Разрешенията за подслушване са нарастнали четири пъти след назначаването на Владимира Янева

След назначаването на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд (СГС), издадените разрешения за подслушване, следене и други специални разузнавателни средства се покачили близо четири пъти. Това става ясно от публикация на седмичника "Капитал" от 1 октомври. Вестникът цитира справка, която е получил по Закона за достъп до обществена информация от съда.

За близо трите месеца откакто е ръководител на съда, съдия Янева е разрешила общо 2733 СРС-та и не е издала нито един отказ. Това прави средно по 911 разрешения на месец. Нейният предшественик  - съдия Величка Цанова, е издала 1455 разрешения и два отказа за шест месеца и половина. Което е средно по 3.8 пъти повече издадени разрешения на месец. Първоначално председателят на СГС  отказа да предостави подробна месечна справка за издадените разрешения с мотив, че "СГС не разполага с необходимите ресурси (човешки) за изготвянето (й)", но после изпрати част от информацията.

Според Капитал, излиза, че средно всеки работен ден съдия Владимира Янева е разписвала поне по 40 разрешения за СРС-та на ден. Ако законът е бил спазен, това означава, че тя е трябвало да се запознае с всяко едно от исканията и мотивите към него преди да вземе решение дали да разреши подслушването и/или проследяването.

През 2009 г. общият брой на издадените разрешения в България за цялата година е бил 9600. Според годишния доклад на администрацията на щатските съдилища за цялата 2009 г. общият брой на подслушаните телефони в САЩ е 2376, сравнява "Капитал".

От справката, която "Капитал" получи, се вижда още, че през 2009 г. броят на издадените СРС-та се е покачил с 51%, а през миналата година с още 70%.  Ръстът съвпада с няколко неща - идването на власт на ГЕРБ през лятото на 2009 г., избора на Георги Колев за председател на СГС и последващото назначаване на Янева на поста му. Притеснително е, че съдът, който би следвало да играе роля на коректив на прекомерното подслушване, не отказва почти никога на службите. От 2005 г. насам има общо 24 368 издадени разрешения и едва 76 отказа.

Въпросът с прекомерното използване на СРС-та е на дневен ред от няколко години, като България  беше осъдена в Страсбург заради липсата на ефективен контрол върху подслушването и следенето и гаранции, че записаните разговори ще бъдат унищожени своевременно, припомня вестникът.

Владимира Янева беше назначена за председател на най-големия окръжен съд в страната - СГС, през пролетта. Тя беше предпочетена пред другите кандидати въпреки скромния ефективен съдийски стаж и спорните й професионални качества. Изборът й беше посочен от Европейската комисия като пример за непрозрачно назначение по върховете на системата и остави впечатлението, че е мотивиран с близкото й приятелство с вътрешния министър и вицепремиер Цветан Цветанов, допълва "Капитал".

Многократно както Цветанов, така и Янева са отричали приятелските им отношения да влияят на професионалните. Законът за специалните разузнавателни средства обаче ги поставя рамо до рамо в процедурата по искане и разрешаване на СРС-та. Според закона съответният полицейския началник (директор на СДВР или на ГДБОП например) изготвя мотивирано искане за използване на СРС-та до председателя на окръжния съд (в случая СГС), който, след като издаде разрешение, го изпраща на вътрешния министър, който от своя страна разпорежда на служба ДОТО да започне подслушването. В случай на неотложност министърът на вътрешните работи може да разпореди незабавно подслушване или проследяване, като има 24 часа да поиска последващо одобрение от съда.