Добра работа и добра околна среда за Гълъбово и региона - кръгла маса

Зелената сделка предоставя на България редица възможности за ускорено развитие и прогрес, но не трябва да бъде пренебрегван социалният риск. Това заяви президентът Румен Радев  в писмено обръщение към участниците в кръгла маса на тема “Добра работа и добра околна среда”, проведена от фондациите “БлуЛинк” и “Фридрих Еберт” в Стара Загора във вторник, 15.11.2022. На форума представители на държавни институции, политически сили, местни граждани, застъпници за климата и експерти идентифицираха практически работещи решения, които правят зелената трансформация възможна и дори привлекателна, чрез запазване на работните места, подобряване на качеството им и създаване на нова. Фокус на вниманието бе община Гълъбово, където гореща точка е ТЕЦ “Брикел”.
В обръщението си, Румен Радев определи Зеления преход като “огромна възможност за дълбока и цялостна икономическа и социална модернизация на нашето общество и  нов начин на производство и консумация на енергия, на стоки и услуги”. Най-голямата опасност за зеления преход е загубата на доверието на гражданите в него и единственият път за постигане на зеления преход и устойчивото развитие на икономиката минава през активен диалог и взаимодействие между институциите, бизнеса и обществеността, припомни държавният глава.  Първата ни цел е да мотивираме заинтересованите страни от двете страни на “барикадата” около въгледобива да седнат около масата, потвърди Павел Антонов, Управляващ редактор на фондация БлуЛинк (на снимката в ляво), който откри форума.

Утвърждаването на добра работа и добра околна среда не е невъзможна мисия, а реална постижима и необходима цел, изискваща постоянство и усилия на всички обхванати в процеса страни - държавни институции, браншови организации, бизнес, а и на обществото като цяло, заяви в писмено обръщение Министърът на Регионалното развитие и благоустройството Арх.Иван Шишков. Според него постигането на сближаване на европейските зелени и климатични политики с потребността на местните общности от обезпечаване на устойчива заетост и благоденствие, преход към нисковъглеродна икономика, подобряване качеството на работните места, с цел тяхното запазване и създаване на нови, са изключително важни за региона теми.
Форумът е организиран в точния момент когато програмирането на Фонда за справедлив преход преминава от планиране към конкретно изпълнение, подчерта Министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов, който призова за ясна визия, основана на разумни и обосновани мерки - както за защита на националния интерес, така и за подготовка за трансформация и гарантиране на икономическия растеж в българските региони.
В условията на геополитическо напрежение и последиците от световната енергийна криза, Европа трябва да възвърне доверието към себе си като лидер, включително и за по-бедните страни. Европейските държави не трябва да призовават другите да направят повече за намаляване на емисиите, като в същото време изкупуват световните ресурси от изкопаеми горива, за да осигурят вътрешни енергийни доставки, коментира министър Стоянов.

Решения на местна почва

Местните хора, участвали и в протести, и контрапротести относно ТЕЦ “Брикел” през есента, са най-силно засегнати и се нуждаят от решителни действия за промяна. Според правния експерт Пламен Пеев, локалните общности са склонни да приемат постепенен преход с предвидими етапи, но не са запознати с алтернативите за работа извън мините и ТЕЦ, напр. в чисти нисковъглеродни производства. Липсата на информираност води до притеснения от перспективата за пълно затваряне на ТЕЦ Брикел, установили са експертите в теренно аналитично проучване на БлуЛинк. Дори протестиращите срещу замърсяването засега говорят единствено за модернизация с нови котли, серочистващи инсталации и други подобрения.
Същевременно местните хора очакват при затваряне на ТЕЦ-ове държавата да ги компенсира и предложи работа. Силно затруднен е капацитетът, нагласите и интереса за използване на алтернативите и финансовите инструменти на Зелената сделка и справедливия преход, на общините, бизнеса и общностите в региона.
Достъпът до специалния Фонд за справедлив преход и съпътстващи финансови инструменти като Плана за възстановяване и устойчивост и програма "Развитие на регионите" дава силно конкуретно предимство на района около Гълъбово и Раднево. Те имат уникален шанс за тотална трансформация и модерна икономика, който много други региони в България нямат, заяви Пеев. Само пречките като липса на силно гражданско общество, предприемаческа класа на малки и средни предприятия; икономическа, политическа, медийна, а и емоционална зависимост от няколко индустриални мастодонта от миналото, са на пътя на тази промяна, коментира експертът.

Енергийната трансформация създава работни места, информира Десислава Микова от кампанията за климат и енергия на “Грийнпийс”: над 12 милиона работни места в света през 2021 г.,  като заетостта в соларната и вятърната енергия е с най-висок ръст в сферата на възобновяемите енергоизточници. Конкретно на територията на община Гълъбово има доста нарушени от минната дейност терени, които са подходящи за рекултивация и за нови индустриални и икономически дейности. Техният потенциал може да се използва практически за сезонно съхранение на енергия, добита през лятото. 
Друга конкретна възможност представлява изграждането на слънчеви топлоцентрали, според Милан Рашевски, главен. Асистент в БАН и Института за нулево-енергийни сгради. Тези технологии вече са реализирани в Поморие и използването им в региона на Марица Изток е належащо, подчерта той. Навлизането на веи върви ръка за ръка с интелигентни мрежи, ще са небходими големи производствени капацитети за баланс на мрежата и  по-добра свързаност. България разполага с необходимите географски и климатични дадености, а комплексът Марица-Изток има човешкият потенциал и инфраструктура, които могат да се използват в полза в полза на местните общности, така да се утвърди като енергийното сърце на страната. Нужна е сигурна икономическа и политическа среда, и воля за промяна, заключи Рашевски.

Наглед аналогични са усилията в друга гореща точка на прехода към нисковъглеродна икономика - община Перник. Изчерпването на въглищата и печалните останки от въглищните концесии там принуждават жители, община и синдикати да търсят  алтернативни и по-устойчиви модели за нова икономика. Активни са младежките и граждански организации в района, а идентифицираните в рамките на изследването на БлуЛинк варианти включват и изграждане на технологичен бизнес хъб, който да се възползва от добрата свързаност със столицата, припомни политологът Гавраил Гавраилов от БлуЛинк.

Сполучлив пример има вече и в Маришкия басейн: местния предприемач Димитър Караниколов е създал дигитална компания с глобален мащаб в Димитровград, но по стечение на обстоятелствата той се е превърнал и в граждански активист за по-чист въздух, поради проблемите, които създава местният ТЕЦ, съобщи Гавраилов.

Местните общности биха могли да се възползват и от потенциала за туризъм и рекреация в бившите въглищни региони, подчерта Гавраилов. Примери за това, след успешна рекултивация на бившите въглищни рудници, предлага регионът на Източна Германия. В областният център Стара Загора вече замислят специализация в семейния уикенд туризъм, който включва по-зелен имидж за града и региона.

България до момента не прави нищо за подготвяне на местните общини и хора за трансформация, констатираха експери от Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора.  Михаела Динева и София Савова представиха като пример много по-активните усилия и инвестиции за тази цел в съседна Гърция, Словакия и други засегнати страни. Териториалните планове и останалите стратегии на държавата са слаби, пълни с данни за миналото, но без ясна визия за бъдещето, съгласи се икономистът Петко Ковачев от Института за зелена политика, и призова местните общини да бъдат активна страна при търсенето на решения. Да се вземат предвид здравните последици от въгледобива когато се планира бъдещето на хората, призова пулмоложката д-р Веселка Христамян от Дишай, България! - Пловдив. ⧫

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.