Климатичните промени увеличават мащаба на горските пожари – по света и в България

През последните столетия повечето горски пожари (до 95%) са причинени от човека – от неправилно загасени огньове, изхвърлени фасове и чрез умишлени палежи. Но климатичните промени безспорно увеличават честотата и мащаба им – на поне ¼ от територията на Земята. Сред по-засегнатите райони са западната част на Северна Америка, Амазония, Арктика части от Африка и Азия. Това сочат данните на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC), както и така наречените атрибутивни проучвания (научете повече за тях в този наръчник за журналисти).

Парадоксално, опожарените горски площи в света са намалели последните десетилетия, дори векове. Но причините са и добри, и лоши: от една страна обезлесяването е намалило самите горски площи; от друга страна горските пожари се гасят по-ефективно.

Емисиите на газове, отделени от горски пожари, влошават качеството на въздуха в световен мащаб. Например огромният пожар в Калифорния през 2020 г. няколко дни по-късно е регистриран над Европа, включително над София.

Моделиране на въздушен пренос на дим от пожарите в Калифорния през 2020 г. Източник: International Association of Wildland Fire (IAWF), Chuck Bushey, цитирани в Климатека.

В България основен рисков фактор за увеличаването на мащаба на пожарите са растящите температури, в комбинация със зачестилите  горещи вълни през последните десетилетия. Най-много пожари се случват през август и септември, а най-уязвими са Северозападна и Югоизточна България.

Степен на риска от горски пожари в България. Източник: Извършване на оценка и картографиране на риска от горски пожари на територията на страната, доц. д-р Кирил Любенов, цитиран в Климатека.

Причини за възникване на горски пожари в България през 2022 г. Изпозлвани са данни от МВР, цитирани в Климатека.

Подготвена ли е страната ни за повишения риск? У нас почти не се използват съвременни технологии за мониторинг на горите, които с помощта на изкуствен интелект предоставят 14-дневна прогноза за времето, информация за продължителността на пожара, влиянието на вятъра, температурните аномалии и др. В допълнение, дежурните, които наблюдават картите на риска, нямат добри познания по метеорология и не могат да оценяват риска от разрастване на един пожар. Още по темата можете да научите в тази статия в Климатека и в тези статии на Оля Стоянова за сезона на пожарите в Европа и доколко готова е България да се справи с горските пожари.