Доколко разпространен е сексуалният тормоз на работното място у нас и какви мерки са необходими за преодоляването му - разговор със Станимира Хаджимитова, директор на Центъра за развитие на устойчиви общности

Доколко разпространен е сексуалният тормоз на работното място у нас и осъзнава ли се като проблем и мерки е необходимо да се вземат за преодоляването му, обсъдиха Велина Барова, заместник-редактор на БлуЛинк и Станимира Хаджимитова, директор на Център за развитие на устойчиви общности в интервю, излъчено в интернет на 4 февруари 2022 година.Доколко разпространен е сексуалният тормоз на работното място у нас, осъзнава ли се като проблем и какви мерки са необходими за преодоляването му - по тези въпроси разговаряме със Станимира Хаджимитова, директор на Центъра за развитие на устойчиви общности.

На 26 януари Центърът за устойчиви общности, заедно с Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, е представил пред журналисти резултатите от скорошно изследване по темата за сексуалното насилие на работното място. То се  базира на отговорите на 126 служители и 50 работодатели от публичния и частния сектор. Целта му е да идентифицира какви са възгледите, нагласите и оценките на заинтересованите страни за проявите на различните форми на насилие и на сексуален тормоз на работното място, както и начините за превенция и борба с явлението.

Основните резултати от проведеното изследване не са изненадващи, отбеляза Хаджимитова. Около 52% от респондентите поставят психическото насилие на първо място. „Това ни радва, защото показва, че леко се снижава и без това високият праг на българина, който има като търпимост към каквото и да е насилие“, заяви експертката.

Данните сочат, че за 24% от анкетираните физическото насилие взима превес, а 12% поставят сексуалния тормоз на първа позиция, което означава, че не се възприема за проблем с особена тежест. От отговорите може да се заключи, че липсва информираност за неговата същност и какви са последиците. От чуждестранните изследвания става ясно колко е важно за работодателите да го разпознават, да имат чувствителност. „Служителите се чувстват зле на работното място, не са достатъчно ефективни, отсъстват от работа, има текучество на персонала. Това води до загуби за работодателя“, отбеляза директорът на Центъра за развитие на устойчиви общности.

„Вълната #metoo има положителни последици в Щатите, но в България по-скоро има обратен ефект“, напомни Хаджимитова. Заяви, че това се дължи на факта, че българското общество е старомодно и не се наблюдава разчупеност по отоншение на сексуалното насилие. Според нея българите мислят, че проблемът е преувеличен и маловажен, че няма такива случаи, но всъщност не е така. Първото изследване, проведено през 1998-а, е показало сходни резултати. Разчита се повече на закона за защита от дискриминация, отколкото на вътрешнофирмени правила, допълни експертката.

Жертвите изпитват срам, гняв, трудно е да се докажат случаите. Сексуалното насилие на работното място обикновено има два аспекта: най-често се случва между началник и подчинен, като със заемането на високи постове от жени все повече се срещат и случаи на тормоз от страна на жени към подчинени мъже. Особено са засегнати самотните бащи или майки, за които съответната работна позиция е много важна и ги притиска да имат висок праг на търпимост. За случаи от ЛГБТ хора все още не се говори, отбеляза Хаджимитова. Другата популярна форма е между колеги или с клиенти. Изнесени данни от Синдиката на транспортните работници показва, че такива случаи/прояви се срещат често и в градския транспорт.

„Аз лично смятам, че ролята на превенцията е много важна. Ако имаме информационни кампании, ако работим с помощта на медиите все повече хора да придобият нулева толерантност към каквото и да е насилие, включително в различните му форми на работното място, това ще доведе до по-бързи и сериозни резултати, отколкото която и да е част на законодателството. Ако нямаме чувствителност, каквито и прекрасни закони да имаме, те няма да се прилагат“, уточни експертката.

Към момента Законът за защита от дискриминация е основен и комисията е органът, който работи по тези проблеми. Фактът, че няма достатъчно оплаквания към нея говори, че законът не е достатъчно добре разбран, разпространен. Комисията може да прилага административна принуда, да предоставя независима помощ на жертвата, да прави предложения и препоръки за държавни и общински органи, да обжалва административни актове. „Систематизирана правна уредба, която да касае единствено и само предоствратяване на различни форми на насилие в сферата на труда, няма“, отбеляза Хаджимитова.

От работодателите се изисква да притежават нужната чувствителност и да въведат мерки като част от фирмените си правила и да ги разпространят. Така насилниците ще са информирани какво представлява тормозът и ще са предупредени за последиците преди да предприемат действие.
Препоръката на КНСБ и неговият институт за социални и синдикални изследвания е да се подпише национално споразумение за защита от насилието и тормоза на работното място между социалните партньори, което да следва рамково споразумение. „Много ни се иска да се ратифицира и конвенция №190 на Международната организация по труда, която припознава правото на всеки да работи без насилие и тормоз“, заяви експертката. Това би разширило действието на забраната за дискриминация, вкл от сексуално естество не само на самото работно място, а и на всички събития, свързани с работното място, разпростира се и върху стажанти, чираци, доброволци, а не само служители на трудов договор. Късае извънработните помещения и комуникация, пътувания, социални дейности.

„Неправителственият сектор е по-слаб по отношение на натиска, който може да упражнява и това е причината отдавна да работим съвместно със синдикатите и да разчитаме на тяхната работа за ратифициране на конвенцията и подписване на рамково споразумение“, уточни директорът на Центъра за развитие на устойчиви общности. Законът за защита от домашно насилие също е в изчакване.

Представена беше и платформата на сайта на Центъра за развитие на устойчиви общности, адресирана към жертви: www.teamworkproject.eu/bg/outputs/, която съдържа наръчници и информация за работодатели, служители, оплаквания, добри практики, търсене на защита от страна на законодателството.
Събеседничките заключиха, че към момента в България няма достатъчно познаване на проблема, но има правни инструмевнти, с които би могло да се достигне до по-добро ниво на защита на гражданите, както и да се сподели, ако някой е жертва на такъв тип тормоз.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.