Българско дело за чист въздух с потенциал да подобри спазването на законите за въздуха в цяла Европа

Защо Административният съд в Стара Загора обяви, че ТЕЦ "Марица изток 2" – най-голямата централа на въглища на Балканите – работи в нарушение закона от 2018 г.? Колко струва на България замърсяването от централата? Публикуваме интервю за публицистичната рубрика “Активизия” на “БлуЛинк” с Меглена Антонова, директор на “Грийнпийс – България” и Регина Стоилова, адвокат по делото, заведено през 2019 г. от “Грийнпийс – България” и “За Земята” срещу разрешителното на теца. Делото е част от дългосрочната борба на двете организации за намаляване на емисиите на парникови газове – причина за климатичните промени — и замърсяването на въздуха от въглищните централи. А един от най-съществените резултати от него е, че може да допринесе за по-доброто спазване на законите за чистота на въздуха в цяла Европа. Причината е решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по делото, което е задължително не само за българските, а за всички съдилища в ЕС.

Водещ, Павел Антонов: Защо се наложи да се стигне до това дело?

Меглена Антонова: Делото беше заведено през 2018 г. Тогава бяхме в ситуация, в която политиците все още напълно отказваха да приемат, че в обозримо бъдеще ще започне излизане на въглищните мощности от експлоатация и ще намалее тяхната икономическа релевантност, както виждаме, че се случва в момента – над 5 години след началото на делото.

Голяма част от управляващите в България не искаха да признаят, че започва намаляване на използването на въглища в Европа. Първо направиха публични обещания, а след това предприеха действия (най-вече МОСВ и съответните агенции на МОСВ, в случая Изпълнителната агенция по околна среда) в посока на това трите най-големи централи в Маришкия басейн да получат така наречените дерогации – изключения от правилата за емисиите в Европейския съюз (ЕС) – без значение какви са условията на разрешенията.

През 2017 г. в ЕС бяха приети нови правила, които изискват въглищните централи да спазват по-стриктни норми. Централите имаха 2 варианта: да въведат по-стриктни мерки в инсталациите си, или да получат временни изключения от тези мерки – стига обаче временните изключения да са в някакъв обозрим срок, което не се случи.

Първата централа, която получи подобно изключение, беше “Марица изток 2”. Ние искахме да покажем и на обществото, и на институциите, че не е правилно за сметка на здравето на хората и околната среда да се нарушава европейското законодателство по този начин. 

Каква е процедурата за постигане на такава победа в България?

Регина Стоилова: Това е дълъг път, безпороно. Но преди да навлезем в правните детайли, бих искала да кажа защо всъщност се стигна дотук и защо изобщо започнахме тази битка. На всички ни е известно, бидейки българи, че районът на ТЕЦ “Марица изток 2” има стратегическо значение за енергетиката ни в момента, но за съжаление той също е известен със системно, историческо замърсяване, най-вече със серни оксиди. Към онзи момент, 2018 г., превишаванията бяха в пъти над европейските и национални норми за опазване на човешкото здраве – най-вече по отношение на серните оксиди.

Още през 2018 г., когато ЕС прие новите правила за експлоатация на централите, стана ясно, че нашите централи ще имат много сериозни трудности да се приспособят към тях и да отговорят на изискванията. Очакваше се, че ще бъде много трудно за тях да постигнат изискванията за серен диоксид – заради високото съдържание на сяра във въглищата. Нашите въглища са много специфични в това отношение. Очакваше се, че няма да могат да постигнат и изискванията за живак. Това са два замърсителя с изключително негативно влияние върху здравето ни.

Когато излезе разрешителното за централата в края на 2018 г., то беше първото. Ние следяхме ситуацията. Това, което беше разрешено на ТЕЦ  “Марица изток 2”, беше много далеч от екологичните изисквания на ЕС и много близко до реалните емисии на централта към момента. На централата се разреши да емитира живак 4 пъти над нормата и серни оксиди – 2 пъти над нормата за централи, които изгарят такъв тип въглища.

За нас това беше много силна индикация, че нашето правителство няма намерение да предприема реални мерки за опазване околната среда и здравето на хората в района. Като правен механизъм стъпката беше именно оспорване на това разрешително. Така че в началото на 2019 г. ние влязохме с съда.

Делото е изключително интересно по много причини. Освен тази фактологична среда, то е много ново и откъм правна материя. Ние загубихме делото на първа инстанция, поради трудността и новостта на материята. Имаше аспекти, по отношение на които и органите, и първоинстанционният съд, не приложиха правото правилно. Затова, след като загубихме на първа инстанция, се обърнахме към Върховния административен съд (ВАС) и поискахме ВАС да се допита до Съда на ЕС за това как трябва да се тълкува европейското право.

Имаше няколко специфични момента: единият е, че на централата й се позволява да не спазва нормите за качество на въздуха –  въпреки, че ги превишава и създава риск за човешкото здраве. Също така беше много интересно, че на централата й беше разрешено да работи по начин, който нарушава програмата за чист въздух на местните власти в Гълъбово.

За нас беше изключителна победа, че ВАС се съгласи да се допита до Съда на ЕС, защото това се случва много рядко. И това е една причина делото да отнеме толкова време. Стигайки до Съда на ЕС, ние постигнахме едно много интересно решение (бел. ред. че дерогация не може да се предостави, ако това може да доведе до нарушаване на нормите за чист въздух или ако противоречи на мярка в план за чист въздух.) Това решение е задължително не само за българските съдилища по този казус, а за всички съдилища в ЕС, когато прилагат съответните правни норми на европейското право. След това тълкуване делото отново беше върнато на първа инстанция в Стара Загора – и поводът за разговора ни днес е именно решението на първа инстанция от 15 март, с което съдът отмени разрешителното на централата — въз основа на тълкуването на Съда на ЕС.

 Делото е само за една от централите, но в района на Гълъбово работят и други. Решението на Старозагорския съд засяга ли останалите? Все пак всички те замърсяват въздуха.

Регина Стоилова: Това е точно така. И тази съвкупност на замърсяването не беше отчетена от националните органи, когато предоставяха разрешителни. Защото те много интересно извършваха преценка на очакваното замърсяване, като не оценяваха всички източници. Тоест, в техните оценки те казваха “няма да се нарушават нормите за защита на здравето на хората”, а това нарушаване беше факт. Просто се правеха едни изкуствени оценки.

Самото решение по делото за ТЕЦ “Марица изток 2” няма да има директен ефект. Тъй като разрешителните на централите да работят по този начин вече са влезли в сила, теоретично това, което може да се случи, е чрез Европейската комисия да се търси процедура срещу България за нарушаване н правото. Но в голяма степен това не би имало практическо, следователно и правно значение, защото се очаква и двете централи да излязат от експлоатация.

Меглена Антонова: Добре да се разглежда контекстът, в който работим. Това, което се случи през последните години, действително е доста голямо развитие по темата. Ако през 2018 г. беше абсолютно немислимо за институциите или операторите на централите да обявят дати за изход от въглищата, то в момента единствено за държавната “Марица изток 2” нямаме яснота по какъв начин ще се развие работата й до 2030 г. – когато очакваме въглищните централи да са изключително нерентабилни.

За разлика от тази липса на план при държавната тец, другите две въглищни централи – AES и “Контур Глобал Марица изток 3” –- много повече се влияят от състоянието на пазара, бидейки собственост на частни компани. И двете централи имаха дългосрочни договори за цялостно изкупуване на енергията им. Когато договорът на “Контур Глобал” приключи този февруари, те незабавно спряха работа за неопределен период от време. В момента търсят алтернативи и дори има информация в медиите, че ще пристъпят към съкращаване на хора, защото няма да имат нужда от толкова много служители.

Информацията, която имаме за AES, е че техният дългосрочен договор за изкупуване на енергията изтича през 2026 г. Глобално компанията предвижда излизане от въглищата в този период. Това означава, че като глобална политика тези частни производители нямат намерение да продължават да използват въглища и по чисто икономически причини се отказват от въглищата.

Остава само държавната централа. Много е важно да има яснота какво се случва с нея. Затова това дело продължава да е много релевантно. Ако тя е единствената централа, която продължава да оперира до 2030 г., е много важно разрешителното й да е в изпълнение на националните и европейски норми.

 Грийнпийс и останалите организации в Коалиция за климата правили ли са изследвания за щетите върху здравето на жителите в региона и в България? Много се говори за социалните заплахи и за загубата на пазари. Но знаем ли какво печелим, когато намаляваме замърсяването от въглищната енергетика?

Меглена Антонова: Правили сме различни проучвания за това какви щети е причинило замърсяването от централите върху човешкото здраве и околната среда. Наскоро направихме проучване за това какви бъдещи икономически щети би могла да нанесе липсата на конкретен план за изход от въглищата. За периода от 2016 до 2020 г. – за приблизително 4 години – здравните щети са били близо 11 млрд. евро – това включва преждевременни смъртни случаи заради замърсяване на въздуха, здравословни проблеми като астма при възрастни и деца, икономически загуби заради това, че хората се разболяват и не могат да отидат на работа. Това са щети, които за съжаление в България не се вземат предвид и не се остойностяват, когато се взимат решения.

 Какво ще се случи оттук нататък с това дело?

Регина Стоилова: Делото отива пред ВАС. Решението на първоинстанционния съд беше обжалвано, така че ние очакваме може би в края на тази година или в началото на следващата да бъде решено с краен акт,  който да влезе в сила. Ако се потвърди решението на първа инстанция, това ще означава, че разрешителното на ТЕЦ “Марица изток 2” ще бъде отменено и тя ще трябва да направи постъпки да получи ново, ако иска да продължи експлоатация. Според европейското законодателство, за да продължат да работят след 2021 г., централи като ТЕЦ “Марица изток 2” трябва имат разрешителни, които отговарят на европейските стандарти. Тоест, ще трябва да има нова процедура и да се зададат условия в разрешителното, които или да осигурят спазване на европейските стандарти, или – ако има нова дерогация – тя трябва да бъде дадена съгласно тълкуването на правото на ЕС, което получихме по това дело.

 За мнозина вие сте герои с тази победа. Предполагам други няма да са много щастливи. Но смятам, че като страна и като гражданско общество сме постигнали една голяма победа благодарение на Вас.
 

Кликнете върху изображението, за да гледате пълното видеоинтервю.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.