Министерството на околната среда и водите отваря широко врати за гражданските организации

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отваря широко врати за сътрудничество с гражданските организации. Това стана ясно на работна среща между ръководството на министерството и представители на граждански организации, които активно работят по темите на европейската мрежа „Натура 2000“ и защитените територии, на 21 март 2022 г. в сградата на МОСВ. Предвижда се назначаването на специалист, който да осъществява комуникацията между институцията и гражданските организации, както и свикването на консултативен съвет, който да се събира периодично.

Намерението на МОСВ е да бъде напълно прозрачно и с широко отворени врати за гражданското общество в България, категоричен беше вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Първа стъпка в тази посока беше и въпросната среща, на която бяха поставени редица актуални проблеми и очертани възможни посоки за действие.

Заместник-министър Тома Белев отправи покана за бъдещи съвместни действия, като подчерта, че каналите за връзка с МОСВ са двупосочни и призова за повече активност и инициативност от страна на всички заинтересовани страни. Той сподели, че зала „България“, в която се състоя срещата, както и съседната зала „София“, могат да бъдат използвани от неправителствени организации за срещи и дискусии, особено когато става дума за защитени територии. Иван Велов, началник на кабинета на министъра, също апелира за повече гражданска активност, като увери, че всеки сигнал ще бъде разглеждан по същество.

БлуЛинк приветства инициативата за създаване на консултативен съвет към МОСВ и възстановяването на институционалната връзка с гражданския сектор, коментира Павел Антонов, съучредител и управляващ редактор на организацията. През периода 2000 - 2011 г. гражданската мрежа активно партнираше с МОСВ и поддържаше платформата Е-вот, чрез която природозащитни организации номинираха и избираха участници в съветите на МОСВ. Антонов участва активно и в създаването на Обществения съвет към МОСВ през 2013 г. по време на служебния кабинет с министър Юлиан Попов.

В подкрепа на защитените територии

Първата част от срещата прикова вниманието върху бъдещето на защитените територии в България. Според изисквания на ЕС до 2030 г. България трябва да обособи не по-малко от 30% от общата си територия като защитена, а 10% трябва да бъдат под строга защита. Ръководството на МОСВ има амбиции тези проценти да бъдат достигнати още до края на сегашния четиригодишен мандат, като това може да стане през мрежата Натура-2000, както и чрез някои промени и по-стриктно прилагане на националното законодателство.

Бяха споделени и няколко конкретни проекта – за създаване на защитени територии в зеления пояс покрай бившата желязна завеса – южната и западната граница на държавата, както и обявяването на защитени територии в Западни Родопи, Източни Родопи и планината Сакар. Отново се лансира идеята за създаване на Природен парк „Българско Черноморие“, както и реализацията на дълго отлагания проект за Природен парк „Западна Стара Планина“. Министър Сандов подчерта, че МОСВ е активен участник и във външната политика на страната, като представител в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по програмата за климатични промени, където България предстои да бъде приета за пълноправен член.

Представители на екологични сдружения адмирираха намеренията на МОСВ, но и акцентираха върху наболели проблеми. Стана дума за режимите за защита на горите в старост, защитата на пасищата, карстовите системи и водохващанията. Като особено остър проблем без никакви изгледи за положителни промени продължава да се очертава бездействието на Националната електрическа компания (НЕК) при изграждането на рибни проходи при деривациите на реките в територията на природните паркове в Рила и Пирин. Освен липсата на близо 500 такива прохода, ключов остава и проблемът с неизпускането на вода надолу по теченията на планинските реки, което унищожава екологичните системи.

Беше поставен акцент и върху неблагоприятната роля на минната индустрия върху защитени природни територии, където се получава конфликт между желанието за защита на биоразнообразието и инвеститорските намерения. Такива зони се очертаха в Природен парк „Врачански Балкан“ и в общините Крумовград и Ивайловград, където близо 70% от територията е предвидена за подобна активност, а на практика това ще бъде сърцето на новия природен парк в Източните Родопи.

Министър Сандов увери, че ведомството ще се стреми да спазва обществения интерес и законите в страната. Той призна, че до момента контролът на сравнително консервативното по своя характер законодателство за защитените територии е бил много занижен. Заместник-министър Белев добави, че ще има ревизия на сега действащите защитени територии, някои ще бъдат заличени, други ще бъдат обособени като такива. Той апелира и за по-голяма активност от страна на общините. В момента в 40 общини няма нито една защитена територия, което е сериозен проблем пред стремежа до 2030 г. този тип природни зони да бъдат равномерно разпределени из страната. Той отбеляза, че България се справя сравнително добре със зоните на сушата, но практически изостава много с крайречните и крайморски зони. За тази цел той е готов да консултира общини, които имат желание да обособяват такива зони покрай водни басейни. Пример в този смисъл даде представител на „Зелени Балкани“, който очерта колко наболял е проблемът не само покрай река Дунав и Черно Море, но и в най-голямата влажна зона в страната – оризовите полета около Пловдив.

Бъдеще за възобновяемата енергия

В хода на срещата се обсъди и бъдещето на възобновяемата енергия в страната. Представители на ВЕИ асоциацията поставиха наболели за тях проблеми, свързани с европейски санкции при работата им в зони с защитени територии. Това предизвика реплика от страна на представителка на БДЗП, която се усъмни в добросъвестността към природата на ВЕИ операторите, като даде пример със защитената територия при нос Калиакра. Министър Сандов увери и двете страни, че знае как да намери баланс между различните интереси и предложи това да бъде обсъдено на следваща специализирана среща. Той обяви и намеренията на МОСВ да внесе за обсъждане нов законопроект за “енергийните граждани”, който да включва възможността за инсталиране на малки ВЕИ мощности до 5 KW на покривите на частни сгради, което да става само с уведомителен режим.

По темата за европейската мрежа „Натура-2000“ също бяха споделени различни проблеми, но бяха очертани и доста възможности. За момента ръководството на МОСВ ще се стреми да използва по-активно националното законодателство при създаването на нови защитени територии, като междувременно активно ще участва в процеса по въвеждане в националното право на Restoration Act на ЕС.

Добра новина за страната е, че все още има много и различни природни ресурси, а изцяло похабената земя е сравнително малко и приоритетно ще се използва за разполагане на ВЕИ мощности. Това предполага в райони с бивши мини и добив на природни изкопаеми да има по-лек режим за изграждане на възобновяеми мощности за електрическа енергия. Това засяга и земеделски земи с изчерпан или намален капацитет, които да могат да се възстановяват в периода на инвестиционна активност на ВЕИ операторите.

Активно сътрудничество

В края на срещата бе обявено, че за 2022 г. са предвидени пет пъти повече средства за актуализация на данните за мрежата „Натура 2000“ в България. Тома Белев призова всички заинтересовани страни да бъдат активни през годината, за да може да се усвои този изключително голям финансов ресурс. Както подчерта той, за първи път от много години пари има, остава сериозен проблемът с човешкия капацитет. Предвидени средства за повишаване на заплатите на служителите в природните паркове, активно се търсят и специалисти за свободните щатове в РИОСВ.

Срещата завърши с пожелание за успешна година и с призив промените да стават бързо, но и последователно. Хоризонтът за работа е четири години, но динамиката вече се усеща от самото начало.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.