Караоборот
Една година измина от вопъла на 6000 млади българи за опазване на „последния див плаж на България” – Карадере. Той показа колко голяма пропаст зее между поколенията и живеещите на различни места граждани. Болшинството местни жители са на мнение, че за тях би имало печалба и работа в евентуални западни хотели и след началните строителни работи. Екоминистерството мълчаливо отказва създаването на нова защитена територия, обаче уволнява свои дългогодишни „експерти” и сезира съда за нарушения в процедурите на проектите. Във варненска област разбират, че възможността за застрояване на хотелски комплекс с неизветсен собственик избледнява и се съсредоточават върху евентуаланата възможност за луксозен къмпинг.
През април 2015 г. общинския съвет на гр. Бяла приема в своя наредба нов член, с който забранява разполагането на каравани, палатки и кемпъри на територията на общината извън места, обозначени като къмпинг – такива там няма. В началото на юни започват засилени полицейски проверки на отделни граждани, летуващи на плаж Карадере, в гората и дори по земния път, съвсем извън местността. Множество граждани на Бяла в навечерието на местните избори са също изненадани и несъгласни с хода на своите общински управници... явно продиктуван от областно ниво. В отговор граждани на доброволни начала предприемат редица мирни юридически стъпки, които успяват да прат полицейския произвол в следствие на спорната разпоредба. Юридическият мотив на местните органи е на конституционно ниво – застрашаване на здравето на пребиваващите граждани... които де факто обаче са именно летуващите на Карадере. Общият брой на летуващите на Карадере в рамките на едно поредно лято е не по-малък от туристите, посетили завършения миналата година археологически комплекс Нос Св. Атанасий над пристанище Бяла. (Изграден с цената на няколко европейски милиона, а в самата му антична вътрешност бе построен крещящо незаконен, неадекватен хотел, местна „роднинско-служителска” собственост). А в гората над северния край на Карадере има лековит сероводороден гейзер с минерална вода, останки от римска базилика, изгубено село и ритуални рисунки на първобитни.
В края на юли през Карадере, единствения неурегулиран и незастроен голям плаж, преминава „обстойна” проверка на плажа и гората от държавните агенции по горите и плажовете. С проверяващите даже пътува и явно поръчкова журналистка, която прави записи и снимки без предупреждение, на другия ден във Варненски вестник лъсва гола снимка на непреупредения за това гол мъж на плажа под статия „Пияни младежи подпалват дюни...” Проверяващите отбелязват в доклада си неурегулираното палене на огньове в гората и на плажа в рамките на сто метра от нея. Тази законова забрана за палене не е абсолютна, при положение, че в урегулираните къмпинги, че и в националните защитени територии има обособени места за огнища и табели при съответно спазване на противопожарните изисквания и с табели. В началото и края на плажа има изградени от граждани табели с указания за плажуване и неизсичане на гората, доброволно са изградени тоалетни през определен периметър, пак с табели са отбелязани новообразували се от бурите дюни, които могат да бъдат разрушени. Всичко това проверяващите отказват да отбележат в доклада си. За тях това са нарушения. Местни самодейци не са чакали неоткликващата държава. Служителите на Държавата виждат на пътя спират и съставят акт дори за изнасяне на падниали сухи дърва от гората. В същото време в защитената вековна дъбова гора над северния край на плаж Карадере в ловен резерват за развъждане на диви прасета тече „регламентирана” поголовна сеч и изнасяне на дърва с камиони, а дивите прасета са се свили по краищата на оградата в стрес от резачките.
Проверяващите обявяват къмпингуването на плажа като „цигания.” „Какво ще каже Европа ако види това?” – питат – и присъстващо сръбско момиче обявява, че пътува всяка година, за да сигне до Карадере. Явно хората на Карадере го избират не, защото е безплатно, а кмета на Бяла, има плажуващите за отритнати от обществото, ненужна изоставаща част от него, нарича ги в ефир „наркомани”, а една от глобените жени обяснява „Всяка година децата чакат да дойдат на Карадере, за да си поиграят с многото си връстници тук.” И докато нудистите връзват хамаци, навътре в морето текат бойни учения всяка нощ и остават черни пластове по дъното.
На 31-ви юли летуващи на Карадере режисьори и звукооператори заснемат кратко филмче с участници и замесени в проверките граждани в отговор и допълнение към проверката и съставения от служителите доклад. Разпитани са глобени лица и свидетели. Дейци по гражданското благоустройство на Карадере изказват мнения.
След дълга подготовка се провежда и още едно непривично събитие. В дома за стари хора с увреждания в Бяла се състои първия от серия концерти на музиканти от Карадере с инструменти от различни континенти. Пяха и дискутираха представители и на „двете страни”, а в края имаше дори приятелско сплашване с патерица в случай, че не се състоят нови срещи и не им бъдат раздадени от шапките Спаси Kарадере!
Свикано е и първото от редица събрания на място на летуващите, които са загрижени граждани. Дискутират се по-нататъшното развитие на Карадере и в частност неговия статус, обсег на действия и методи на колаборация с органите на държавата. Възприет е подхода на надграждане над съществуващата саморганизация наместо разрушаване и диалог с държавните органи и продължаване на съобразяването със законовите норми. Обсъдено е насочването към нов вид къмпингуване – хибрид между неурегулираното диво плажуване и съобразяването с разпоредбите. Мотив за подобно уреждане на Карадере е най-малко факта, че други кандидат няма как вече да има. Без значение кой и откъде ще избере поддържащ персонал. Дискусионно е дали да се строи асфалтов път и докъде, дали да се въведат частично или изцяло химически тоалетни, пречиствателна станция. Последното предполага наличие на постройки и не се възприема добре. Въпросителна са евентуални такси за къмпингуване и най – вече техния срок и събиране – евентуално доброволно, а който не пожелае ще попада под санкциите на държавата. Срещу заплащането ще се предоставя пожарно обезопасяване, дърва за огрев, почистване на боклука и тоалетни. Идеята е да не се стигне до други присъщи белези на урегулираните къмпинзи като постройки и лампи, огради и бариери, спасители с чадъри...
Сценарият „ако си мълчим, по-малко хора ще знаят” отдавна е несъстоятелен с всичкия шум, а и освен това мястото не преполага егоизъм и затваряне, а приобщаване. Както с природата, така и с хората. В противовес на „цивилизовани” начин на летуване между стени и с незаконни хотели, навлизащи в дюни и в самото море (Слънчев Бряг). Еднакво важно е общението, както между човек и природа, така и помежду хората. Не е нужно да сме като Индия, където на подобни плажове полицаите не се връщат след проверка на незаконни рибари. Отрицателен е и модела с „войната” на Иракли. Добър е примера на Испания. Там след години търсене на модел се стига до съхраняване в оригиналния му вид на плажа Сан Педро в планините Лас Неграс, като в същото време интересите на инвеститорите биват защитени чрез построяване на хотелски комплекс от пниски постройки с природосъобразени материали и местоположение в гората почти без изсичане, а достъпа до плажа е изцяло по земни пътеки в продължение на надкилометър навътре от крайбрежната ивица. И туристите съвсем закономерно се надпреварват да идат там – те хотели са виждали много...
Най – важното е обекта, благото и стойността му, които следва да бъдат бранени. Непокътнатия цялостен вид на Карадере е несравнима ценност например на фона на многото ежегодни кандидатури за световни обекти на Юнеско. Повечето биват отхвърлени на основанието визуално „замърсяване” на цялостния изглед. Да не говорим, колко малко са световните смесени природно – културни обекти. В Камчатка мафията иска да прибира всички приходи от риболова без конкуренцията на местни изконни племена, прогонвайки ги от земите им, където са живяли в продължение на 15 – 20 хиляди години и така се излюпват милиардери като Роман Абрамович.
Към днешна дата е изчерпан не само доходоносния ресурс на страната, но и чисто социалния. Само през 2015 се случват три сватби на Карадере. Социаланата страна на феномена Карадере напомня как съвременния млад българин е прокуден от родината в други, малко по-малко тежки условия на живот зад граница. Непрестанното местене и (и)миграционния проблем не е само български, но ние поне има защо и точно къде да се върнем. Карадере. И не сме само и сами ние, въпроса излиза далеч извън България. Независимо дали става дума зауспоредни явления на различни места. Ние избираме дали е да е начало на нещо знаимо и ценно. Карадере като светоглед е много по-напред, не назад. Историята е завъртяла един цял нов Караоборот.