Как браним климатичните права на гражданите? Доклад и институционална кръгла маса

Правата на живот, здравословна околна среда, социална сигурност и чист въздух, гарантирани на всеки български гражданин, формират нова категория права - климатични!  Представители на националните и местни власти, академичните среди и бизнеса за първи път се заеха със съвместното им отстояване на 28 ноември 2023 г. в Дома на Европа. На кръгла маса, проведена  в партньорство с Министерството на околната среда и водите (МОСВ), организаторите от Фондация “БлуЛинк” представиха аналитичен доклад “Нашите климатични права”. Находките дадоха старт на диалог за климатичните права между институциите, гражданските организации и бизнеса.

Събитието и експертния доклад са част от инициативата „Дискусии и действия за климат и околна среда“ на европейската мрежа “Правосъдие и околна среда”, която се осъществява с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС.


Цената за щетите от климатичните промени, кои държави носят отговорност за тях, кои са най-уязвими и трябва ли те да бъдат обезщетени, са сред най-горещо дискутираните теми в рамките на глобалните срещи за климата, заяви при откриването на срещата министърът на околната среда и водите Юлиян Попов чрез живо включване от Варшава /на снимката горе/.  България изпълнява глобалния си климатичен ангажимент като емитер чрез ангажимента си в рамките на ЕС, потвърди министърът. Той посочи, че отговорността за глобалното отражение от нашите емисии повдига нови въпроси, с които да се ангажираме като общество. По скромен, но видим начин, България вече участва в този глобален дебат, включително в рамките на започващата на 30 ноември Конференция за климатичните промени в Дубай, където тази година България ще има безпрецедентно присъствие, подчерта Попов.

Българското право дава солидна основа за защита на климатичните права, заяви Пламен Пеев, PhD, старши експерт и член на управляващия комитет на европейската мрежа “Правосъдие и околна среда”. Правото на здравословна и благоприятна околна среда е признато като основно право на гражданите според чл. 55 от Конституцията на България. Това право имплицитно съдържа и право на благоприятен климат, подчерта Пеев. Климатичните промени засягат и други основни човешки права, гарантирани от Конституцията, като правото на живот (чл. 28), личен живот (чл.32) и собственост (чл.17). Те могат да бъдат засегнати от екстремни прояви на времето, предизвикани от промените в климата.

Обстоен анализ на законите в България и ЕС, поместен в представения доклад на "БлуЛинк" озаглавен "Нашите климатични права", показва, че следните групи права също попадат в обхвата на климатичните права:

  • Достъп до правосъдие по въпросите на околната среда
  • Право на чист въздух
  • Право на подходяща адаптация към климата
  • Право на участие в процедури по оценка на въздействие на проекти, планове/програми по отношение на климата
  • Прилагане на национално ниво на климатичните цели на ЕС
  • Корпоративна отговорност

 

Достъпът до правосъдие е на път да промени динамиката на борбата с климатичните промени, сочи тазгодишният Доклад за глобалните съдебни спорове за климата на Програмата на ООН за околната среда.

Правото на чист въздух е свързано с климата, доколкото  всички основни замърсители на въздуха оказват въздействие върху климата и повечето замърсители на въздуха са същевременно източници на парникови газове. Примерите за успешни климатични дела от България са именно за чистотата на въздуха в София, Пловдив и област Стара Загора. Съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) правото на чист въздух се гарантира от държавните и общински органи, каза Пеев. Той допълни, че съгласно чл. 55 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чистотата на въздуха защитава човешкото здраве и предотвратява настъпването на щети за обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промяна в климата в резултат на различни човешки дейности.

Концепцията за климатични права може да помогне за създаването на широка коалиция от съмишленици: климатични мигранти, деца, жени, бъдещи поколения и т.н. Това сочат изводите от специализирано допитване на “БлуЛинк” до над 100 представители на граждански организации, юристи и представители на засегнати от климатични и екологични проблеми общности. Това каза Полина Славчева, ръководител на проекти за климата в “БлуЛинк”. Над 75% от запитаните изразяват готовност да отстояват своите или колективни климатични права чрез информиране на обществото за последствията от климатичните промени, участие в създаването на закони и политики и дори водене на съдебни дела.

За разлика от гражданските организации обаче, широката общественост изглежда разчита основно на държавата за справяне с проблема, каза Славчева, като се позова на социологически проучвания на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и Европейската комисия (ЕК) от 2021 г. и 2023 г. Едва 35% от българите в проучването ЕК споделят, че предприемат действия за борба с климатичните промени, като рециклиране или саниране. Същевременно българите осъзнават сериозността на проблема: според 77% климатичните промени са “криза” или “сериозен проблем”. Ниската ангажираност може да се обясни с липсата на систематизирана и разбираема информация за климатичните политики. Около ¾ от интервюираните от ЕСВП през 2021 г. споделят, че не са запознати с тях. Проучването на “БлуЛинк” също идентифицира липсата на достатъчно надеждна информация за климата и климатичните политики, както и на независима научна експертиза, като ключов проблем за респондентите.

Ренета Колева, заместник министър на околната среда и водите с ресор климат (на снимката горе заедно с модератора и управляващ редактор на "БлуЛинк" Павел Антонов), представи рамката от мерки за адаптация към климатичните промени. В обществото ни битува разбирането, че изпълнението на тези мерки е задължение на МОСВ, но с тях са ангажирани широк кръг от институции, каза Колева. В момента МОСВ работи по актуализация на рамковия закон за климата и планира да заложи междинни цели за намаляване на емисиите по икономически сектори до 2040 г. “За нас е важно да имаме междинни цели в законодателството, защото това създава предвидимост”, заяви Колева.

Доц. д-р Лилия Бочева, директор на Департамент “Метеорология” в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), посочи отчетливи тенденции за нарастване на честотата и екстремността на опасните климатични явления в България през последните десетилетия– горещини, екстремни валежи, засушавания. И ако в останалата част от света средната температура сега е около градус над прединдустриалните нива, то в България и целия Средиземноморски регион тя върви много по-рязко нагоре. Поради зачестилите прояви на екстремно време, учени от НИМХ често са викани като вещи лица по съдебни дела за оценка на екстремни метеорологични събития и понесените заради тях щети. Зачестяват и исканията за независими оценки по дела за замърсяване на околната среда и на въздуха.

Даниела Илиева, инспектор в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР (на снимката горе, ляво) заяви, че природните опасности – наводнения, земетресения, свлачища, горски пожари – са най-голямата група от опасности за населението според Националния профил на риска от бедствия в България (НПРББ). Документът съдържа подробна информация за рисковете по области и може да бъде открит на сайта на институцията, която планира и провеждането на обучения за гражданска защита сред всички възрастови групи през следващите няколко години.

Бизнесменът Румен Карамихалев разказа как една от най-замърсяващите индустрии – стоманодобивната – постига въглеродна неутралност и вдъхна надежда на участниците, че декарбонизацията е постижима в рамките на следващите няколко десетилетия. Карамихалев е директор на стоманодобивната корпорация Ovako за Източна Европа, която е постигнала въглеродна неутралност благодарение на комбинация от иновации. Той подчерта, че за процеса на декарбонизация е важно инициативата да идва от самия бизнес, а не да се разчита на субсидии от държавата.

Фондация “БлуЛинк” е създадена през 1998 г. от осем екологични организации. Мисията на “БлуЛинк” е да помогне за укрепването на демокрацията и европейските ценности и за опазването на природата, като противодейства на посегателствата над гражданското общество и човешките права и се противопоставя на нахлуването на речта на омразата в политиката, обществото, медиите и в интернет. Дейностите ни включват както изследвания на антидемократичните тенденции, така и подкрепа на гражданското общество за по-добро сътрудничество и стратегическо използване на интернет.

 

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.

 

Събитието и настоящата публикация са част от инициатива „Дискусии и действия за климат и околна среда“ на европейската мрежа “Правосъдие и околна среда”, която се осъществява с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС. Всички изразени възгледи са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).


 



 

Сподели