България не е изолирана от глобалните тенденции за водене на съдебни дела за климата

Воденето на съдебни спорове за климата по света нараства като брой и това далеч не е глобален феномен, който не засяга България. Напротив – у нас има и закони, които позволяват защитата на климатичните ни права, и спечелени климатични дела, и нагласа от страна на гражданските организации да продължат да защитават климатичните права на гражданите. Това каза Пламен Пеев, PhD, старши експерт по право и околна среда и член на управляващия комитет на европейската мрежа “Правосъдие и околна среда”, по време на националната кръгла маса „Климатични права -- стратегическа и законодателна рамка и възможности за приложение на национално и местно ниво“. Тя беше организирана от "БлуЛинк" на 28 ноември в Дома на Европа в партньорство с Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Кръглата маса е част от международната инициатива „Дискусии и действия за климат и околна среда“, която „БлуЛинк“ изпълнява като член на европейската мрежа „Правосъдие и околна среда“ с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС.

Публикуваме изказването на Пеев с минимални съкращения.

Вече над 20 години „БлуЛинк“ работи за отстояване на човешките права, чистата околна среда, защитата на правата, гарантирани от Орхуската конвенция за достъп до информация, правосъдие и участие на обществеността при вземането на решения, свързани с околната среда. Тоест, интересът на "БлуЛинк" към темата за климатичните права е част от една дълга предистория.

В цялото многообразие от разговори и споровете -- кой предизивка климатичните промени, кой трябва да плати, как трябва да реагираме на изменението на климата -- може да се каже, че често отсъства темата за човека и неговите конкретни права, до каква степен климатът засяга тези човешки права, как с управжняването на тези права човек може позитивно да повлияе на климата. И макар индивидуалните емисии да нямат съществено значение, възникващите в резултат на съдебните процеси за климата тенденции и законодателни промени имат съществено значение.

За нас в „БлуЛинк“ беше важно в продължение на нашата работа за защита на правата на гражданите да изследваме и правния и социален феономен климатични права. Въведохме този термин в рамките на инициативата „Дисксуии и действия за климат и околна среда“, за да ни даде аналитична и комуникационна рамка, с помощта на която да опишем разнообразието от свързани с климата права, които съществуват или тепърва се зараждат и налагат на световно, европейско и национално ниво.

Дефинирахме климатичните права като „всички материални и процедурни права, свързани с изменението на климата“ (бел. ред. примери за материални права са правото на живот, здраве, собственост и т.н.; примери за процесуални права са правните механизми и процедури, които помагат на хората и организациите да упражняват своите материални права, като например институцията на омбудсмана, правото да изразиш мнението си по време на обществено обсъждане, достъпът до информация и правосъдие, електронните портали за изпращане на сигнали за корупция и т.н.). В рамките на този форум можем да продължим да изясняваме и доразвиваме тази дефиниция.

На 27 януари 2021 г. президентът на САЩ, Джо Байдън, преди да подпише серия от укази за справянето с климатичните промени, каза следното: „Когато мислим за изменението на климата, мислим за него като за процес, където съвестта и удобството се пресичат и справянето с екзистенциалата заплаха за планетата от една страна и гарантирането на икономически ръст и просперит от друга -- са едно и също. Когато мисля за изменението на климата, мисля за работни места.“

Ако пренесем това изказване в контекста на нашата дискусия днес, може да кажем, че когато говорим за изменението на климата, ние мислим за нашите права, за това кои наши права са засегнати от изменението на климата или упражняването на кои наши права може да доведе до намаляване на емисиите и ограничаване на изменението на климата. Когато отговорим на тези въпроси, ще можем да кажем, че донякъде сме отговорили на въпроса кои са нашите климатичните права и как можем да ги защитаваме.

Кои наши права имат отношение към климата и как климатът засяга нашите права?

Климатичните права според Парижко споразумение

Концепцията за климатични права е формулирана, макар и не изрично по този начин, още в преамбюла на Парижкото споразумение за климата, където се посочва, че “изменението на климата е обща грижа за човечеството [;] при предприемането на действия в отговор на изменението на климата страните следва да […] вземат предвид своите задължения в областта на правата на човека, правото на здравеопазване, правата на коренните населения, местните общности, мигрантите, децата, хората с увреждания и хората в уязвимо положение и правото на развитие, както и равенството между половете, овластяването на жените и равнопоставеността на поколенията."

Видове климатични права според Програмата на ООН за околната среда

Нашата класификация на климатичните права донякъде почива на класификацията, въведена от Програмата на ООН за околната среда (UNEP) за видовете права, които са свързани или засегнати от климата. А това са:

1. Основните човешки/конституционни права
2. Социалните права, свързани с климата, напр. осигуряването на справедлив преход за въглищните региони
3. Правата и задълженията за прилагане на международни и европейски цели в областта на климата
4. Правата, свързани с корпоративната отговорност
5. Правото на подходящо адаптиране към климата
6. Правото на достъп до информация и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда, както и право на участие в процедурите за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и екологичната оценка (ЕО) (това са примери за процесулани права, свързани с климата)

Основни човешки права, свързани с климата, залегнали в Конституцията

Основно човешко право, залегнало в българската Конституция, е правото на здравословна и благоприятна околна среда. То гарантира възможността гражданите да изискват от държавата да опазва околната среда, включително и климата, и съотвенто да изискват от трети лица или от държавата да защитава това тяхно право, включително чрез понасяне на административна или друг вид отговорност при неизпълнение.
Климатичните промени засягат и други основни човешки права, гарантирани от Конституцията, като правото на живот (чл. 28), личен живот (чл.32) и собственост (чл.17). Те могат да бъдат засегнати от екстремни прояви на времето, предизвикани от промените в климата.

Основни човешки права, свързани с климата, залегнали в ЕКПЧ

Ако погледнем климатичните права от гледна точка на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), ще видим, че пред Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) обикновено нарушаването на чл. 2 (право на живот), чл. 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) ЕКПЧ и чл. 1 от 1-я допълнителен протокол към ЕКПЧ (защита на собственост) исторически са били основание за водене на дела, свързани с околната среда, но в последно време – и свързани с климата.

През последните години доби известност делото на Дуарте Агостиньо и други срещу България и 32 европейски държави. На 2 септември 2020 г. шестима португалски младежи подават жалба до ЕСПЧ за нарушаване на човешките им права поради недостатъчни действия на държавите срещу изменението на климата съгласно Парижкото споразумение. Те искат Съдът да изиска от държавите да предприемат по-амбициозни действия за климата. Жалбата цитира членове 2, 8 и 14 от ЕКПЧ, които гарантират правото на живот, правото на личен живот и правото да не бъдеш дискриминиран. Делото се гледа пред широкия състав на Съда на 27 септември и решението, дори да не бъде в полза на младежите, ще има стратегическо значение за тълкуването на връзкта между човешките права и климата.

Има и други висящи дела пред ЕСПЧ, като делото Verein KlimaSeniorinnen и други срещу Швейцария. На 26 ноември 2020 г. Асоциацията „Възрастни жени за защита на климата – Швейцария” подаде жалба до ЕСПЧ срещу швейцарското правителство. Те твърдят, че здравето им е изложено на риск поради горещите вълни, влошени от климатичната криза. В жалбата се посочват три основни момента: политиките на Швейцария за климата нарушават правото на жените на живот и здраве (гарантирани в чл. 2 и 8 от ЕКПЧ), тъй като по-възрастните жени са по-засегнати от горещите вълни; нарушено е и правото на жените на справедлив съдебен процес (чл. 6 от ЕКПЧ); и швейцарските власти и съдилища не са разгледали по същество техните жалби, нарушавайки правото им на ефективна правна защита (чл. 13 от ЕКПЧ).

Достъпът до правосъдие по въпросите на околната среда

Достъпът до правосъдие по въпросите на околната среда дава възможност за защита на климатичните права по силата на Орхуската конвенция и българския Закон за опазване на околната среда (ЗООС). Широкото тълкуване, че право на достъп до правосъдие по въпросите на околната среда имат както гражданите, така и екологичните организации, е достатъчно добра предпоставка за защита на климатичните ни права.

Правото на чист въздух

Правото на чист въздух е важно и също може да се приеме като климатично право, тъй като съчетаването на климатични промени със замърсен въздух има кумулативен ефект. Освен това много сектори, като транспорт и енергетика, едновременно замърсяват въздуха и емитират парникови газове.

Правото на чист въздух в съответствие с нормите, описани в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), следва да бъде гарантирано от държавните и общинските органи. Съгласно чл. 55 на ЗООС, опазването на чистотата на атмосферния въздух осигурява защита на човешкото здраве и на живата природа от вредните въздействия и предотвратява настъпването на опасности и щети за обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промените в климата в резултат на различните човешки дейности.

Право на подходяща апаптация към климатичните промени

Тези права могат да бъдат засегнати, когато хората са изложени на въздействието на екстремни климатични промени и липсват подходящи действия за адаптация от страна на държавата. Задълженията на държавите да предприемат мерки за адаптация често са предписани от закона като изисквания за изготвяне и изпълнение на стратегически документи. Пример за такива права в България са правата, описани в Закона за защита при бедствия. Съгласно чл. 33 (1) Всяко физическо лице има право на: 1. информация за мерките за осигуряване на защитата; 2. обучение за начините на поведение и действие при бедствия; 3. средства за защита; 4. неотложна и възстановителна помощ; 5. обезщетение за реално причинени вреди при или по повод на нормативно установените действия за защита при бедствия.

Процесуални права
 

Сравнително скоро, през 2022 г., у нас влезе в сила изменение в ЗООС, според което оценката на значимостта на въздействието на различни стратегически планове и програми за управление на местните и национални институции трябва да вземат предвид както въздействието на съответния план/програма върху климата, така и уязвимостта на заложените в плана/програмата мерки към изменението на климата. Това е едно важно и прогресивно развитие на нашето право от миналата година.

Климатичните дела по света
 

Обзорът на водените по света климатични дела показва, че засега юрисдикцията на САЩ е водеща – повече от ¾ от делата са заведени там.

Извън САЩ преобладаващите климатични дела са срещу правителства, но расте и броят на делата срещу индустрии, корпорации и физически лица.

Преобладаващите основания за водене на климатични дела извън САЩ са екологичните оценки, оценките за въздейстие върху околна среда и комплексните разрешителни. 

Примери за климатични дела в България

В България има поне няколко дела, които можем да категоризираме като климатични. Такива са например:

1. Делото за мръсния въздух на Пловдив. Асоциацията за европейска интеграция и права на човека (АЕИПЧ) завежда колективен иск срещу Община Пловдив и срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив (РИОСВ) за преустановяне на бездействието и предприемане на ефективни действия за опазване на околната следа и чистотата на атмосферния въздух.
2. Колективните искове на “Група за чист въздух” срещу Столична община. Съдът постанови в 12-месечен срок СО да достигне състояние, в което не се превишават нормите за качеството на атмосферния въздух и да започне да изпълнява мерките по чл. 28а от ЗЧАВ.
3. Делото срещу комплексното разрешително на ТЕЦ „Марица изток 2“ срещу Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която издава комплексното разрешителното. ТЕЦ „Марица изток 2“ получи безсрочно разрешително за експлоатация, което й дава право да замърсява със серен диоксид почти два пъти над нормите.

Тези примери показват, че воденето на дела и отстояването на климатични права не е глобален феномен, който не засяга България – напротив -- имаме и дела, и закони, които позволяват отстояването на климатични права, и нагласа за защитата на тези права от страна на гражданските организции.
 

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.

Събитието и настоящата публикация са част от инициатива „Дискусии и действия за климат и околна среда“ на европейската мрежа “Правосъдие и околна среда”, която се осъществява с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС. Всички изразени възгледи са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).