Малкото е хубаво: храна за повече от печалбата*

Градината на Константин и Красимир в село Орешак, Варненско, не е точно бизнес. Гледат я с желание да създават вкусни продукти в хармония с природата. Наострям уши, когато в мъгливата и кална есенна сутрин двамата казват, че мотивът им да правят земеделие не е печалбата. Каква друга полза може да имат? Още повече, че Константин и Красимир не мечтаят за субсидии, нито за европроекти. Любопитно е да погледнеш през техните очи.

Константин е около 40-годишен, Красимир е на около 30, занимават се от няколко години със земеделие. Да имат “големите пари”, вещи, лукс, кариера не е тяхното верую, доколкото разбирам.  Двамата имат отделни градини, различни схващания за отглеждането на насажденията, но си помагат в работата и пласирането на продукцията. Очевидно в основата на този „неформален кооператив” стои доверие и взаимопомощ.

„Райкова градина” е името на фермата им според „Хранкооп”, виртуалния справочник за биопродукцията  в София, Пловдив, отскоро и във Варна. Защо “Райкова градина”, питам и съм сигурна, че идва от името на някой предшественик или роднина, свързан със земята, която обработват. “С какво име във фолклора се нарича слънцето – Райко”, усмихва се Красимир. „Конвенционалното земеделие убива земята. В царевицата и слънчогледа няма една тревичка. Почвата е мъртва, няма червейче дори...”, продължава той. Твърдо вярва, че има пряка връзка между огромните ресурси на химическата промишленост, останали без приложение след Втората световна война и масовото използване на изкуствени торове и пестициди в земеделието. В тази печеливша верига се намира и фармацевтичната индустрия. Фермерът показва на съседите наоколо, че може да произвежда без никакви отрови. „Вече убедих две баби, очаквам, че ще убедя скоро и още две”, смее се той.

Преди земята се е обработвала с естествени средства и допотопни методи. Произвеждало се е трудно и малко. Сега се произвеждат големи количества хранителна продукция, но и се изхвърля много. Голяма част от храните за масова употреба са напълно излишни за организма или направо вредни. Постепенно преоткриваме традиционното земеделие, защото само то дава полезни продукти, т.е. храна. Пълен оборот на 360 градуса за по-малко от сто години.

Сезонът е минал вече, Райковата градината е подготвена за зимата, а това, което расте все още, е от парника. В него се виждат няколко реда с тук-там останали домати, фенхел и много свежи салатки. Константин показва репичките, които още са съвсем малки. Фермерите отглеждат повечето традиционни зеленчуци и подправки от българската трапеза в различни сортове. Навън  на открито има три малки ограждения, в които очевидно се въди нещо. На пръв поглед – пръст, листа. Оказва се, че там отдолу са калифорнийските червеи. Те имат главна роля в трудовия процес, тъй като заместват напълно традиционното копаене. Стопаните не прекопават растенията, защото по този начин организмите, които живеят в пръстта се изваждат на повърхността и умират. Вместо това червеите, които живеят нагъсто, разрохкват почвата много добре. За подхранване си служат с конска тор, компост от листа, плевели, хранителни отпадъци от растителен произход. Както би било в естествена среда.

„Трудоемко е в първите години, но после средата става устойчива. Е, иска много наблюдение. Но на мен растенията ми говорят”, казва Красимир. Вярва, че човека предава енергия си на околните и допълва -  „в градината в лошо настроение не влизам”. „Да, зеленчуците ни са по-скъпи, в сравнение с тези на пазара”, казва Константин. Но продуктите не е задължително да се дават срещу пари. Може и с труд да се включат купувачите. Обикновено тези, които търсят органични продукти, проявяват интерес как се произвеждат. Има страни с добре организирана система, която позволява на клиентите да помагат определени часове във фермата, с реклама или транспорт срещу даденото количество продукция.

Пазарът на органични продукти в световен мащаб, по данни на Българската стопанска камара, е 60 млрд.долара. В България едва 0,5 % от площите се използват за биокултури, а на българския пазар потреблението е много малко, предимно на вносни органични продукти. Съответно малкото български сертифицирани производители работят за износ. Константин и Красимир не попадат в тази статистика. Те се числят към производителите, които нямат големи разходи и голяма продукция, а печалбата понякога липсва в сметката.

Какви са техните продукти – био или органични?  В тях няма химия и ги отглеждат с естествени средства. Фермата не е био, защото методите на биоземеделието са различни,  иска се и сертификат. Константин твърди, че неговите плодове и зеленчуци са по-вкусни от биопродуктите от магазина. които се отглеждат с минерални торове и капково напояване. Той използва  алелопатия, характерна за устойчивото земеделие, което е органично и възстановяващо. Най-общо това е метод на съчетаване на културите или организмите, за да си помагат. А относно семената – те са от търговската мрежа, директен сорт, от селски градини, от една биодинамична ферма, собствено производство. Константин ползва и хибридни. И в природата се случва без намесата на човек да се получи хибрид с голяма хранителна стойност  - например лимец. Красимир обаче не засажда хибридни семена, защото „устойчивото земеделие е хармонично развитие на растенията”. Намесата на човека трябва да е колкото може по-малка.

За разлика от много фермери, двамата не чертаят планове за държавна субсидия или за финансиране по европроект, защото не искат да влизат в контакт с държавната администрация за каквото и да е. „Ако бюрокрацията беше по-малка  - да”, казва Константин относно програмите и проектите. Освен това “ти ставаш зависим и се впускаш в дейност с неясен край”. Изискването за съфинансиране означава за дребните фермери автоматично заем и изпълнение на план с години напред.

Красимир споделя и разочарованието си от това как европроекти в България се печелят само от определени хора. Веднага дава пример с програмата „Млад фермер” - един месец преди крайния срок се променили изискванията за кандидатстване с цел да се филтрират дребните собственици. Двамата предпочитат да са независими, без изискван ръст на продукцията, без заеми, без условия за отглеждането и срока. Клиентите им не са много, печалбата  - също.  Но фермерите имат свобода на действие, която не желаят да сменят с някакъв вид зависимост. Казват, че ако привлекат и други хора да работят с тях, ще са добре дошли. Константин и Красимир ще помогнат с идеи и семена на тези, които решат да захванат със същото.
Доверието, че произвеждат чиста продукция и възможността всеки да види или участва в производството е своеобразен сертификат. “Някои се хващат с биоземеделие, защото продуктите са полезни за организма. "Аз го правя не само защото е добре за човека, а защото е полезно и за природата”, смята Красимир.

Той е бивш собственик на туристическа агенция и има идея след време да съчетаят устойчивото земеделие със селски туризъм. Туристите ще могат да нощуват, да видят как се отглеждат растенията, да им се организира екоекскурзия. Има и археологически обекти в района, които се знаят само от местните. “Всички производители като нас се издържат от туризъм, най-вече селски”, казва Красимир. Тези планове, засега са в сферата на мечтите, обаче пак са придружени от особени виждания за нещата: ”Трябват ми не много, а качествени туристи.”

Така става ясно, че фермерството е само част от една обща картина, която създават Константин и Красимир, бавно и търпеливо. Поотделно, заедно, или с други хора, които мислят неконсуматорски. Според Константин човек променя нещата наоколо първо с примера си.
 

* Материалът е подготвен в рамките на проект на Владимир Иванов и BlueLink.net "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"

Сподели