Криминален кремък: Незаконни практики за добив вредят на бизнеса и природата*

В землището на русенското  село Кривня  се намира   единственото   у нас концесионирано находище за  кремъчни корекции, отдадено на фирма ЕТ “Стамболийски 1995.” По силата на концесионен договор от 2004 г. фирмата, представлявана от Митко Василев, получава правото двайсет години да добива кремъци от намиращите се там  25 хил. куб.м. неметални полезни изкопаеми, като  размерът на откритите рудници не може да надвишава 5 800 куб.м. Бизнесът започва да набира скорост, но поръчките неочаквано пресъхват през 2008 г., въпреки отличното качество на добития материал. Предприемачът, който е изпълнил всички скъпо-струващи процедури, изисквани от закона и концесията, подозира, че незаконни кариери подкопават както планинските масиви, така и цената на иначе свободния пазар.

По силата на договора с държавата, концесионерът  се задължава да внесе банкови гаранции, да извърши първоначални инвестиции  и да плаща  концесионна такса върху всеки тон добита  продукция.Договорът за експлоатация предвижда рекултивация на екосредата, когато откритите рудници бъдат изчерпани. Фирмата на Митко Василев започва подготовката за експлоатация на находище “Христово” през 2005 година, а през 2006 година  са реализирани първите  продажби. По това време  продукцията се продава на керамичния завод “Хан Аспарух” в Исперих , собственост на  групировката КАИ, която купува кремъци и за керамичния си завод “Хан Омуртаг” в Шумен. Силикатните заводи слагат кремъците в мелниците си за керамично брашно, защото  мливните тела от твърд камък помагат минералните маси да се превърнат в прахообразни  смеси с големина до 100 микрона.

Сътрудничеството върви успешно   до средата на 2008 година, когато  контрагентите изведнъж отказват да купуват кремъците от Кривня.“Спряхме да  купуваме от Митко Василев, защото  започнаха да ни предлагат некачествени партиди.  Сега внасяме  от Испания друг вид  изкуствен  материал  - силекс и той ни замества  естествения  кремък.”, обяснява  инж. Пламен Пашев, прокурист на завода за фаянс и керамика “Хан Аспарух” в Исперих. Пашев признава, че  родната суровина има добри технически показатели и че цената й е около четири пъти   по ниска  от вносния заместител. „Мливните тела обаче са твърде малък разход  и не влияят съществено на себестойността на крайния ни продукт, затова не  смятаме  да променяме  практиката в предприятието,“ обяснява инженерът.

Според  Митко Василев обаче  причината за обрата в търговските му отношения със завода гигант е друга. “ Не е възможно  цените  на доставките да нямат   значение. Те признават,  че суровината, която ние предлагаме е с добро качество. И изведнъж я отказват. Твърдя, че причината е,  защото
купуват нелегално добит кремък от неконцесионирани находища. Чувал съм, че има система за копаене и продажба на черно в селата в община Каолиново, Шуменско. Самият аз съм сигнализирал за това  контролните органи. Правени са проверки от страна на РИОСВ в Шумен, има наложени санкции, но дори и с глоби, сивият сектор винаги е на печалба, защото  съществува встрани от закона, за разлика от нас, които плащаме концесионни такси, инвестираме в програми за опазване на екосредата, плащаме заплати, осигуровки , данъци.”

Шефът на керамичния завод в Исперих Пламен Пашев избягва да влиза в подробности по темата. Той не може да отрече, че след като е отрязала доставчика  от село Кривня, компанията му  е ползвала кремък за производството си, добиван от друг източник. Заявява обаче, че не знае откъде е идвала при него  суровината. „Мен не ме интересува кой добива, важното е доставките да стават с фактури, а дали ги копаят в Зимно или в Лятно, няма значение.“, обясни за BlueLink.net мениджърът.

Споменатите мимоходом  от него кординати обаче ни отведоха  в шуменското село Лятно,  в чието землище геолозите твърдят, че  се намира друго голямо находище за естествен кремък, което обаче не е концесионирано.Че в гората там се добива камък разбираме  още  на първия ъгъл. „Да, да събираме. Ибрям  от село Долина прииема продукцията, питайте него“, обясняват местните хора. Да открием Ибрям  Ахмедов  се оказва сложна задача. В неговото село  ни посрещат с въпрос, защо търсим патрона и категорично отричат, той да има нещо общо с кремъците. Затова тръгваме сами към гората.По пътя за там  се запознаваме с Мюрсел Мехмедов, който  миналото лято е припечелвал от това,  но тази година шефът казал, че нямало работа и спрял да наема. Зарадван, че може да поръчаме кремъци и така да  осигурим заетост  и за него, мъжът ни завежда навътре в леса,където зеят дупки, разровени с багер и посипани с ценния камък. „Тук копаят с багера, ние събираме с каруците, возим до кантона, а там ги теглят и товарят,“ обяснява Мюрсел. Решен да ни  убеди в качествата на кремъка взема две парчета и ги удря едно в друго, за да разпознаем звука на оригинала.

След като  с очите си видяхме и чухме как се добива суровина  от терени, които фигурират върху картата като горски масиви, отново  издирваме Ибрям, за да разберем кому се продава изкопаният  от там камък. Представяме се за клиенти, готови да купуват малки партиди  суровина за облицовки и  градински алеи. “Ще ви намеря кремък, но плащането го искам в брой предварително,“ отсича  експлоататорът на нерегистрирания никъде рудник. Ние се пазарим за цената, като му съобщаваме, че сме наясно  дето находището се ползва нелегално и стоката му няма произход.  В отговор Ибрям  гарантира законността  на доставките  кратко и ясно:“Ще има редовни документи за всичко. Това е моя работа!“. В хода на разговора  ни пояснява че: „В горското  издават разрешителни, които позволяват да се събират ценните  камъни от повърхността на земята. С тези бележки  можете да карате кремъка навсякъде, никой нищо няма да ви каже. Аз отговарям !“. После ни обяснява, че по този начин е узаконил стотици тонове криминални   доставки за заводите на КАИ в Исперих и Шумен, продавал е в Перник и Елин Пелин.И услужливо ни съобщава имената на  чиновниците в споменатите предприятия, които са приемали стоката му.

На въпроса има ли незаконен добив на нерудни полезни изкопаеми в района на селата Долина и Лятно от РИОСВ в Шумен отговарят  едновременно с да и не. Проверка  по сигнал от 2010 година, извършена от екоинспекцията  не е установила  някой да копае в гората. В склад на стопански двор в село Долина обаче са открити складирани запаси от кремъчни камъни, без да е ясно кой е техният собственик.В горския фонд на Държавно горско стопанство Нови пазар в района на село Долина пък са открити изкопи и нарушаване на земни площи там.Това според екоекспертите обаче е ставало в минали години. Тогава РИОСВ  е  наложила и  санкции под формата на глоби.От ековедомството  поясняват, че заедно с Районната дирекция на горите в Шумен ще продължат да наблюдават случващото се в региона.

Две години по-късно Ибрям от село Долина  е уверен, че в горското продължават да  дават бележки. „Оправят  ги тези работи в София.“, авторитетно ни разяснява той и любезно ни изпраща при контрагентите си от керамичните заводи, уверен, че те ще дадат добри препоръки за него, за да  станем и ние  част от клинтската му мрежа. Опитите ни да чуем какво мислят по този въпрос в горското удрят на камък. От подразделението на агенцията по горите в Нови пазар заявяват: Първо:  контролът върху добива на подземни богатства е задължение на екоинсспекциите. Второ: никой от село Долина не  е искал разрешително за събиране на камъни от повърхността на горските масиви и такива не са издавани. Ако в гората има изкопни ями, те са от минали години. Колко минали никой не казва.

Принудени сме да  питаме отново инженер Пламен Пашев за това ползвана ли е   нелегално добивана  суровина  в ръководения  от него завод. В отговор той ядосано ни заявява, че  незаслужено предприятието му е било замесено в скандали. „Затова отказахме да купуваме български кремък  и преминахме на вносни изкуствено създадени аналози. В момента сме поръчали  проби на кремъци от Турция и Македония и ако тестовете са успешни, ще внасяме от там,“ категоричен е мениджърът на промишления гигант. Остава открит въпросът обаче защо е нужно да се внасят камъни от чужбина, когато качествени форми от същия вид  лежат в недрата на земята на 30 километра от Исперих. Отговор потърсихме от браншовите  организации на компаниите от добивния сектор.

Незаконният добив на инертни, скално-облицовъчни и неметални полезни изкопаеми е един от най-сериозните проблеми в минерално суровинната индустрия у нас, признава   инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно геоложка камара.Нейни експерти  считат, че 50% от инетртните материали и 90% от скалните облицовки с български произход, които се предлагат  на пазара у нас, са произведени в сивия сектор.Така в държавния и местните бюджети не постъпват сериозни суми, които при спазване на закона биха  били плащани под формата на концесионни такси, данъци, осигурителни плащания. Криминалният  бизнес  съсипва  и  компаниите, които работят на светло, защото те инвестират в условия за  безопасност на труда, подмомагат местните общности, включвайки се в социално отговорни каузи, докато конкурентите им от нелегалния бранш преследват единствено печалбата, сега и веднага, констатират браншовиците от БМГК. Андреев съобщи пред BlueLink.net, че наскоро близо до Варна за концесия е било обявено находище на инертни материали, за което се установило, че е 90% изчерпано, преди държавата да разреши експлоатацията му.

Природата у нас е сериозно увредена от подобни практики, а огромни количества  подземни богатства  са  безвъзвратно унищожени.Освен че руши екосредата,  безконтролната  експлоатация  изкривява и пазара. Пиратите, които копаят  незаконно, предлагат за продан суровини,цената на единица продукт от които е по-ниска от размера на концесионната такса, която работещите законно добивни предприятия  плащат на държавата, категорчни са от браншовата камара. От Българската асоциация на производителите на инертни материали (БАПИМ) също признаха, че  в много райони на страната  са налице криминални практики за незаконен добив на природни суровини, които вредят  на природата, и на индустрията в България. От  пресцентъра  на организацията напомниха, че следват последователна политика, която се противопоставя на тези негативни за българското общество и иконимика  подходи.Ние сме за утвърждаването на устойчиви  модели на развитие,които  са в полза както на бизнеса, така и на местните общности и гарантират опазването и възпроизводството на околната среда, заявиха  за BlueLink.net от БАПИМ.

България  може би е единствената страна ако не в света, то в рамките на ЕС, в която нелегалният добив на подземни  богатства се възприема не като престъпление, а като полузаконна дейност, признава шефът на минно геоложката камара Иван Андреев. Според него контрабандистите на природни ресурси условно се делят на три типа: такива, които съзнателно не спазват закона и  напълно  криминално експлоатират находища; други, които са  подали искане за концесия, но  неполучили дълго време разрешително започват да работят без такова и трети, които кандидатстват  формално и възползвайки се от тромавата администрация, която по незнайни причини може да забави отговора цяло десетилетие и повече, копаят, сигурни че „полулегалната“ им дейност  ги прави неуязвими.

От коя по точно група  са замесените в разказаната от нас история  лица, фирми и интституции не става  напълно  ясно,  защото  всички те  имат  собствена гледна точка, според която спазват закона, така както го разбират или предпочитат да го тълкуват. Но както казва шопът, законът у нас  е „врата у поле“. Затова и лошите практики са  добили статута  на правило, което се потвърждава от собствените си  изключения.  А частните случаи на нарушения  се възприемат като неизменен елемент от общия пейзаж на  дивашка  експлотация на всичко, което може да се вземе от природата, без да се плати за него В такава среда идеите за опазването  на природата и нейните  ресурси  звучат като  лозунг, който всички чуват, но никой не споделя истински.Какво че от времето на неандерталците ни делят  хиляди векове цивилизационни процеси?

Текст и снимки: Стела Ковачева

* Материалът е подготвен в рамките на проект "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"