Нова методика пази дюните

Независими експерти и природозащитници изразиха облекчение от дългоочакваното приемане на методика за картографиране и определяне на границите и вида на дюните. Документът бе одобрен от министъра на околната среда и водите Юлиян Попов на 20.01.2024 г. Според съобщение на ведомството, новият регламент ще защити пясъчните образувания и ще осигури обективно, безпристрастно и научно-обосновано отразяване в специализираните карти.

Одобрената методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни е предназначена за създаване и поддържане на специализирани карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Наредбата по този закон, която изисква наличието на издадената методика е от 16.09.2008 г. Автор на главата за крайбрежна геоморфология е гл.ас. д-р инж. Богдан Проданов от Института по океанология към БАН. Автори на фитоценоложката част са гл.ас. д-р Магдалена Вълчева, Чавдар Гусев и доц.д-р Десислава Сопотлиева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

Една дългоочаквана методика

Липсата на методика за определяне на дюните влезе в общественото полезрение през м.април 2023, когато от Българска фондация "Биоразнообразие" (БФБ) алармираха, че дюните на Каваците изчезват след последното картиране.  Това се случи, след като изненадващо в края на август 2022 г. МОСВ възложи ново проучване, след като през лятото на 2022-ра експерти от БАН и Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” бяха картирали дюните в района. Тогава природозащитниците констатираха "огромно разминаване" между предишните изследвания и последното, което след "подробно обследване” на имота, в който трябва да изникне новия курорт заключава,  че в границите му “както и на терените в непосредствена близост няма дюнни образувания”.

Тъкмо на него се позовава директорът на РИОСВ-Бургас, обаче, когато решава, че няма нужда да се извършва екологична оценка за изготвянето на ПУП-ПРЗ за този имот. БФБ тогава обжалва решението и поиска от МОСВ да го отмени.

Дюните по силата на Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост и като такива не могат да бъдат собственост на частни лица, нито да се използват за нужди, различни от тяхното опазване или възстановяване. Именно това е в основата на желанието на различни инвеститори да докажат, че на Каваци никога не е имало дюни и това, което всички можем да видим с очите си не са дюни, а изоставени земеделски земи, обясняват от БФБ.

"Най-сетне разполагаме с този ключов документ, който трябваше да го има преди много години. Огромни ценни дюнни територии са безвъзвратно загубени и заличени от безобразни строежи." коментира министър Юлиян Попов в личния си социалномрежов профил."Това беше шестмесечна битка, която водихме с различни заинтерсовани страни, доста от които няма да бъдат особено доволни от окончателния и категоричен подход в оценката на това кое е и кое не е дюна", споделя той.

През лятото на 2023 г.  министърът на околната среда и водите Юлиян Попов многократно инспектира дюните и проведе срещи с РИОСВ, експерти и местни власти. На снимката: инспекция на министъра на брега при Шабла и Дуранкулак на 11.08.2023 заедно с кмета на Шабла Мариян Жечев и зам.-министър Петър Димитров. Снимка: МОСВ.

Оптимизъм за дюните

Приемането на методиката е дългоочаквана стъпка, сега остава по-трудното, да бъде приложена, коментира Петко Цветков, природозащитник от сдружение "За дивата природа - Балкани" - София. Винаги стои въпросът доколко качествено ще се прилага тази нова методика, съгласява се Спас Узунов, дългогодишен експерт по опазване на видовете в Българска фондация "Биоразнообразие". Но и според него принципите и целите на методиката са правилни, а имената на учените, изработили методиката предизвикват доверие с висока експертиза.

Предстои подробно картиране на дюните, което ще се наблюдава стриктно и периодичн, както и уточняване на контролни отговорности и санкции, както и широка разяснителна кампания за подхода и за стойността на защитените в закона дюни, оповести министър Попов.

Последното картиране на дюни е преди повече от 10 години, явно предстои ново заснемане в следващине месеци, ето защо е чудесно, че методиката е приета, заяви Узунов (на снимката вляво, източник: www.biodiversity.bg). Той определи като много важно включването на геоморфоложка експертиза в нея, която досега не е била вземана предвид. В комбинация с фитоценологични, геоложки и почвени фактори, тя допринася за обективното определено пясъчно формирование представлява дюна или не, уточни специалистът по биоразнообразие.

Редно е геоморфолози и фитоценолози да работят по подобна методика, обясни един от рецензентите, проф-доктор Росен Цонев от катедра "Екология и опазване на околната среда" в Биологическия факултет на СУ. Това са хората, които разбират най-добре от дюни, подчерта той, тъй като дюните не са само скали, не са чисто геоложки а геоморфоложко образования: в тях има специфични растителни съобщества, които ги дефинират, както най-вече степента на стабилизане и уплътняване на пясъка.

Вторият рецензент е доц.д-р Архинора Балтакова от катедра "Климатология, хидрология и геоморфология".

Стремеж към научна достоверност

Въвеждането на подобна единна методика е важна стъпка към осигуряването на обективно, безпристрастно и научно-обосновано отразяване в максимална степен на териториите, заети от пясъчни дюни в специализираните карти, твърдят от ведомството.  С регламента МОСВ цели да осигури опазването на тези природни обекти и да преустанови нарушенията на закона, които водят до увреждането им.

Методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни. Свалете от сайта на МОСВ.

Документът интегрира научните познания и методи с нуждите на администрацията за правилното прилагане на законодателството, свързано с определянето и опазването на пясъчните дюни, обясняват от МОСВ.

Огнян Стоянов, един от лидерите на инициативата "Да спасим Карадере" препоръчва създаване на мобилно приложение, чрез което посетителите да могат да се ориентират къде могат да паркират и да поставят палатки, така че да не увреждат дюните.

За създаването на методиката са направени обобщения на най-важните научни източници по отношение на крайбрежната геоморфология и фитоценологичните характеристики на дюните, както на международно, така и на национално ниво. Библиографията на методиката включва почти сто научни публикации. Разгледана е и съществуващата информация за уязвимостта на дюнните местообитания, особено от засилващия се антропогенен натиск в крайбрежните територии, както и различните усилия на институциите и проблемите при тяхното проучване и опазване.

Методиката е в съответствие и с изискванията за едромащабно картиране, процедурите, предложени в нея, са съвременни и могат научно да докажат наличието, обхвата и характеристиките на дюнния релеф, съобщават от МОСВ.

Дюнни съобщества. Снимка: МОСВ.

Нов стандарт за опазване

"Сега е времето всеки, който планира да си качи караваната или мобилната дюнерджийница на дюните да има време да си преосмисли плановете", коментира Попов. Според него от тук нататък всеки, който реши да твърди, че дюната не е дюна и че може да си построи върху нея хотел или триетажно бетонно бунгало, да паркира джипа си отгоре или да разпъва палатка, ще трябва да се сблъска с ясни критерии, което ще даде възможност на властите да го изхвърлят оттам или на гражданите да заведат ефективно дело срещу нарушителя.

Попов не смята, че приемането на методиката ще реши мигновено "битката за дюните". Според него нарушения и спорове ще има и за в бъдеще. "Една трета от дюните са частна собственост и интересите за тяхното унищожаване и застрояване е огромен. Благодарение на медтодиката обаче всяко едно подобно безобразие ще може да се атакува ефективно и да бъде прекратено", написа министърът на околната среда. Попов изрази надежда, че заинтересованите от състоянието на природата страни ще използват и прилагат новоприетата методика, а препратка към нея ще бъде включена в различни законодателни и други нормативни текстове.

Методиката за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни, съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба №1 от 16 септември 2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК можете да свалите тук.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.