Фекалните естуари на Созопол: Местят канализацията от плажа на 60 м. в морето*

Щастливото безгрижие на морския курортист преминава през няколко етапа. От въодушевеното първо потапяне на краката, през изпълващото с наслада душата първо протягане върху пясъка, до първия въпрос "Ти луд ли си да се къпеш в тази вода?". Созопол е последният голям български морски курорт, останал без пречиствателна станция, и първият. В града, славил се като перла на южното Черноморие, този сезон се прилага временно решение, което би могло да се определи буквално като „отдалечаване на проблема”.

С участието на водолази преди лятото на 2012 година е прокарана тръба, по която отпадните води се изхвърлят на 60 метра навътре в морето, а не на плажа, както досега.  „Това е временно решение, но е изключително важно това лято в близост до плажа, до плажуващите и до морето да няма отпадни води и да няма замърсяване, тъй като големите проекти за дълбоководно заустване, които общините правят, все още не са готови", така обосновава решението министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Доизграждането на пречиствателната станция съвпада с периода, в който едно от основните опасения на кметовете на черноморските общини е вероятността от законодателна промяна, която да забрани строителство на 100 метра от брега. Забраната обаче е отложена от българския парламент за 1 януари 2016 година – достатъчен срок, за да бъдат довършени всички започнати проекти и дори за планирането и осъществяването на нова поредица от инвестиционни намерения.

А предисторията на решението за отвеждане на водите на 60 метра от 2012 година и на 1 800 метра от 2013 година, което властите наричат „аварийно”, е следната.  През ноември 2011 година стартира изпълнението на ”Интегриран проект за водния цикъл на гр. Созопол-І-ви етап”. В този първи етап от изграждането на пречиствателната станция са включени шест подобекта, за които държавното предприятие ПУДООС отпуска безлихвен кредит на община Созопол до 35 млн. лева. В  стойността на заема, освен задължителните за изпълнение строително монтажни работи, са включени  и изискуемите съгласно българското законодателство разходи за: проектиране, строителен надзор,  авторски надзор, оценка на съответствието на проектната документация, изготвяне оценка на въздействието върху околната среда, екологична оценка, оценка на съвместимостта и  управление на проекта  чрез  външна техническа помощ .

Успоредно с реализирането на първия етап от важния за  Созопол обект, ръководството на общината кандидатства по Оперативна програма ”Околна среда” към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) с готов проект за цялостното изграждане на пречиствателната станция. Мащабният обект ще достигне стойности около 90 млн. лева след корекцията на някои от първоначалните параметри на техническите проекти. С част от европейските пари ще бъде погасен заемът, който се отпуска на община Созопол. Община Созопол е получила разрешително от МОСВ за изграждането на канализационна система ”Созопол-Черноморец-Равадиново”, която включва освен Созопол, Черноморец и Равадиново, и морският курорт „Аркутино, кв. Харманите, къмпингите ”Златна рибка”, ”Каваци”, ”Смокиня”, „Веселие” и местността „Буджака”. Второ разрешително от Басейновата дирекция за управление на водите в Черноморски район дава възможност за изграждане на трасе на отвеждащия колектор като част от техническата инфраструктура в участъка между главен път Бургас-Созопол и морския бряг. За целта ще бъде използвано коритото на р. Факуда (р.Равадинска).

Изпълнителният директор на осъществяващото проекта дружество ВиК Бургас Ганчо Тенев, който е и зам. председател на Съюза на ВиК операторите в Република България, и член на Управителния съвет на Българска асоциация по водите, разказва, че още преди години канализацията на Созопол е била планирана и изградена без пречиствателна станция. Дълго време е правен изборът на площадка поради липсата на достатъчно голям общински терен с подходяща кота, до който да се закарат отпадните води. След време е избран един окончателен вариант, нелишен от недостатъци – основата не е достатъчно добра, но котата е подходяща, въпреки че не позволява отвеждането на водите от най-високите места в града. „В момента така или иначе имаме едно нормално заустване, което работи, само че то е може би от 30 години и е на самите скали. Решихме, че с малко по-голяма дълбочина ще успеем да вкараме водите поне да не се виждат. Удължихме го и в общи линии направихме някаква палиативна мярка за това лято”, разказва за решението да се отведат мръсните води на 60 метра навътре в морето Ганчо Тенев и допълва: „Като строителство и технологии навремето всички канализации са отивали в морето. Последната шахта е с някаква тръба, която се зауства в морето. Ние просто удължихме тръбата от заустването в морето на 60 метра навътре, а дълбочината е около 7 метра, в случая се оказа, че е достатъчно дълбоко там. А иначе самото дълбоководно заустване през 2013 година ще отиде на около 1 800 метра и дълбочината е около 14-15 метра, но там е много сложно като технология на избиране на място, защото се изследват и морските течения.”

Друг подобен пример в България е едно старо заустване от около 700 метра в курорта „Златни пясъци”, чието подновяване се осъществява в момента. А в новото и по-модерно ваканционно селище „Св. Тома” близо до Созопол също е планирано заустване на 1 800 метра. Ганчо Тенев преценява екологичният ефект върху морската вода така. „Колкото и смешно да звучи, рибите се хранят с органичната материя, нали, това е факт. Пък и по-сериозните замърсители, по-проблемните замърсители по Черноморието са някакви промишлени предприятия, химии и така нататък. Ние на практика в България почти нямаме промишленост, сериозна, която да замърсява морето. Замърсяването е основно не от България, а от реките. Трите големи реки вкарват доста неща.“

Директора на ВиК Бургас допълва кметът на Созопол Панайот Рейзи. „Аз много се надявам, че още догодина (2013 г.)  за летния сезон ще имаме частично пречистване на водите. Ще бъдат уловени по-големите, по-грубите отпадни продукти. Хубавото е, че водата ще се вкара на миля и половина в морето, с което вече отиваме на съвсем различна дълбочина, на съвсем друго разстояние от морето. Идеята за аварийното отвеждане на водите дойде веднага щом премиерът заяви, че ще постави като приоритетни Созопол, Несебър и Варна – в едно изказване преди половин година. И тогава всъщност ние, когато седнахме с министъра на регионалното развитие, с министъра на екологията, и разгледахме всички проекти и материали, които имаме, разбрахме, че няма да успеем за тази година. И решихме да направим поне едно частично отвеждане, поне да не е на самия бряг, а да ги вкараме на 60-70 метра навътре. За това лято това сме го направили вече, то функционира, но не е това решението на проблема и аз се надявам за следващото лято вече да кажем, че бреговете около Созопол са чисти.”

Плановете включват изграждането на два колектора, които ще прихващат отпадните води на стария и на новия град и ще ги отвеждат до мястото, определено за пречиствателна станция, на метри от бензиностанцията до къмпинг „Златна рибка“ в началото на Созопол. Там ще бъде изградено и дълбоководното заустване, което ще излезе на плажа на „Златна рибка“, а оттам ще влезе на миля и половина навътре в морето. Ще бъде направено и първото стъпало на самата пречиствателна станция, която ще се намира на същото място – механичното стъпало, което ще пречиства по-грубите отпадъци. През това време ще бъде изграден и колекторът на Черноморец, който ще отвежда мръсните води до същото място.

Обосновка и преценка на екологичният ефект от проекта ни предлага и кметът на Созопол. „Не може, няма как. В момента аварийното отвеждане е едно леко спасение само дотолкова, че е по-надълбоко, нищо повече. Иначе буквално всичко отново се изсипва в морето. Два километра като го направим ще стане супер, отива на една линия с остров Св. Иван. Там дълбочината е 24-25 метра, така се съобразяваме и с теченията. Няма какво да се заблуждаваме, морето си е сам филтър на пречиствателно-отпадните води. Колкото тези води са закарани по-надълбоко, толкова по-добре за тяхната преработка. Защото не е тайна, че всичко се случва. Пречиствателна станция – пречиствателна станция, но и там може да дойде капацитетът малко в повече, и там може да дойдат малко повече дъждовни води. В един момент може да се наложи аварийно да се пуснат някакъв процент от отпадните води без да бъдат преработени в пълно качество.“

Така обаче преценяват идеята туристите в Созопол – няколо мнения:
„ - В това няма смисъл. Ами, занася боклука в морето, което не е решаване на проблема, защото пак се замърсява морето. Не виждам логиката да замърсиш морето по-навътре. Да е чисто около нас, пък ...
Трябва да има пречиствателна станция, то така пак замърсява, то и да не идва на брега, пак замърсява разни рибни пасажи, такива работи.
Ами, направи ми впечатление, че не е чисто, много е зле. Аз с четири очи чаках да дойда да се изкъпя, но даже и не влизам във водата, защото не ми е приятно. Плюс това плуват неща отгоре, понякога са мазути, но това е нормално, от пристанището сигурно.
Тука е на моменти, на приливи и отливи е, има моменти, в които е чиста и моменти, в които е мръсна. То самото море филтрира тези мръсотии.“

Даниел Попов е еколог, който от години работи по проблемите на замърсяването на речните корита, представител е на Информационния и учебен център по екология. Той допълва историята на замърсените созополски води така: „Това е един ангажимент по Европейската рамкова директира за водите, която влезе в сила към датата на присъединяването ни към европейската общност. Така че освен ангажименти към българските граждани това са ангажименти към законодателството, които бяха ясни преди 2007 година. От 2007 година по Оперативна програма „Околна среда“ бяха заложени много пари за пречиствателни станции, така че от една страна това беше много ясен проблем, който трябва да се реши бързо, за да сме в рамките на закона. От друга страна, имаше достатъчно голям финансов ресурс, за да се изпълни това нещо. И сега ние виждаме, че 2012 година все още е частично решен този проблем. Усвояването на парите по ОП „Околна среда“ изостава и моят извод от цялата работа е, че на първо място не бяха отразени като планиране тези неща навремето и съответно после самото изпълнение стана с голямо закъснение. При изграждането на пречиствателните станции на първия тур бяха подадени проекти, чиято стойност значително надхвърляше като суми средните за европейската общност като еквивалент жители-пречистени води. Поради това Европейската комисия каза „Тези проекти са фалшиви“.

В европейските директиви е отбелязано заустването на една миля, но единствено като аварийна опция. Даниел Попов си спомня: „През лятото на 2008 година имаше една голяма среща на Министерството на околната среда и водите във Варна по този проблем и тогава министър Джевдет Чакъров обяви същото това спешно решение. Сега ние ще направим няколко такива дълбоководни, както ги наричат, зауствания, за да решим проблема през лятото. Значи, 2008-а, сега сме 2012-та, и все още не сме решили този проблем. Когато на парче се одобряваха всички устройствени планове за това, което още през 90-те години наричахме презастрояване на Черноморието, къде останаха тогава плановете за пречиствателни станции? Така че в най-голяма степен проблемът  е на управленско ниво, в липсата на планиране и на реален поглед за това какви са нуждите на Черноморието.”

Според повечето експертни мнения голямото замърсяване на българското черноморие се причинява от пристанищата и от кораби, които изхвърлят отпадъци по-далече от морския бряг. В същото време не рядко градовете, които вече имат пречиствателни станции, включват в тях и предприятия, чиито отпадъци не би трябвало да преминават през тези станции. А по отношение на мръсните води и на очакването морето да се справи с това замърсяване Даниел Попов казва: „По принцип природата може да се справя до голяма степен с всички проблеми, които й причиняваме. Но специално за водите има съвсем ясен закон, така че е смешно да говорим такива неща. Законът за водите изпълнява рамковата директива за водите и там си пише, че на няколко етапа се осигурява пречистването на населени места над 10 хиляди човека, на населени места под 10 хиляди човека, няколко са етапите. Това е задействано в България, макар и много бавно и с проблеми. Остава разсредоточеното заустване от хиляди къщи, малки стопанства и така нататък. Това планиране трябва да се извърши от държавните институции, за да се реши проблемът, ние изпадаме в едни технически детайли, но истинският проблем е, че са нарушени конституционните права на българите и на чуждестранните туристи. Това е чл. 55 от Конституцията, според който всеки гражданин на България има право на чиста и здравословна околна среда. Смешни са тези оправдания за време, а виждаме и че времето си минава и проблемите си остават, не знаем дори дали се решават.”

Мнението на Даниел Попов допълва Андрей Ковачев, еколог от Сдружение за дива природа „Балкани”: „Да не забравяме, че става въпрос за органична материя, а пречистването я превръща в минерални елементи. Когато изхвърляме подобна вода в реките, обикновено казваме, че тя вече не е толкова опасна, защото тези минерални елементи вече не консумират кислород, т.е. не превръщат водата в реката в безкислородна среда. Само че тези минерални елементи са на практика тор и в морето предизвикват цъфтежи.” (Мнението е изказано по повод инвестиционно намерение за производство на риба в друг черноморски регион, но се отнася именно до замърсяването на морската вода с органична материя, каквато са отпадните води от канализацията на един град.)

Тъй като очевидно всички изброени от Ганчо Тенев и Панайот Рейзи мерки са насочени към осигуряването на комфорт на туристите, попитах представителите на туристическия бизнес доколко замърсените морски води са проблем за работата им. Говорих с председателите на всички големи браншови организации и се оказа, че за тях всичко е наред. Единият каза, освен че всичко е наред, и че не трябва да се говори за „тези неща”, защото говоренето обрича сезона на провал. Попитах дали туристите се оплакват от замърсяването на водите около плажовете и председателя на Бургаската регионална туристическа камара Иван Иванов. Чух следното: „Даже не са постъпвали рекламации по отношение на състоянието на водата по нашето Черно море. Замърсяването на морската вода е от особено значение за младите семейства с деца и за пенсионерите. В това направление трябва да стане диференциране на съответните райони в нашите комплекси – къде да бъдат устроени семействата с деца, къде да бъдат устроени младежите от 18 до 29 години и къде – пенсионерите. Това трябва да го реши преди всичко хотелиерът със съответния туроператор. Аварийното отвеждане на мръсните води на 2 км навътре в морето край Созопол е по принцип правилно решение. Но това трябва да бъде за много ограничен период от време. Смятам, че взетите мерки на този етап и желанието на регионалните и общински власти, разработката на проекти за пречиствателни станции ще доведе до почистването на нашето черноморско крайбрежие.“

Според еколога Даниел Попов думите на представителите на туристическия бизнес са поредна демонстрация на един основен недостатък на опитите за решаване на ситуацията със замърсяването на морските води - че избягваме да формулираме проблема. Той остава с усещането, че Иван Иванов и колегите му се държат „като хора, които обслужват властта. Всичко е наред, само решението да е временно. И най-вече да не говорим за тези неща, защото притесняваме туристите. Но всеки взема решение сам за себе си. Сестра ми тази година каза, че ще дойде с мен на север, на Крапец, защото й е омръзнало децата всяка година да са болни от южното море.”

Тук  ще добавим мнение на специалист по инфекциозни заболявания – д-р Радка Масларска, публикувано в сайта „Розали.ком”. „На пневмококовите инфекции се дължат редица сериозни заболявания при деца и възрастни по целия свят.  Заболяването се причинява от бактерията Streptococcus pneumoniae, която предизвиква инфекции с различна локализация. Когато бактериите нахлуят в кръвта, те причиняват бактеремия и сепсис. Когато  попаднат в мозъка причиняват Пневмококов менингит. Пневмококите инфекции  предизвикват  още възпаление на средното ухо, синузит и други чести възпаления на горните дихателни пътища. Външният отит се нарича още и "ухото на гмуркача", защото обикновено от него страдат хора, които често са в контакт със замърсената морска вода.” А именно контактът с морската вода търсят всички посетителите на морските курорти.

Не сме забравили, че не само туристите са засегнати от проблема, още повече, че те нямат възможност да участват във вземането на решения. Да погледнем и участието на местните жители в плановете на общините.  Община Созопол е провела необходимото обществено обсъждане, на което жителите на града са запознати с подробности около проекта и цялостното изграждане на пречиствателната станция. Остава обаче въпросът дали гражданите имат достатъчно информация, за да вземат пълноценно участие в подобни обсъждания, които са част от процедурата по изготвянето на Оценката за въздействие върху околната среда.

Даниел Попов: Това е много голяма тема и голяма проблем, и в далеч по тежки случаи  на индустриални предприятия, на мини. Много пъти сме обсъждали, включително сме писали и говорили с МОСВ. Те имат много пасивен начин за информиране на обществеността, какво, как, къде, за предоставяне на документацията за това, което се планира. Така че ние от една страна трябва да имаме много по-активно информиране на населението, така че то да бъде въвлечено в процеса на вземане на решения. А следващият проблем идва от това, че дори хора като нас, на които това ни е работата, когато участваме на подобни обществени обсъждания, дори когато даваме сериозни експертни становища, не просто някакви граждански искания, по закон МОСВ е длъжно да събере тези становища и да ги приложи към документацията, но няма никакво задължение да се съобрази с тях.”

Така от една страна имаме позицията на властта – позиция от типа „Няма как”, от втора – лишено от експертни познания местно население и лишени от склонност да допринесат за създаването на подобни познания местни институции, от трета – оплакващи се, но лишени от амбицията да заяват позиции туристи, и от четвърта – загрижени за взаимоотношенията си с местната власт представители на бизнеса. В една подобна ситуация аварийното отвеждане на канализационните води навътре в морето се оказват наистина единственият вариант.

*Материалът е подготвен в рамките на проект "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Иниститут "Отворено общество"