Възобновяемата енергия е наложителна за постигане на енергийна независимост и справяне с климатичната криза; нека бъде и от полза за местните хора и природата

Офшорните енергийни проекти да носят полза за местните общности и да съхраняват биологичното разнообразие, настоява “Коалиция за климата – България”. С нарочно изготвена експертна позиция, членовете на първата и най-многобройна гражданска общност за решаване на климатичните проблеми у нас посочват начините за постигане на минимално въздействието върху екосистемите, риболовните зони и културните и туристически пейзажи, и максимални печалби за местните хора при реализирането на офшорни мощности. Коалиция за климата – България (ККБ) е неформално обединение от учени, енергийни експерти и природозащитни организации, сред които са “Грийнпийс-България”, “WWF-България”, “Хабитат-България”, “Климатека”, “Горичка” и др. Повод за нея са задълбочаващата се липса на конструктивен диалог около развитието на възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ и острите обществени реакции срещу приетия на първо четене в края на януари 2024 г. законопроект за развитие на енергия от възобновяеми източници в морското пространство.

“Коалицията за климата” предупреждава, че полемиката срещу ВЕИ се нагнетява в условията на неотменна необходимост от енергийна независимост на Европа и спешни действия за ограничаване и намаляване на щетите от климатичните изменения, които водят до нестабилност и конфликти в глобален мащаб. Липсата на ясна комуникация за тези нужди, липсата на ясна визия за устойчиво и независимо енергийно бъдеще, както и безпринципното изграждане на ВЕИ през последните десетилетия, включително във важни за природното разнообразие територии, са в основата на проблема.

Коалицията за климата настоява обобщените по-долу препоръки за преодоляване на сложната ситуация да бъдат взети предвид от управляващите в България:

• При изграждането на офшорни проекти инвеститорите да търсят действителна, осезаема и трайна полза за местните общности, като не допускат вреди за морските екосистеми;
• Местните власти да провеждат консултации с общностите и с инвеститорите при определяне на местоположението на вятърните паркове и да сключват споразумения за гарантиране на обществените ползи при тяхното изграждане;
• Проучванията преди изграждането на проектите да бъдат извършвани в партньорство с местните общности, вземайки предвид становищата на учените и НПО по съответните проекти;
• Вятърните инсталации да се разположат така, че да нямат негативно въздействие върху екосистемите, риболовните зони и културните и туристически пейзажи, стриктно извън рамките на защитени морски зони;
• Да се насърчава създаването на местни енергийни общности, които увеличават енергийната независимост на хората и общините;
• Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите своевременно да предоставят анализ на приоритетните места за изграждане на ВЕИ мощности: нарушени терени (бивши мини и индустриални зони) и урбанизирани територии.
• Споразуменията за изкупуване на енергия (договори за разлика) и фиксираните приходи да играят ключова роля за диверсификацията на ВЕИ, тъй като намаляват волатилността на инвестициите. Субсидиите остават предпочитан подход за инвестиции в малките и средни ВЕИ технологии.
• Бързото развитие на вятърната енергия да бъде съобразено с целите за опазване на биологичното разнообразие и възстановяване на природата, както и да отговаря на нуждите на нашата икономика и общество.

Справянето с климатичната криза изисква България да се стреми да постигне климатична неутралност още през 2040 г. и да предприеме холистичен подход за развитието на ВЕИ, посочват експертите на ККБ. Соларната и вятърната енергия са най-евтини, но не могат да покрият всички енергийни нужди на страната. Затова подходът трябва да включва диверсификация на ВЕИ, висока енергийна ефективност, развитие на енергийните мрежи и съхранението на енергия. Ключова роля в този процес може да има геотермалната енергия, която работи като базова ВЕИ мощност.

ККБ напомня, че през 2023 г. за първи път повишението на средната глобална температура почти достигна 1,5°C – прагът, който не бива да бъде надхвърлен за дълго, ако искаме да избегнем най-тежките последствия от климатичните промени. А според данни на НИМХ България е сред страните, в които нарастването на средната температура е по-рязко, отколкото в останалата част от света. Тя може да достигне 3-4°C до края на века при реалистичен сценарий и над 6°C при песимистичен. Tова означава и по-рязък ръст на опасните метеорологични явления у нас.

Според експертни анализи от 2022 г. текущата цел на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г. вече не е съвместима с целта на Парижкото споразумение за ограничаване на средната глобална температура до 1.5°C. Необходимо е – и е напълно постижимо – целта за климатична неутралност да бъде изтеглена 10 години напред – включително в България. За целта Коалицията подкрепя и счита за необходимо развитието на вятърна енергия както на сушата, така и в морето, без това да влиза в конфликт с природата, като подчертава следните факти:

България има най-енергоемката и въглеродно интензивна икономика в ЕС, което я прави неконкурентоспособна. През 2017 г. България се е нуждаела от 3,8 пъти повече енергия и е отделила 4,4 пъти повече въглеродни емисии за единица БВП спрямо средните нива в ЕС. Това е основна причина за ниската производителност, а оттам – и за по-лошото заплащане на труда. Емисиите на въглероден диоксид (CO2) от сектор „Енергетика“ представляват 75% от всички емисии на парникови газове в България, като ТЕЦ отделят 49% от всички емисии на СО2.

Вятърната енергия може да намали цената на електроенергията на едро в България с 45% до 2030 г., според скорошен доклад на Ember. В допълнение, навсякъде по света ВЕИ имат значително по-висока обща възвръщаемост на инвестициите през последните десет години спрямо изкопаемите горива, отчита Международната енергийна агенция. Въпреки това България е единствената страна в ЕС, която не само няма ясен план с междинни цели за намаляване изгарянето на въглища за производство на енергия преди окончателното спиране на употребата им през 2038 г., а и продължава да увеличава субсидиите за изкопаеми горива. През 2020 г. субсидиите са се увеличили с 78% спрямо 2015 г. и достигат 592 млн. евро.

Изграждането на ВЕИ в морето е ключово за постигането на целта на ЕС за поне 42,5% енергия от ВЕИ до 2030 г. и за намаляване на зависимостта от руски изкопаеми горива. В този контекст пристанищата Варна и Бургас могат да се превърнат в основни центрове за офшорни ВЕИ за тази част на света. По експертни оценки потенциалът на България за вятърна енергия на сушата е около 12 GW, a в Черно море – около 6 GW.

Преходът към справедлива и устойчива икономика изисква нов подход към енергийното развитие, който съчетава интересите на общностите и опазването на екосистемите. Това е възможност за въвеждане на нова парадигма, в която гражданите и общностите участват активно в енергийната трансформация и възприемат целите за климатичната натуралност.

—

Коалицията за климата – България е неформална платформа, създадена през 2005 г. Тя обединява енергийни експерти, учени и природозащитни организации, които работят за ограничаване на изменението на климата. Сред членовете ѝ са “WWF-България”, “Грийнпийс-България”, “Климатека”, Екологично сдружение „За Земята“, Фондация „ЕкоОбщност“ и др. Целта на Коалицията е да улесни сътрудничеството между нейните членове в посока застъпничество за добри климатични политики; провеждане на информационни кампании; участие в инициативи за смекчаване на климатичните промени и в международни климатични форуми, като ежегодните срещи COP, организирани към Рамковата конвенция за климата на ООН (UNFCCC).
Фондация “БлуЛинк” оказва комуникационно и логистично съдействие на  Коалицията за климата - България.