wouldn’t have known that.’ See http://www.searchlight.org.uk/o-hara/hepple.html

[28] See http://theanarchistlibrary.org/library/stephen-booth-operation-washingto...

[29] ‘GA-and-ALF’ stands for the acronyms of Green Anarchist and Animal Liberation Front

[30] ‘Scenes from the Show Trial’, Green Anarchist, no. 49/50, p. 9

[31]http://www.theguardian.com/environment/2011/jan/10/mark-kennedy-undercover-cop-activist?guni=Article:in%20body%20link

[32] http://www.earthtribe.co/hot-topics/infiltration-of-environmental-and-le...

[33] See http://www.bath.ac.uk/ipr/our-publications/policy-briefs/policy-brief-co...

[34] ‘Documents released to the Liberal Democrats through FOI show that intelligence passed to the energy firm by officials from the Department for Business, Enterprise and Regulatory Reform (BERR) included detailed information about the movements of protesters and their meetings.’

See http://secretmanoeuvresinthedark.wordpress.com/2013/02/20/not-just-lobby...

[35]http://www.theguardian.com/environment/2011/feb/14/environmental-activists-protest-energy-companies?INTCMP=SRCH

[36] http://brightgreenscotland.org/index.php/2013/02/we-must-make-edf-regret...

[37] http://325.nostate.net/?p=10284#more-10284

[38] http://www.stopukrepression.org/?page_id=77

[39] http://325.nostate.net/?p=1197

[40] This section was written in collaboration with Maria Gkresta

[41] http://www.smallplanet.gr/en/documentaries/chronologically/2012-2013/313...

[42] http://left.gr/news/skoyries-halkidikis-agria-katastoli-kai-14-syllipsei...

[43] Σάκης Αποστολάκης, «Διεθνείς μισθοφόροι θα φυλάνε τις Σκουριές», 18/12/2013 http://www.enet.gr/?i=news.el.article&id=405360

[44] http://www.tovima.gr/en/article/?aid=498846

[45] http://international.radiobubble.gr/2013/03/skouries-from-intimidation-t...

[46] http://www.enet.gr/?i=news.el.article&id=348838

[47] Ιερισσός 7/3: Έρευνες στα σπίτια μετά συνοδεία μουσικής, published on March 7th, 2013

https://www.youtube.com/watch?v=MR47xwqtx1Y

[48] Ντίνα Δασκαλοπούλου, «Μη με κοιτάτε Φοβάμαι…», 10/03/2013

http://www.efsyn.gr/?p=30087

[49] See, for example http://www.newsit.gr/default.php?pname=Article&art_id=208894&catid=6

[50] Amnesty International Public Statement, Greece: Need for investigation of police conduct towards residents of town objecting gold mining operations, 22/03/2013

http://www.amnesty.org/en/library/asset/EUR25/004/2013/en/c6ae7452-3b08-...

[51] http://international.radiobubble.gr/2013/03/rbnews-international-show-16...

[52] http://www.thepressproject.gr/article/49372/Apomagnitofonimenes-tilef-su...

[53] http://www.thepressproject.gr/article/49522/I-ESIEA-epitelous-diamarture...

[54] Gold Mine Protesters Injured after Confrontation with Greek Police #skouries, 19/02/2014

http://antigoldgr.org/en/2014/02/19/gold-mine-protesters-injured-after-c...

[55] Σταυρούλα Πουλημένη, Άκυρη η διαδικασία λήψης DNA στις Σκουριές, 07/03/2014

http://www.alterthess.gr/content/akyri-i-diadikasia-lipsis-dna-stis-skoy...

[56] https://zad.nadir.org/spip.php?article2175

[57] The exact accusation was ‘subversive association having the purpose of terrorism’. They were also accused of belonging to the ‘grey wolves’ organization, whose existence has actually never been proven, and of having explosive weapons and fake documents. See http://www.ecomancina.com/sole.htm

[58] See http://www.tmcrew.org/csa/l38/info8/tuttosquot.htm for some of the headlines. See also http://archiviostorico.corriere.it/1998/marzo/29/Ecoterrorismo_Anarchico...

[59] Read about the protest (in Italian) here http://feartosleep.blogspot.hu/2012/03/il-processo-pellissero.html

[60] http://www.j12.org/ps/italy.htm

[61] Mazzotti, p. 5

[62] http://325.nostate.net/?p=9663

[63] ‘[S]truttura pubblica e un sito di interesse nazionale’ http://torino.repubblica.it/cronaca/2013/07/29/news/no_tav_notte_di_perq...

[64] ‘L’opposition institutionnelle à l’aéroport de Notre-Dame-des-Landes doit cesser d’être la vitrine légale d’un mouvement armé’ http://zad.nadir.org/spip.php?article2225

[65] http://earthfirstjournal.org/newswire/2012/11/17/rural-rebels-and-useles...

[66] http://www.theguardian.com/commentisfree/libertycentral/2009/jan/28/huma...

[67] Ericson, 2008: 63

[68] Aradau and Van Munster, 36

[69] Loadenthal, 95

[70] See Buzan et al., 1998; Mireanu, 2012, 36 – 8