Журналистическа работилница в Пирин

Репортери острят пера в Пирин за надзор над енергетиката и добивната индустрия, разказ на Павел Антонов в пиринското село Влахи, 23.09.2015.

В последната гореща събота на септември бай Васил гологлав, по риза, полека спускаше мотоциклета си по криволичещото шосе за Кресна надолу покрай Влахинска река. Скоростта нямаше как да бъде по-висока, тъй като зад гърба му, на верния повече от 65 години "Иж", седеше стрина Василювица гушнала пъстър букет, а в коша на мотора, с крака затрупани от торби със зарзават, се полюшваше цял в червено любимият им внук. Затова и водачът не се затрудни да натисне спирачките, когато тъкмо след острия завой току под селото, насреща му изникна особена човешка навалица.

Най-напред крачеше върлинест елегантен човек на петдесетина години, с подкъсени мустаци, по джинси, зелена риза с къс ръкав и прихлупена слънчева шапка, зареял поглед из околните пирински върхари. По него друг, по-едър, към четирийсетте, в дъга официална риза, с тефтер под мишница и ръце в джобовете, улисан в оживен разговор с неколцина видимо по-млади момчета и момичета, които пристъпяха на групи по две-три, понесли телефони и фотоапарати. В средата на множеството мотоциклетистът разпозна стар познайник - Димитър от Влахи, който важно обясняваше нещо на висок глас и отривисто жестикулираше. Бай Васил всеки път се изумяваше колко висок глас можеше да излиза от крехката му наглед осанка. Към края на колоната пристъпяха още двама мъже: първият по-едър, леко недодялан но сърдечно усмихнат, вторият нисък, тънък, с големи очила и насочил солиден фотообектив надолу в долината на реката. Снимаше ВЕЦа.

Бай Васил спря мотора, махна с ръка и минувачите го наобиколиха, сякаш само това очаквали. Такава пъстроцветна градска дружина рядко се мяркаше тъдява. Димитър ги представи като журналисти, дошли от цяла България да се учат. Върлинестият пък бил адвокат, голям защитник на екологията.

- Че какво ще научат тука във Влахи - дивеше се бай Васил, докато булката му вече пълнеше черната раница на адвокатина с малки лютиви чушлета. Но действително, младежите се оказаха новинари и студенти, към петнайсет на брой, събрали се във Влахи да школуват журналистическите си умения. Впечатлила ги природата, красотата на Пирин, но искали да разберат защо в реката няма вода.

- Ами има, как да няма - позасмя се мотоциклетистът и посочи към каменното корито край пътя. После се заслуша. Вярно, влахинският поток бе замлъкнал внезапно. - Ахааа, туй е заради юзината - поправи той бързо грешката си - вземат водата за да правят ток.

Всички тукашни хора знаеха, че водата в реката почти пресъхва, когато работят малките водни централи. Точно за това го заразпитваха младежите. Има ли, няма ли вода, кога има, кога няма, пречи ли му на градините?

- Лошо е, лошо, като няма вода, как да е хубаво - отвърна Васил. После пак вдигна ръка - Елате утре кай нас в Кресна, всичко ще ви разкажем - и моторът леко се плъзна надолу по разпукания асфалт.

Журналистически екип по бреговете на р. Влахинска. Фото: Р.Йорданов/Евромегдан.бг

Гражданите останаха на място улисани в оживен разговор. Току що бяха провели първата си среща с местни хора, и дори бяха получили полезна за тях информация. Точно, както ги насърчаваха инструкторите им. После групата отново пое нагоре към селото, където трябваше да продължи работата си.

Неочакваните посетители бяха действително участници в професионално обучение за журналисти - практикуващи или студенти от факултети в София и Благоевград. Местният им водач и домакин, Димитър Василев, бе съучредител на Училището за природа във Влахи и повече от десетилетие преживяваше в селото. Но Василев бе и посветен природозащитник, един от основоположниците на зеленото движение в България в края на 1980те. Върлинестият адвокат пък бе не друг, а Александър Коджабашев - често наричан доайен на природозащитното право в България. И с основание. Почти нямаше природозащитна група или организация, която да не беше ползвала вещината и правните му познания през последния четвърт век, а той продължаваше да трупа опит и да го споделя, често под формата на увлекателни истории.

Останалите участници в срещата бяха журналисти: Димитър Събев, икономист, репортер, автор на разследвания и критични анализи, Руслан Йорданов, репортер в столичен всекидневник, и аз, Павел Антонов, съучредител на гражданската виртуална мрежа BlueLink.net и, сравнително отскоро, редактор на електронното й списание Евромегдан.бг. Но най-важни бяха по-младите: момичета и момчета, избрали да прекарат почивните си дни във Влахи за да се научат да работят журналистически по теми, свързани с енергийната и добивната промишленост. Всеки от тях бе демонстрирал стремеж и хъс за сериозна обществено-ангажирана журналистика. Затова бяха тук.

Влахи

Мястото за провеждане на обученето не бе избрано случайно. Скътано в подножието на Националния парк, на десетина километра над Кресна, селото се бе превърнало в средище на свободолюбиви хора, избрали да живеят в хармония с природата извън хватката на консумативното общество. А Влахи, със столетните си каменни къщи, вдигнали чардаци и покриви право срещу огретите от слънце каменно-снежни върхове на Пирин, предлагаше точните условия за това. Не само заради неповторимата си природа, но и заради коравия дух, посят тук през вековете. Столетните гори и каменните сипеи около селото бяха ставали свидетели на не една трудна битка: за светско образование и против църковния данъчен гнет в средата на 19 век; за свобода и държавност и срещу османското владичество - като средище на Кресненското въстание през 1879; за демокрация и свобода на шепата опълченци срещу съветската и комунистическа диктатура през 1950те. Обезлюдено към края на двайсети, селото посрещнало началото на двайсет и първия век с нови хора дошли от града с любов към природата, стегнали селското училище и църквата, издигнали наново порутените къщи, събрали отново тучни стада от старите овчи породи.

Прясно изографисаният портал на храма "Св.Илия" срещу някогашното килийно училище във Влахи, днес превърнато в Училище за природа и устойчив живот. Фото: Р.Йорданов/Евромегдан.бг

Освен Училище за Природа, където Димитър и съмишлениците му вече десетилетие прилагаха принципите на природосъобразния живот, във Влахи действаха още две природозащитни организации: сдружението за дива природа "Балкани" поддържаше тук посетителски център и приют за едри хищници, спасени от човешки плен, и "Семпервива", организацията, която възражда каракачанските кучета и овце. Тук бе и общественият център "Шаралия", в който гостите могат да отседнат в напълно енергийно независима къща и да научат за принципите на пермакултурата.

За избора на Влахи като местоположение на журналистическия сбор имаше и още една причина, най-важната: тук можеше да се види, чуе и разбере как енергийната и добивна индустрия гази хората и съсипва природата. Тъкмо това бе основната цел на организаторите от Центъра за екологично право (ЦЕП) и фондация "БлуЛинк": младите участници да научат за методите на действие на тази индустрия, да проумеят прийомите й, да разследват как и защо закон и държава така често не съумяват да озаптят ламтежа й за още и още богатства.

Програмата - стъпка по стъпка

За да постигнат това, журналистите трябваше да се научат да използват наличните правни и журналистически инструменти за постигане на повече прозрачност на индустрията, да усвоят изкуството да разказват и владеят интереса на читателите си. Най-подходящ за това се оказа жанрът на разширените репортажи, известен с английската дума "фийчър" , която означава черта, типично свойство, характеристика. В разказа на различни случаи и истории, свързани с дейността на тази индустрия в България, журналистите щяха да доловят характеристиките й.

Димитър Събев споделя най-съкровените професионални техники за намиране на данни в интернет. Фото: Р.Йорданов/Евромегдан.бг

Обучители имаха добър опит в това. Руслан Йорданов бе написал не едно журналистическо разследвания на добивната и енергийната промишленост, Димитър Събев бе автор на Блог за икономика и книгите "Свободни размисли върху възела на размяната" (2006) и "Унизената Земя" (2010), а аз бях готов да споделя разказваческите приключения на водещ на "Софийски приказки" по Нова телевизия, както и относително по-скорошния ми опит в писането и редактирането на "фийчър" репортажи за международното списание Green Horizon - "Зелен хоризонт", в Унгария. Целта ни бе амбициозна: в рамките на четири дни участниците трябваше не само да усвоят професионалните техники и етични правила, прилагани от колегите им във водещи световни издания като британския "Гардиън" или щатския "Ню Йорк Таймс", но и да ги приложат на практика, като разследват аспектите на реално съществуващ проблем, предизвикан от енергетиката и добивната индустрия.

Реализацията на този замисъл бе започнала още в София, където групата се събра за първи път. Там се запознаха със замисъла на проекта и ключовите елементи на съвместната ни работата: как избираме темите; проучваме факти, документи, източници; как убеждаваме себе си и редактора, че историята заслужава да бъде разказана; как събираме думи и мисли от всички важни участници в нея; как после ги нанизваме като мъниста по линия, която самите чертаем; как закачаме с кука любопитството и как го влачим до край. И най-сетне - как търсим истината без предразсъдъци, как сме длъжни да чуем всяка страна, как не даваме да ни водят за носа защото работим за нашите читатели, и как не се предаваме, защото знаем, че можем да мръднем света. В правилната посока.

Правото с добро настроение, представено от адв. Александър Коджабашев в конферентния център под Вихрен. Фото: Р.Йорданов/Евромегда.бг

Един се отказа, но всички други бяха на линия на следваща сутрин и не след дълго се озоваха във Влахи. Още същия ден вече знаеха много: за историята на енергетиката и рудодобива, как от народни станали частни, кой кой е бил и какъв е станал. Разказа го Събев, с малко думи но много полезно познание. И по-важно, показа с прожектор върху стената в залата на посетителския център на "Балкани" някои от полутайните места в интернет, където журналистите могат да намерят цифри, данни и факти за всичко това. И то от възможно най-официалните източници: регистрите и статистиката на държавата. Полутайни, защото ги има, уж наяве, в интернет се намират, но ако човек не знае какво търси, може дни наред да се лута и тромави сайтове без да намери заветната база данни или доклад.

На третия ден дойде време за експедицията по Влахинската река, която на три или четири места просто изчезва в тръбите на малките ВЕЦ. Димитър Василев отпърво разказа историята: как се строяли централите, една по една. Как хората започнали да разбират, че губят реката си. Как подавали сигнали до държавните органи. Как ги заплашвали. Как привлякли вниманието на големите природозащитни организации в София и РИОСВ спряло последния строеж...

После участниците тръгнаха надолу покрай реката, за да видят с очите си, да чуят с ушите си, както повелява добрата журналистическа практика в Евромегдан. Видяха и чуха: малкия ВЕЦ, скътан в долчинката, а над него - реката липсва. Църцори малко поточе, а водата шурти по тръбите в турбината. Смърт за раци, видри, пъстърви, смърт за всичко, което расте и вирее наоколо. Точно това разказваше Димитър, когато пристигнаха бай Васил и фамилията му на семейния "Иж". След срещата с тях Коджабашев разясни в подробности хода на делото, водено от единия мВЕЦ-инвеститор срещу държавата.

Елена Цингарска от СДП "Балкани", дясно, в компанията на каракачанско куче представя пред журналисти спасени от човешки плен мечки. Фото: Р.Йорданов/Евромегдан.бг

По-късно него ден журналистите срещнаха и други от местните хора. Елена Цингарска, от "Балкани" ги заведе до ръба на желязна ограда, зад която надничаха два сиви вълка. По-надолу пък живеят две мечки. Всички те уловени и използвани от човеци по всякакви начини, докато не намерили подслон и прехрана тук, във Влахи. Докато участниците слушаха историята, покрай тях преминаха няколко подозрителни каракачански овчарки, а от хълма ехтяха звънците на стадото. Беше време за тръгване. Час преди залез, Димитър Събев приседна и показа най-новата си забавна находка: правописна грешка в Минната стратегия. Просто така, документът вече приет от правителството, но в него - явно в последния момент - някой направил поправки, които никой не смее да редактира. И явно никой не е прочел - преди Димитър да го направи. Едно важно качество за журналиста: да умее да кълве внимателно дълги и скучни текстове, докато не намери в тях интересното зрънце. И това научиха участниците.

Творческа работа и дискусия. Геновева Сотирова, отпред в дясно, обсъжда идея за нов репортаж с Павел Антонов, в ляво прав. Фото: Р.Йорданов/Евромегдан.бг

Последният ден бе предвиден за творческа работа. Всички седнаха, вече набрали куп информация, и започнаха да изграждат историите си. Да нанизват мънистата. Да описват чертите, човеците, цифрите. Така до обяд всеки участвал бе готов да представи своя подход и да получи препоръки, въпроси, критика и подкрепа. От тук насетне те бяха готови. Да довършат събирането на информацията, да я напишат увлекателно, да проверят източниците. И да пишат отново . вече професионални журналистически материали в рамките на виртуалната редакция на BlueLink.net, за публикуване в интернет списанието за журналистика в обществен интерес Евромегдан.бг.

Обучители, участници и домакини в обща снимка с получените в края на срещата сертификати. Фото: Р.Йорданов/Eвромегдан.бг

„Център за екологично право“ и фодация „БлуЛинк“ организираха журналистическата работилница в рамките на проект “Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост”, който осъществява правен и журналистически мониторинг над рисковите производства на ЕДП у нас. Проектът е насочен към местните общности, неформалните граждански групи и разследващите журналисти. С дейностите си той подпомага потребностите на местните жители, засегнати от дейността на ЕДП, предлагайки решения за достъп до информация и водене на дела. НПО ще обогатят дейността си чрез създадените добри правни и журналистически практики, а разследващите журналисти могат да получат нови канали и източници на информация, както и да бъдат обучени да си сътрудничат с местните общности и НПО. Финансира се в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от “Център за екологично право” и фондация "БлуЛинк" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България - www.ngogrants.bg.

Материалът е публикуван първоначално в Евромегдан.бг. под заглавие "Журналисти из Пирин". Всички права - запазени под CC лиценз, с право на цялостно препубликуване без промени и със задължително позоваване на източника и линк.

Още по темата: Журналистическа работилница в с.Влахи, фотогалерия, Руслан Йорданов