Страна, подвластна на тютюна

Прякото вмешателство на тютюневата индустрия в държавните решения и политики за борба с тютюнопушенето и въздействието й върху младите българи е повод за сериозно безпокойство в Европа. Анализ на проблемите в България послужи за формиране на действия за преодоляването им на европейско ниво. Представи го изследователски екип на Коалицията за живот без тютюнев дим, на която БлуЛинк е член, на Седмата конференция на Европейската мрежа за предотвратяване на тютюнопушенето, провела се в Хераклион, Гърция, на 6 - 8 юли 2022. Част от експертния екип беше и управляващият редактор на БлуЛинк Павел Антонов.

Добре смазан механизъм за манипулиране действията на администрацията и вземащите решения в полза на тютюневите компании в България разкриха пред конференцията авторите на разследващ доклад на инициативата STOP за страната ни. Ключова роля в порочния процес изпълняват платени от индустрията посредници, сочи разследването им, публикувано под заглавие “Токсична зависимост” през м. март 2022.

Тютюневи пари за удобни закони

Сред въпросните посредници има организации и личности с висок обществен престиж и регулярен достъп до телевизионни изяви в национален ефир, обясни един от съавторите на доклада - Павел Антонов. Ключови за разследването са както наличието на финансова транзакция към тях от страна на тютюнева компания, така и доказаната им последваща роля за изкривяване на държавните политики в нейна полза. Това бяха част от извлечените поуки от преодоляването на етичните и методически предизвикателства на разследването, които Антонов сподели с международната колегия в Крит.

Според препоръките за прилагане на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО (РККТ), такива транзакции попадат в дефиницията за спонсорство на тютюн и следва да се предотвратяват от държавите, ратифицирали конвенцията. Тя включва финансиране чрез грантове или програми за корпоративна и социална отговорност. У нас пари с мирис на тютюн получават  авторитетни участници в обществените процеси. Сред тях: Института за пазарна икономика, Центъра за изследване на демокрацията, Националната пациентска организация, медии като “Капитал”, както и адвокатски кантори. Те участват с благоприятни за индустрията  становища и експертни препоръки в медийни дебати и формални обществени консултации и конференции, сочи докладът.

Събраните от изследването данни за България бяха включени от д-р Гергана Гешанова в глобален анализ на вмешателството на тютюневата индустрия при формирането на политики, представен от Клаудио Танка от името на базираната в САЩ Кампания за деца без тютюн. Това вмешателство също е стриктно забранено от РККТ, поясни Гешанова, която е председател на Коалицията за живот без тютюнев дим в България и съавтор на разследването “Токсична зависимост”.

Нездрава връзка с младите хора

Един от най-циничните аспекти на тютюневата индустрия е целенасоченото таргетиране на млади хора като бъдещи дългогодишни купувачи на продуктите й, и жертви на зависимостта към тютюна, заяви Гешанова. Между 45.7% и 50.4% от младежите у нас употребяват тютюневи изделия сочат данните от специализирано изследване на Фондация БлуЛинк през 2021. Резултатите от него представи в Крит водещата му авторка, социоложката и преподавателка в софийския Медицински университет Емилия Насева. Младите българи посягат най-често към традиционните цигари, но засилваща се роля за “зарибяването” им като пушачи играят наргилетата, подчерта тя пред европейския форум.
Според анализираните данни, събрани чрез две национални представителни проучвания на Екзакта Рисърч Груп, допитване и фокус групи с младежи и други социални методи, повечето млади хора у нас не одобряват употребата на тютюн и подкрепят политиките за ограничаване му.

Въпреки това подрастващите и децата в България пушат повече от връстниците си в Европа. Цинично, една от основните цели на тютюневата индустрия е изделията й да останат достъпни за тях и останалите уязвими групи с ниска покупателна способност.

Един от разследваните в доклада “Токсична зависимост” случаи е отстъплението на тогавашните управляващи пред масова офанзива с участието на много от споменатите посредници на тютюневата индустрия през 2018 г. В резултат в България акцизите на нагреваемите тютюневи изделия са наполовина по-ниски от тези за традиционните цигари, въпреки многократните становища на СЗО и независими научни институти, че няма доказателства да са по-безвредни.

Междувременно тютюневите изделия в България остават сред най-достъпните ценово в ЕС, а последното осезаемо покачване на акцизите им датира от 2012 г. Покачването на акцизите и цените е доказано най-ефективният инструмент за намаляване на употребата на тютюн и съответно предизвиканите от нея вредни последици за обществото.

Липсата на политическа воля от страна на всички управлявали оттогава за по-нататъшно осезаемо увеличение на акцизите, и монопола на угодните за индустрията становища в медиите, наложи включване на България в програма Тютюнево облагане за Югоизточна Европа. Програмата се изпълнява от Института за икономически науки в Сърбия, с финансиране от Университета на Илинойс в Чикаго, САЩ (UIC) в партньорство с инициативата за намаляване на употребата на тютюн на Bloomberg Philanthropies.

В това отношение страната ни има поведение сходно с това на останалите страни на Балканите, въпреки, че е членка на ЕС - пълно поставяне на държавата в услуга на тютюневите компании, обясни  д-р Маша Гавраилова. Освен председател на сдружение “България без дим”, Гавраилова е дългогодишен бивш завеждащ отдел превенция в МЗ и ключов експерт по политики към Коалицията без тютюн. Заедно с д-р Емилия Насева тя представи на тематичен семинар в Критската конференция данни за структурата и историята на отказа от ефективно тютюнево облагане в България.

-

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.