Господа инвеститори, откажете се: Природозащитници и граждани срещу рибна ферма на Камен бряг*

Когато нечии леки стъпки засипят плажната ви хавлия с пясък, вероятно правите едното от двете. Поизправяте се и заядливо произнасяте: „Я внимавай, бе!” Или молите мисълта си да ви отведе далече от пренаселената лятна действителност – например в някое селце, надвесено над синия хоризонт и посещавано от двайсетина човека, притежаващи необходимия образователен и морален ценз. И ако мисълта ви не се движи прекалено бързо, ще забележите табелата с надпис „Камен бряг”. Но желанието за уединение и близост с природата често се сблъсква с бизнес-инициативността и търсенето на поминък и печалби от местните хора. И ако за едни е райски кът, за други Камен бряг се оказва примамливо място за бизнес с индустриално производство на риба.

В началото на юни кметският наместник на каварненското село Камен бряг Добринка Ялнъзова носи писмо, препратено от община Каварна, с което инвеститор уведомява местните жители, че е закупил регулиран парцел и планира построяване на предприятие за производство на риба. На основание чл.4, ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС фирма "БИО ФИШ ВАРНА" ООД, писмото уведомява засегатото население, че има ново инвестиционно предложение за изграждане на ферма за производство на морска риба за консумация /100 т/год/ и зарибителен материал /300 000 бр./год/, разположена в ПИ № 35746.25.16 в землището на с.Камен бряг. Фермата ще заема 4 800 кв.м. в близост до морския бряг. Според писмото, фермата ще бъде елетроснабдена и водоснабдена с морска вода /43 800 куб.м. год./. Отпадъчните води от производствената дейност след специално пречистване ще се връщат обратно в морето. Формираните при пречистването на водите утайки ще се използват за производство на биогаз. Инвестиционното предложение е свързано с изграждане на съпътстваща пътна и инженерна инфраструктура, преминаваща по трасетата на съществуващите полски пътища.

Предложението няма връзка с други съществуващи дейности в района. Площадката попада в периферията на защитени зони по Натура 2000 "Калиакра" и "Комплекс Калиакра" с код BG0002051. Предложението няма трансгранично въздействие. Фермата се изгражда по традиционните строителни методи. Тя се състои от вани за рибата, пречиствателно съоръжение, резервоар за вода, температурни обменници, помещение за работниците. За целта ще се използват доставни апарати и съоръжения и малки количества строителни материали /бетон, цемент, арматурно желязо/. При експлоатацията ще се използват определени количества електроенергия и вода. През строителния период ще се генерират незначителни количества отпадъци от бетон. По време на експлоатацията ще се образуват смесени битови отпадъци, утайки от пречистване на водата и разделно събрани отпадъци от опаковки. Становища и мнения относно предложението се приемат в РИОСВ-Варна в 30-дневен срок от уведомяването.”

Борислав Попов, столичанин, чиято любов към мястото го е накарала да стане жител на Камен бряг след пенсионирането си, разказва: „Писмото е така направено, че въпросът все едно е решен. Те са закупили имот преди това. Този парцел влиза във втората част на резервата „Яйлата”, а тази част от пътя до фар Шабла влиза в Защитена зона „Калиакра”, която е в Натура 2000. Според мен трябва да дойде самият Цонко Цонев, кметът на Каварна, да обясни каква е тая работа. Защото аз имам спомени от една фабрика, която преработваше риба в Созопол, където си беше жива екологична катастрофа нейното производство. В писмото става въпрос за производство на риба и зарибителен материал, но и за опаковки, говори се за бетони. Погледнато така, 5 декара не е голямо място, но 5 декара бетон в този район вече е много. Селото е туристическо. Покрай Яйлата, покрай резервата, покрай Джулая тука се събират стотици хиляди хора, идват много орнитолози, последните две години дори през зимата идват специалисти да наблюдават прелета на птиците – на гъски, лебеди, щъркели. Това е една импозантна гледка, която човек като види през живота си, остава му в съзнанието като нещо изключително. И в един момент ние всичкото това ще го ликвидираме заради някой, който ще си произвежда риба, която за съжаление сигурно ще се пласира в чужбина. Ще ни остане само една миризма и едно чувство, че за пореден път сме съсипали нещо красиво, каквото е този морски бряг, който няма аналог в цяла Европа.”

"Ще ни остане само миризма и чувството, че пак сме съсипали нещо красиво" - интервю с Борислав Попов по темата Камен бряг.

Хора като Борислав Попов – жители на Камен бряг и посетители на селото през лятото – вече водят активен диалог в социалните мрежи. Въпросът, който задават едни на други е „Какво да направим?” Загрижените за Камен бряг правят аналогия със споменатия от Борислав Попов случай в Созопол. Инж. Викторов, редовен посетител на село Камен бряг, разказва за консервния завод "Славянка" в Созопол следното: „Отпадъците от производството (субпродукти от риба) се изливали в морето чрез тръба, която била на повече от 100 м. навътре в морето. Въпреки това имало дни, в които се носела неуписуема смрад по брега... Вече какво има във водата е отделно усещане.”

Със съветите си в този диалог участва и екологът от Сдружението за дива природа „Балкани” Андрей Ковачев. Според него притесненията са основателни. И дори би трябвало да бъдат по-големи. Обосновава се така: „Това, което се започва там, е абсолютно... ако се каже необмислено, това ще е най-меката дума. Аз действително им се чудя на българските бизнесмени. Нямат това нещо, което се нарича риск мениджмънт – да проверят техният проект ще се сблъска ли с трудности. Значи този проект определено ще се сблъска с трудности. Първата трудност, това са екологичните проблеми. Не можеш в морето да хвърляш замърсена вода. Даже преминала през така нареченото пречистване. Те очевидно ще имат огромно количество органична материя, а пречистването я превръща в минерални елементи. Когато изхвърляме подобна пречистена вода в реките, обикновено казваме, че тя вече не е толкова опасна, защото тези минерални елементи вече не консумират кислород, т.е. не превръщат водата в реката в безкислородна среда. Само че тези минерални елементи са на практика тор и в морето предизвикват цъфтежи. Ако искаме бистрата вода в района на Камен бряг и Калиакра да превърнем в едно цъфтящо море, ще направим предприятието. И ефектът за морето ще е убийствен. Да бъдат така добри господата, ако искат да си правят някаква преработка на риба, да си измислят начин да не заустват отпадни води в морето. Това на жаргона, който се използва в Оценките за въздействие върху околната среда, се нарича избор на алтернативна технология.

"Предприятието ще сложи край на бистрата вода край Камен бряг и Калиакра" - интервю с Андрей Ковачев по темата Камен бряг.

И добавя: „Как можаха тези хора да изберат точно това място като разположение – вътре в резервата „Яйлата” и в защитена зона „Калиакра”. Значи там има защитени местообитания на видове. Изхвърляйки тази вода, те ще унищожат скалите, в които растат водорасли, които са защитено местообитание по Натура 2000, ще унищожат рибния запас, от който се хранят делфините. Тръбите ще минат през скалите, които са защитено местообитание по Натура 2000. Ще се изгради площадка, която ще унищожи степните местообитания горе на платото. Те ще унищожат местообитанията на сухоземните костенурки, които живеят там, ще фрагментират местообитанията на два вида порове, които живеят на това място, и на лалугерите, които по принцип живеят на платото.”

Логичната следваща стъпка е да проверим дали този проект не може да се случи и какво е отношението на институциите. Пламен Ташев, началник отдел „Превантивна дейност” в Регионалната инспекция по околната среда и водите-Варна, която отговаря и за района около село Камен бряг, заяви, че до момента (13 юли 2012 г.) в РИОСВ-Варна не е постъпило уведомление за подобно инвестиционно намерение. И допълва: „След като има инвеститори, които са направили обява в община Каварна и са обявили това си инвестиционно намерение, предполагам ще постъпи и при нас. Всяко инвестиционно намерение започва с уведомление до съответната РИОСВ, в случая Варна. След като бъде подадено, то попада в точка 1 от буква Е в списъка на категориите и дейностите в приложение 2 на чл.93 ал.1 т.1 и 2 на Закона за опазване на околната среда и подлежи на преценяване на необходимостта от ОВОС. В този случай инспекцията дава указание какво трябва да се направи, каква информация трябва да се внесе. Инвеститорът трябва да внесе информация за своето инвестиционно намерение с пълно описание на целия процес – с описание на самото строителство и на инвестиционното намерение по време на експлоатацията. В РИОСВ-Варна има експерти, които ще преценят дали това инвестиционно намерение ще окаже въздействие върху околната среда, значително ли ще е то.”

Ако крайното решение на РИОСВ-Варна обаче не се хареса на обществеността, тя има право да представи своите възражения. Пламен Ташев: „Експертите ще преценят дали са основателни и ще вземат решението въз основа на цялата информация. Основното тук е, че актовете на адмистрацията подлежат на съдебен контрол. След като институцията се произнесе с крайно решение, то ще се обяви на сайта на РИОСВ-Варна в рамките на един месец и в законово установения срок може да бъде обжалвано пред Административния съд.”

Андрей Ковачев изказва учудване от факта, че инвестиционното намерение е заявено в община Каварна, но не и в РИОСВ-Варна. В писмото от общината до селото въпреки това е записано, че мнения се приемат в РИОСВ-Варна до 30 дни от уведомяването, а датата е 29 май. Според Андрей Ковачев „е очевидно, че инвеститорите не са изпълнили процедурата и или са се усетили, че проектът им няма да мине по тоя начин, или нещо друго се е случило. Тяхна си работа. Важното е, че процедурите все още не са задвижени. Това, което аз ще препоръчам на тези хора, и всички ние от стружението ще направим, ще е да заявим правен интерес към процедурата, защото инвестиционното намерение е обявено в общината по реда на Наредбата за ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда). Ще заявим правен интерес в РИОСВ – индивидуален, от името на сдружението – да бъдем уведомявани за всички стъпки то тази процедура. Ще поискаме също така да бъде направена пълна процедура по ОВОС заедно със съответната документация, която ще оповестим публично, за да знаят и гражданите какви са нащите мотиви към РИОСВ. И в момента, в който пристигне документацията по наредбата за първоначалното уведомяване, за която господина от ОВОС спомена, ние ще я поискаме. Лошото тук е, че нашето законодателство е такова, че тази документация не се обявява активно от регионалните инспекции на интернет страниците им в елетронен вид. Оценките за съвместимост например се качват в електронен вид, и то пълни, но това е на един много по-късен етап, а тази документация, която инвеститорът внася с описанието на проекта на първоначалния етап, е доста подробна, но не се качва на страницата на инспекциите. Но може да бъде поискана.”

От РИОСВ-Варна отговарят, че няма нормативно изискване уведомлението да бъде подадено едновременно до РИОСВ и до съответната община. А информацията, която се подава в РИОСВ от инвеститорите, е наистина достатъчно пълна и в един определен момент бива обявена на сайта. Това е моментът, в който се изготвя оценка „Качество” на Оценката за съвместимост (ОС). В този момент цялата информация по оценката е обявена на сайта и всеки гражданин може да се запознае с нея.

Според Андрей Ковачев обаче в този отговор на практика се крие манипулация. „Има много по-ранен етап, в който пристига информация в РИОСВ и тя може да бъде взета. Това не е ОС, не е доклада по ОВОС. Още много по-рано пристига информация за проекта и тя може да бъде взета със запитване за достъп до екологична информация и ние ще информираме хората за това как се прави. Институциите не са много склонни да дават тази информация, а законът не ги задължава. А тази информация е много важна, защото има едни други процедури за определяне обхвата на доклада по ОВОС, където хората трябва да бъдат консултурани за този обхват и да си дадат мнението, обаче така се правят нещата, че хората изобщо да не разберат за тези процедури. А за да кажеш какъв е обхватът на доклада по ОВОС, трябва да знаеш какво съдържа този проект, т.е. трябва да видиш тази информация, но никой не ти я дава. И трябва да си я поискаш. Ние в сдружението имаме достатъчно опит в подобни процедури, ще опишем на хората какво да направят, за да не може да се промуши проектът.”

Андрей Ковачев е готов да предложи съвета си не само на загрижените за чистотата на каменния бряг, но и на инвеститорите и на вероятно подкрепящия ги кмет на Каварна. Съветът му е следният: „Откажете се от този проект на ранен етап! Явно е на ранен етап проектът, на равен етап се откажете! Познавам хора, които още от 70-те и 80-те години ходят на това място. Десетки, хиляди хора ходят там всяка година. За тях това е свещено място. Както Иракли е за едни други хора. Постигнахме успех за Иракли и тъй като участвах в тази кампания, ще ви кажа, че и тук реакцията няма да бъде по-слаба. Господа инвеститори, откажете се! Да, не е пясъчен бряг, скалист бряг е, но това е единственият скалист бряг в България, в който хората ходят на туризъм. Откажете се навреме, защото това място е свещено за тези хора. В буквалния смисъл ще ви го разглобят тухла по тухла проекта. Откажете се!”

Разваленият телефон на каварненския кмет

Къде е в този случай местната власт, и към която е адресирано посланието? Кметът на Каварна Цонко Цонев е поканен да чуе притесненията на жителите на Камен бряг и да влезе в диалог с еколога Андрей Ковачев в предаване на програма „Христо Ботев” на Българското национално радио. Той пропуска да се включи в предаването въпреки предварителната уговорка, и то двукратна. Търсен е повече от 20 минути на мобилния телефон, а не е известен като човек, който не вдига телефона си по принцип. В предварителния разговор заявява, че мисли за развитието на района и иска да осигури работни места на хората, както и че безпокойствието е създадено от представителите на една конкретна партия, които обикаляли къщите и плашели ненужно местните жители. Сякаш те не са способни на собствена преценка.

След съвета на Андрей Ковачев Борислав Попов заявява следните намерения” От утре тръгвам да събирам подписи под писмото с възражения! Направихме го! Тръгвам с всичките документи - писмото на общината, карта на Натура /зона Калиакра/, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, Всички документи за узаконяването на резервата "Яйлата", спиращите забрани на НИПК за строежи и т.н., за да убеждавам моите съселяни, че не ги чака нищо хубаво.Отделно имам и публикациите за становището на Европейската Комисия за нарушенията в зона "Калиакра"!”

В плановете за борба с институциите се включва и световноизвестният фотограф Юри Чарийски, председател на сдружение ЕКО НОРД, което обединява защитници на северното българско черноморие. Той разказва: „В края на месец май на информационното табло в кметството на с.Камен бряг имаше поставено обявление за инвестиционо намерение на фирма БИОФИШ Варна, за изграждане на развъдник за риба с кратко описание на проекта. Сдружение ЕКО НОРД в оказания срок изпрати своето становище до РИОСВ Варна и зададе въпроси за уточняване на всички дейности по проекта, които бяха твърде неясни, както и искане за среща с инвеститорите, за да представят проекта си пред местното прякозаинтересовано население, но така и до този момент не получихме никакъв отговор.”

Андрей Ковачев напомня, че „трябва буквално всеки ден да се проверява страницата на РИОСВ за такива решения и да се обжалва веднага. И да се правят копия от страницата на РИОСВ, че не е качена информация за такова решение през няколко дни (най-добре едно две да се заверят нотариално), защото сроковете вече минават и не искам да съм параноик, ама има вероятност да скрият решението и след това да го тропнат на страницата със стара дата и изтекъл срок за обжалване. Ако обаче има решение, което не е било оповестено на страницата - ги хващаш и не могат да се измъкнат.”

Инвестиционното намерение, засягащо Камен бряг, съвпада с няколко други събития. Едно от тях е моментът, в който Европейската комисия предупреждава България за ветрогенераторните перки в същия район, на Каварна, с неясни или липсващи ОВОС и поставя двумесечен срок за решаване на проблема. Съвпада и с произнасянето на съда за незаконосъобразността на строежа в зоната Иракли-Емине, заради който шест години по-рано протестиращи лягат пред багерите на строителната фирма.

В същото време Законът за устройство на черноморското крайбрежие е основна тема в парламента. Забраната за строителството на първа линия край морския бряг, която предвиждат промените, обаче е отложена за 1 януари 2016 година. Срещу първоначалните планове за подобна забрана още от 2013 г. застанаха кметовете на южните черноморски общини, които са представители на управляващата партия ГЕРБ - Поморие, Созопол, Приморско и Царево. Според тях забраната ще блокира инвестициите в общините в условията на икономическа криза и ще ощети стотици предприемачи и собственици, които вече са направили разходи за преобразуване на земеделската земя в урегулирани парцели за строителство.

Гражданското общество обаче им напомня, че в черноморските градове няма единствено предприемачи и собственици. Борислав Попов планира да изпрати несъгласието на част от местното население за изграждането на такъв обект РИОСВ-Варна, до Цонко Цонев и община Каварна, до МОСВ, до НИПК, до Министерския съвет и лично до премиера Бойко Борисов с обратни разписки, което ще потвърди датите. Запазил е и пощенските бележки към писмата, господа инвеститори!

* Материалът е подготвен в рамките на проект "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"