Без повече съдебни "шамари"!

За eвропейско законодателство срещу съдебния натиск от корпорации и политици срещу гражданското общество се обявиха днес над 87 европейски мрежи и НПО. Сред тях е „Правосъдие и околна среда“, в която членува BlueLink. На 10 ноември двете организации проведоха виртуален форум по проблема в България.
На виртуална кръгла маса адвокати, представители на неправителствени организации и държавната администрация споделиха опит и стратегии за противопоставяне на т.нар. стратегическите искове срещу гражданското участие, наричани английски SLAPP – „шамар“, а в България популярни като "дела-бухалки". Събитието бе част от тазгодишното издание на традиционният форум на BlueLink “Време за действие”, в рамките на проект, финансиран от програмата LIFE на ЕС.
SLAPP означава съдебни дела, които се инициират от могъщи лица или компании, с цел тормоз, натиск, назидание и предупреждение към защитниците на обществения интерес. Типични жертви на SLAPP стават журналисти, активисти, неформални групи, сдружения, независими учени, профсъюзи, медийни и граждански организации.
Дела за обида и клевета
Характерна за България форма на правни „шамари“ е завеждането на наказателни дела за обида и клевета по Наказателния Кодекс, стана ясно на кръглата маса. Пример за това е делото за клевета и обида, заведено през 2014 г. от вече покойния председател на Надзорния съвет на "Асарел-Медет" АД Лъчезар Цоцорков срещу зеления политически лидер Борислав Сандов. Смятаният за де-факто собственик на рудодобивната компания Цоцорков се почувствал обиден от понятията „олигарх“ и „отровител“, което Сандов използвал по негов адрес в поместения тук фейсбук коментар от 2.10.2014 г.
Пазарджишкият съд, който гледа делото, потвърждава истинността на изложените от Сандов факти в подкрепа на използваното понятие и го оправдава по обвинението в клевета. Но въпреки това, парадоксално, го осъжда да обида да заплати глоба от 5000 лв. Глобата е събрана с дарения от природозащитници.
Според Сандов делото било в отговор на текущо в онзи момент обжалване на разширението на рудник „Асарел“ от страна на партия „Зелените“, на която е лидер. Две години по-късно Сандов става мишена на второ подобно дело, от страна на основен лобист срещу опазването на природата, което обаче печели - според него по причина, че то се е водило в София, където съдът е по-малко зависим от влиянието на местни „големци“.
„Във всеки случай, подобни дела губят време и създават страх и натиск върху представителите на гражданското общество“, коментира Сандов. Според него те създават опасен прецедент за заглушаване на критиката срещу проекти с отрицателно въздействие върху околната среда. Признава също, че в неговия случай целта е частично постигната, тъй като той вече пише по-рядко, старае се да е по-дипломатичен в изказа си и си налага автоцензура. Делото вероятно е предизвикало подобен ефект и у други хора, уверен е Сандов.
Друга форма на SLAPP са граждански искове за причинени неимуществени вреди - на достойнството или репутацията на тъжителите. Такъв е искът, заведен от „Биовет“ срещу Златка Цвеева, на снимката, председател на Инициативния комитет срещу мръсен въздух в Пещера, за нанесени неимуществени щети на стойност 150 хил. лв.
Раздути съдебни разноски
Не по-малко възпиращо въздействие върху гражданското участие имат прекомерните съдебни разноски, стана ясно на кръглата маса. При жалби срещу проекти, с отрицателно въздействие върху околната среда големи компании скъпи адвокати и претендират за много по-високи хонорари, отколкото ако ползват примерно юрисконсултите си. Цитиран бе скорошен казус, при който на последна инстанция неочаквано се появява адвокат, който претендира за хонорар от 30 000 евро. Съдът присъжда 250 евро – минимумът при подобни случаи, но сумата е оспорена и делото е върнато за преразглеждане.
В друг нашенски казус ТЕЦ се представлява от адвокати, които изобщо не са активни. Остава усещането, че са там само за да могат да се повишат претенциите за присъдени разноски, споделиха участвали в делото активисти. И действително, на втора инстанция при поискано възнаграждение 7200 лева, съдът ги присъжда изцяло.
Сериозно затруднение при подобни казуси е непредсказуемостта относно размера, както и тенденцията за повишаване на присъдените обезщетения. Те се подсилват и от други разноски, извън адвокатските хонорари, коио може да бъдат присъдени, споделиха участниците.
Европа в защита на гражданите и демокрацията
„Все повече журналисти и организации на гражданското общество са съдени от мощни бизнесмени и политици. Призоваваме ЕС да гарантира, че хората с ролята на пазач са защитени от искови дела. Този контрол е жизнената сила на здравите демокрации, написаха днес 87 организации. Сред тях Грийнпийс, Репортери без граници, Amnesty International, Transparency International и Европейската федерация на журналистите (EFJ).
Според тях SLAPP е форма на правен тормоз, предназначена да сплаши критичните гласове. „Скъпи и безскрупулни адвокатски кантори предлагат на пазара тази услуга на могъщи и богати хора, които могат да си позволят да продължават с години неправомерни производства, само за да се предпазят от нежелания обществен контрол,“ обясняват авторите. Според тях този контрол е жизнената сила на здравите демократични общества.
Чувствителността на ЕС към проблема нараства. Заместник-председателят на Европейската комисия Вера Юрова обеща да „проучи всички възможни варианти“ за противодействие на заплахата, която SLAPP представляват за европейската демокрация.
Преди седмица Комисарката по човешки права към Съвета на Европа Дуня Миятович, в свое становище под заглавие „Време е да се действа срещу SLAPP” определи целта на такива дела като тактика за задушаване на законната критика.
Още нещо важно
За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация, гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.