Държавни такси и гербови марки

Проблемът за плащането на държавните такси с държавни таксови марки датира от преди повече от пет години, когато Юлиян Чолаков – представител на „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията” – гр. Варна заплати дължимата държавна такса в полза на българския съд с държавни таксови марки и в резултат на това срещна отказ от правораздаване на всички нива на правосъдната ни система – от Районния съд до Върховния.

Заплащането на държавните такси пред всички държавни органи в България на практика може да бъде извършено единствено по банков път по нарочна сметка на бюджетното предприятие, независимо от действащата нормативна уредба, съгласно която пращането на държавни такси се осъществява в брой или на каса на учреждението ( чл.2 от Закона за държавните такси) . Никъде в законовата ни нормативна уредба не е коментиран третият начин на плащане на държавните такси – по банков път. В резултат се стигна до парадокса с подзаконови нормативни актове – тарифи – да бъде дерогиран /отменен/ нормативен акт от по-висша степен – Закона за държавните такси – и почти негласно практиката да се ориентира единствено към банковата форма за разплащане.

Този ограничителен избор за заплащане на държавните такси единствено по банков път има своите неблагоприятни последици върху икономическите права и интереси на българските граждани. Често банковите такси и комисионни за превода надвишават стойността на заплатената държавна такса, а вредите се понасят от нас – данъкоплатците. Нарушен е и чл.29, ал.3 от Закона за устройство на държавния бюджет, който предвижда събирането на държавните такси да е безплатно за гражданите на Република България. Нарушен е и чл.19 от Конституцията на Република България, който регламентира равнопоставеност на стопанските субекти. Българските граждани в качеството си на ползватели на административни услуги и платци на държавни такси по предоставените услуги понасят двойна загуба – от една страна стойността на заплатената държавна такса не е съобразена със законово регламентирания принцип за определяне на държавните такси само в рамките на понесените разходи за извършване на услугата, т.е. имаме неправомерно завишени по размер държавни такси, а от друга страна при всеки превод в полза на държавата заплащаме допълнително банкова такса в полза на частна търговска банка.

Държавната политика в тази област е укорима на ниво европейски регламенти поради съществуващата забрана за предоставяне на неправомерна държавна помощ в полза на частно-правни субекти. Българската държава, която допуска и налага плащането на държавни такси да се извършва единствено по банков път, нарушава европейските правила, като предоставя неправомерна държавна помощ в полза на частните търговски банки и им осигурява монополни печалби при заплащането на държавни такси – в това число при издаването на български документи за самоличност /лични карти, паспорти, шофьорски книжки/, такси за съда и пр.

- - -

Да покрепим Теодор Бойчев и съмишлениците му от СОПА в опита им да възстановят правата ни.

Повече информация във Фейсбук:

http://www.facebook.com/#!/home.php?sk=group_149360091777547

http://www.facebook.com/#!/event.php?eid=162616760462415&index=1