Изгарянето на отпадъци = неефективно използване на ресурсите в Европа
Излишният капацитет за изгаряне на отпадъци в Европа е заплаха за рециклирането и ефективното използване на ресурсите.
Ново изследване разкрива, че действащите инсинератори (1) в някои страни-членки на Европейския съюз имат по-голям общ капацитет за изгаряне, отколкото е количеството образувани отпадъци, които не подлежат на рециклиране. Въпреки това, бизнесът за изгаряне на отпадъци натиска за още по-мащабно разгръщане на капацитета в Европа – в противоречие с общоевропейските цели за ефективно използване на ресурсите.
Основните констатации на изследването са:
В Германия, Швеция, Дания, Нидерландия и Обединеното Кралство съществува свръх-капацитет за изгаряне на отпадъци спрямо собствените нужди (2).
В резултат на този излишък, през последното десетилетие обемът на международния превоз на отпадъци, предназначени за изгаряне, се е повишил, в нарушение на принципа за близост (3) , като става причина и за ненужно отделяне на емисии на въглероден диоксид.
Въпреки че понастоящем се изгарят цели 22% от отпадъците на Европейския съюз, отрасълът планира увеличаване на капацитета за изгаряне на отпадъци в Европа. Това подкопава целите, поставени от Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, които определят като приоритет предотвратяването, повторната употреба и рециклирането на отпадъците (4).
Увеличаването на превоза на отпадъци може да застраши постигането на целите за рециклиране (5), най-вече в онези страни, които към момента са по-далеч от постигането им.
България спада именно към тази категория, като държи последното място в Европейския съюз по рециклиране на отпадъците. Понастоящем в страната повече вторични суровини биват погребвани в сметища, или изгаряни в циментови заводи, отколкото рециклирани (6). „Това води до пропуснати ползи за България от увеличаване на конкурентоспособността, откриването на нови източници на растеж и зелени работни места, които предлагат предотвратяването, повторната употреба и рециклирането. България трябва да се стреми към по-ефективно използване на ресурсите чрез насърчаване на търсенето на вторични суровини и внедряване на работещо и всеобхватно разделно събиране на оползотворими отпадъчни материали“, каза Евгения Ташева, координатор „Нулеви отпадъци“ от За Земята
„Ако Европейската комисия възнамерява да изпълни своя ангажимент ограничи изгарянето само до отпадъци, които не подлежат на рециклиране, то стратегията й би трябвало да е затваряне на съществуващите излишни мощности, вместо издигането на нови инсинератори. Целите на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, и целите за рециклиране на РДО няма да бъдат постигнати, освен ако Европейската Комисия не наложи строг контрол на капацитета за изгаряне на отпадъци в Европейския съюз”, казва Жоан Марк Симон, координатор на ГАИА (7).
„Ако тенденцията за поддържане и дори разширяване на излишния капацитет за изгаряне продължи, това ще стане за сметка на данъкоплатците – тъй като се ще повиши такса смет, за да покрие разходите за неизползвания капацитет на инсинераторите. Другата възможност е това да осуети мерките за предотвратяване и рециклиране на отпадъците, поради недостиг на отпадъци, предназначени за изгаряне. Европейската комисия трябва да регулира предлагането на капацитет за изгаряне на отпадъци на европейския пазар, за да гарантира, че това няма да постави под риск предотвратяването и рециклирането на отпадъците. Също така, Комисията трябва премахне всички икономически и нормативни мерки, които понастоящем поставят изгарянето на отпадъците в по-изгодна позиция от рециклирането”, заключи Симон.
Докладът на английски език в електронен вид можете да получите като пишете на info [at] no-burn [dot] org,
или да го изтеглите от уебсайта на За Земята: http://zazemiata.org/v1/fileadmin/content/otpaduci/docs/Incineration-ove...
За повече информация:
Жоан Марк Симон - координатор на GAIA
тел.: +34 646408963
ел. Поща: jm.simon(at)no-burn.org
Евгения Ташева – координатор „Нулеви отпадъци“
Екологично сдружение За Земята – член на GAIA
тел. 029431123
ел. Поща: e.tasheva(at)zazemiata.org
-- Бележки --
(1) Инсинератор – инсталация за изгаряне на отпадъци.
(2) Разпространеното неотдавна предположение, че Швеция би могла да внася отпадъци от България, за да ги изгаря, е основано именно на съществуващия свръх-капацитет за изгаряне в Швеция.
(3) Според принципа на близостта, чл.16 от Директива 2008/98/ЕО (РДО - Рамкова директива за отпадъците), отпадъците следва да бъдат обработвани близо до източника, като „мрежата се проектира по начин, който да позволи на Общността като цяло да постигне самодостатъчност в обезвреждането на отпадъците, както и в оползотворяването на отпадъците”. След като РДО отвори европейския пазар за изгаряне на отпадъци, превоза на отпадъци за оползотворяване се е засилил, което показва, че в Европейския съюз се изгарят все повече „вносни“ отпадъци.
(4) Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа ((COM(2011)571), подкрепена с решение на Европейския парламент от 24 май 2012 г. гласи че до 2020 г изгарянето на отпадъци с оползотворяване на енергията трябва да се ограничи с изгаряне само на материали, които не подлежат на рециклиране. Понастоящем в Европейския съюз се изгарят 22% от отпадъците, но по-малко от 20% от това количество представляват материали, негодни за рециклиране.
(5) Според чл. 11 на РДО държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да постигнат рециклиране на най-малко 50% от общото тегло на хартия, метал, пластмаса и стъкло.
(6) Според план-сметката за управление на отпадъците за 2013 г, 22% или 60 000 тона от отпадъците на гр. София ще се изгарят в циментовия завод на Холсим в Бели извор. Разходите за тази дейност възлизат на близо 3 800 000 лв и се покриват от приходите от такса „Битови отпадъци“. (източник: http://www.sofiacouncil.bg/index.php?page=news&id=413)
(7) GAIA - Global Alliance for Incineration Alternatives / ГАИА - Световно обединение за алтернативи на изгарянето (www.no-burn.org) е международна обединение на повече от 650 организации от над 90 държави, което работи за спиране на инсинераторите и предлага безопасни, устойчиви и справедливи алтернативи.