Злото в Златица: Един отделен човек търси истината за златото, здравето и закона*

Малките градчета не винаги предлагат разнообразие от поводи за разговор. Не винаги, но се случва. Понякога паметникът на площада не е толкова скучен, колкото всички виждани на други места. Понякога кафенетата са пълни с (не)доволни безработни. Понякога сградите са нови и боядисани в цялата пъстрота на цветовата гама. Понякога паркът е голям, с много дървета. Понякога на общинските табла има интересни плакати за представления на самодейни състави.

А понякога по дърветата и общинските табла има много некролози. От тях тръгва и разговорът. „Ето, този човек беше на 49 години, тази жена също, тази жена на 51, тези двамата съпрузи починаха от рак, оставиха сирачета – момиче и момче. Тази жена почина, преди това мъжът й, той работеше в завода, две момичета оставиха.“ Погледът към некролозите и думите за вече несъществуващи хора от собствения й град принадлежат на Петя. Петя Чолакова, четвърторазряден електротехник от местния техникум, вече с дипломи от УНСС и УНИБИТ и с кратка биография на общински съветник. Издател на списание „Средногорски багри“, за чието оцеляване все по-трудно намира средства. Човек, все по-несигурен в собственото си оцеляване.

За нея, както вероятно и за вас, възможността да спасяват хората, тяхното здраве и живот, се намира в ръцете на институциите. А способността да повлияят на институциите имат правителството, медиите и големите екологични организации. Малцина смятат, че това е по силите на отделния човек. Петя обаче е точно такъв „отделен” човек, който се опитва да накара институциите да му обърнат внимание, а големите екологични организации – да му помогнат.

Символично, нейният град носи името на основното богатство и основното проклятие на земята си - златото. Добива се от четири предприятия в една малка част от България – Средногорието. В нея живеят много отделни хора, чиито отделни разкази звучат поразително сходно: „Половината ми познати са болни от замърсяването. Най-много астматици има. Дори да не се вижда, се усеща миризма на сяра. Има аномалии в децата, в нас, жените,“ разказва Стояна, жена на средна възраст, която оставя торбите си за момент. „Никаква загриженост няма от предприятията. Аз бях работник в рудодобивния комбинат някога, през 60-те години, и тогава беше още по-страшно, технологията беше по-стара. Сега има изпускане на газове, но не се обръща внимание,“ споделя Георги от позицията на почти 70-те си години. По-младият Самуил добавя: „Едното от предприятията работи и в Германия, в Хамбург. Но ние не може да сме като в Хамбург, защото там се пречиства чистият материал, а тук остават боклуците, вредните неща. Докато е държавна политика, ще е така. Не само чужденците са виновни, основната заслуга е на властта, те са облагодетелстваните хора.“

Това са историите, думите, мислите и грижите на местните хора в Златица, с които вече 38 години живее Петя. Слабо, енергично момиче, което за удоволствие прави миниатюрни дръвчета от камъчета и тел. Слага ги върху масата в кухничката, превърната в офис, а истински дървета засажда пред блока си. „Аз не съм еколог, аз съм човек, гражданин. Всяка сутрин мога да видя, а и заснема, от балкона си това, което изпуска заводът. Когато не ми хареса цветът, отивам в общината и заснемам данните, които показват замърсяване над алармените стойности. И какво от това?“, пита гласът на Петя.

Еколози, псевдоеколози, и ековедомство

И тук на сцената се появяват природозащитните организации – с интереси, сходни с тези на Петя, способни да помогнат. Няколко от тях – Политически клуб „Екогласност“, Партия на зелените, Зелена партия, Движение с екологична насоченост, инициативни комитети от Крумовград, Ямбол, Златица и Пирдоп, обвиняват Министерството на околната среда и водите (МОСВ), че не извършва достатъчен контрол върху изпусканите от заводските комини вредни емисии във въздуха. Издават „гражданска присъда“ на институциите за ежедневно поеманите от гражданите опасни за здравето арсен, серен диоксид, хлор и други отрови. Свикват митинг в София, на който искат оставката на министър Нона Караджова, заместничката й Евдокия Манева, и други ръководни лица в министерството. Думите им предизвикват надежда за промяна у хората от Златица, мнозина от които се включват в организираните протестни действия – като митинга пред МОСВ на 31 октомври 2012 г. Една от тях е и Петя.

“Псевдоеколози” и “зелени рекетьори” бяха наречени организациите от бизнеса, в чиято вреда действат. Алекс Нестор, директор "Корпоративни и външни отношения" на "Дънди Прешъс Металс" – България, една от четирите компании, работещи около града на Петя, обосновава тежките обвинения така: "Обръщат се към адвокатите ни и заявяват, че ако си платим, няма да се занимават с нас", разказва Нестор. Подобни обвинения се сипят често върху природозащитни организации. Въпроси около тяхната представителност, легитимност и добронамереност се сипят в бизнеса и по медиите. Те често поставят под въпрос действията на „еколозите“, участието им в процедури за оценка на различни бизнес начинания. Държавата е призвана да осигури баланса между различните интереси, да отсее сеното от плявата и да осигури реално гражданско участие в различните органи, които издават такива оценки.

Един такъв орган е Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към МОСВ. В него по закон е предопределено гражданско участие, в духа на европейските и международни задължения на България. Но според представителите на бизнеса, а и според предаването „Открито“ по БНТ, един текст от правилник към Закона за опазване на околната среда и водите създава порочна процедура. В резултат от нея маргинални и недействащи сдружения, вписани  като членове от Коалиция за устойчиво развитие, дават на представителите й възможност да участват при взимането на важни решения, свързани с крупни инвестиционни проекти, да заемат квотите в съвета. Същевременно, с помощта на административни хватки МОСВ сполучливо е успяло да предотврати участието във ВЕЕС и в други подобни органи на реално действащи екосдружения, с реална членска маса, демонстриращи грижа за опазването на околната среда, и притежаващи солидна експертиза в областта. В момента този парадокс е предмет на процедура в Комисията за защита от дискриминация и на други журналистически разследвания. Съществуването на псевдо-граждански организации, които служат за печалба на пари по един или друг начин, или дори обслужват чужди икономически или политически интереси, се потвърждава от анализи на гражданското общество на Центъра за изследване на демокрацията, Институт „Отворено общество“ и др. Но за обикновения човек не е лесно да различи истинските от „псевдо“-природозащитниците и техните помисли. „Ние разчитаме на Коалиция за устойчиво развитие, защото там има юристи, има хора, които са в София, близо до институциите и могат да отидат на делата,“ заявява Петя.

Петя няма финансова възможност да пътува непрекъснато до София, да води дела, да изготвя и внася  становища, писма до институциите. Коалицията за устойчиво развитие осигурява достъп до специалисти, или поне хора, представящи се за такива. Петя разказва: „Години наред писах на кого ли не. Сега се появиха много. Не мога да изброя колко хора се появиха за една година. Може би, защото системно от години повтарям едно и също, може би, защото идват избори.“  Но няма нищо лошо в това, разсъждава Петя: може би в края на краищата всеки припознава кауза. Надява се, че може би хората в България са осъзнали, че най-важното е да опазим природата, за да ни има. „Може би виждат, че сме все по-болни. Аз предпочитам да съм оптимист и да мисля, че са хубави причините,” обяснява Петя. Но си дава сметка, че това я прави уязвима: „Превръщам се в ценна стока, ценна за всеки, който иска на мой гръб да си създава политически или други неща.”

Понякога се оказва, че Петя, която събира всеки важен или дори маловажен документ в стотици папки, организирани по рафтовете на кухничката-офис, работи паралелно с еколози, които дори не познава. Един от тях е Даниел Попов, представител на Коалиция „България без цианиди“ и на Информационен и учебен център по екология. Той е проучил обявяването на района за район с повишен здравен риск от замърсяване на почви и въздух, както и факта, че на гражданите в тези райони е нарушено конституционното право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Споделя наблюденията си: „След като Министерският съвет (МС) през 2008 г. препотвърждава здравния риск от замърсяването очевидно проблемите не са разрешени.“ Държавните институции - МОСВ и Министерството на здравеопазването, според Попов. „ Държавните институции са се превърнали в административно гише за издаване на индустриални разрешителни (често дори в нарушение на закона), но не изпълняват ролята, вменена им от данъкоплатците да опазват околната среда, и съответно, тяхното здраве,“ заключва той.

Просто бизнес

В декларация  от октомври 2012 г. политически клуб „Екогласност“, Партия на зелените, Зелена партия, Движение с екологична насоченост, инициативни комитети от Крумовград, Ямбол, Златица и Пирдоп упрекват институциите в опъване на чадър върху интересите на компаниите, защитавайки техните милиардни печалби за сметка живота, здравето, правата и интересите на българските граждани. Приведени са и примери, сред които издаденото, според тях, незаконно Комплексно разрешително на фирма „Аурубис България” АД за изграждане на ново хвостохранилище (депо за опасни отпадъци, в това число арсен и кадмий). Комплесното разрешително се издава през 2010 г., въпреки че депото е изградено още през 2008 г. без необходимите разрешителни за това и без провеждане на процедура по ДОВОС (доклад за оценка на въздействието върху околната среда) в непосредствена близост до Защитена зона „Централен Балкан Буфер” по Натура 2000”, въпреки че още през 2008 г. е установено това нарушение и е издадена заповед от зам. министър Евдокия Манева за налагане на санкция.

Ето как изглежда всичко това в погледа на Петя Чолакова: „Ние живеем в един от най-бедните региони на страната, а в същото време златодобивните компании са сред най-богатите – имаме четири предприятия, печалбата само на едното е от порядъка на 2 милиарда лева годишно, в същото време в Златица няма улица, по която да минеш спокойно – разбити, кални. Опитвахме се да се срещаме с инвеститора, да седнем на една маса, да проведем диалог, да му покажем проблема на баба Мария с напуканата къща, на леля Станка, пред чийто двор минават камионите. А инвеститорът казва: „Вие сте избрали едни общински съветници и ние ще се разберем с тях”. Само че тези общински съветници са пряко зависими от една или от друга от фирмите. Фирмите са обвързани, защото са от един индустриален клъстер, от една минна камара, пазят се един друг, дори няма конкуренция между тях.”

Още един пример. Вземане на решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение за „Реконструкция и модернизация на инсталация за пирометалургично производство на анодна мед” с възложител „Аурубис България” АД, целящо увеличаване на производството и печалбата на предприятието, въпреки Постановлението на Министерски съвет, с което регион Средногорие е обявен за регион с повишен здравен риск.  Искането към МОСВ от гражданските комитети е да се направи ОВОС за инвестиционното предложение на „Аурубис” за изграждане на нов комин и увеличаване на производството. Министерството бяга като дявол от тамян от провеждане на такава процедура. „Министър Караджова раздава като коледни картички разрешителни без ОВОС. Защо? Защо в компрометиран промишлен регион, в който трябва да се следи стриктно всичко, се раздават разрешителни без ОВОС?”, пита се Петя Чолакова.

Задочно, отговор дава Ваня Григорова, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда: „Районът на Пирдоп винаги е бил горещ и периодично е бил обявяван за район в здравен риск. По време на приватизацията бяха закрити два големи обекта – това са арсенсъдържащото езеро, което сега е един зелен хълм, и хвостохранилище „Бенковски 1”.

Петя Чолакова: „За мен беше голям шок да разбера, че не живея в демократична държава“

В Златица серният диоксид често е с наднормени стойности, където наказателни постановления се издават редовно, но без ефект. Ефект има единствено от дейността на четирите предприятия. Кумулативен. Описан от Петя в множество документи, събирани трудно, благодарение на годините като общински съветник, на помощта на еколога на община Златица и, по-рядко, на многобройните искания на достъп до информация, срещу които често получава разпечатка на информация от сайта на адресата на искането. „През последните години министерството разреши на „Елаците МЕД” увеличаване на концесията за 10 години, плюс разширение на хвостохранилището, на „Челопеч майнинг” увеличаване на добива, а те дори нямат комплексно разрешително. Ако погледнете в регистъра на МОСВ, ще видите, че то е прекратено. На „Асарел–Медет” увеличиха производството, геоложки проучвания направиха в Балкана. Тази малка котловина с 25 хиляди души я обричаш, ние гълтаме всичко това и един човек в един кабинет преценява ей-така, че „няма вероятност от вредно въздействие”. И с един подпис решава съдбата на 25 хиляди души и излага здравето и живота им на потенциален риск. Ако аз съм екорекетьор, значи трябва да поискам нещо от тях. Аз искам ОВОС. Това ли е рекет? Да направим един доклад и да видим как стоят нещата – здравно изследване на населението, изследване на въздуха, водите и почвите от независима лаборатория – да видим данните и да преценим кой какъв е и за какво се бори”, предлага Петя.

От няколко години тя се бори заводът да купи ехограф на Златица, за да могат жителите на града да си направят изследвания и да регистрират някакви причини за раковите заболявания. „Ако фирмите бяха наред, нямаше да ни откажат едно здравно изследване – на косите, на ноктите. 200 хиляди лева ни дават от предприятието като социална програма и ни одобряват списъка как ще ги харчим. Защо не ги използват за здравни изследвания? При мен дойде една жена, на която са направили байпас няколко пъти и се е установило, че запушването на кръвоносните съдове е с кадмий. Откъде този кадмий?”

Петя разполага с данни от Изпълнителната агенция по околна среда, в които открива мед, кадмий, манган и сулфатни йони. Половин година е чакала за данните и за издаването на специалното разрешително за това. Един пример от дейността на „Аурубис”. През юли 2009 година мониторингът показва, че в дома за сираци има превишаване на допустимите стойности серен диоксид в пет последователни денонощия. При алармен праг от 125 единици в първия ден са излъчени 174, а в следващите – и над 200.

Петя отваря друга папка и показва доклад на Националния център за изследване на общественото здраве от април-юни 2010 година, който сравнява Златица и Пирдоп с Гълъбово по заболявания на децата. Докладът гласи, че шансовете на децата в Средногорието за заболявания на дихателната система са 680 пъти по-големи от тези на децата в Гълъбово – град с най-висока степен на замърсяване на въздуха в област Стара Загора. Пише, че основният замърсител е серният диоксид от производството на „Кумерио МЕД” – сега „Аурубис”. „Еколожката на общината Мария Молешка ни даваше информация, защото я интересуваше какво става,“ разказва Петя. „Екологът на „Аурубис” й е изпращал информация на базата на моите питания, в която се вижда, че има превишавания. А тях ги няма в данните на МОСВ. Не искам да затворим фирмите, искам просто да спазват законите и да ни компенсират.“ Фирмите постепенно увеличават производствата, а в общината вечно няма пари за нищо, недоволства Петя: „Била съм общински съветник и зная какъв е бюджетът. Ние отново имаме глоби на предприятието за надвишени стойности на серния диоксид, а дори ни няма в националния мониторинг. Не може най-мръсния район да не отчиташ в данните, които подаваш в Европа. Лъжем ги и крием актуални данни. Това няма да остане скрито дълго време. Ще има тежки последствия за всички нас”, прогнозира без злорадство Петя.

„За мен беше голям шок да разбера, че не живея в демократична държава и че никога не съм живяла, че всичко върви след парите. Това е борба с вятърни мелници, тук си мислят, че съм селският луд и фирмите се стараят да уронват името ми, авторитета ми, да ме плюят и да насъскват своите приближени срещу мен. Зная, че е така, но ако всички се откажем, докъде ще стигнем в тая държава? Аз трябва да мисля и егоистично – ако искам да продължа да живея в този град, искам да съм сигурна, че ще оцелея, че утре няма да съм болна от нещо и да не мога да се излекувам. Защото тук заустват арсен и други тежки метали директно, по-надолу поливат с него, умират хората на по 40 години, без дори да знаят от какво. Няма нужда от писма от Министерството на здравеопазването, видяхте некролозите по дърветата. И ако преброим 10 души, отишли си на по-малко от 50 години, какво? Жал ми е за хората и за това не ходя да ровя в раната им. На 25 години загубих брат на 20 и знам каква е болката от загубата на близък, колко боли и колко се чувстваш отчаян. Затова няма да отида да ровя в раната на хората, загубили близки без време. Ще направя лична статистика на отишлите си млади хора през последните години, ще ги запиша само като инициали. Една майка, загубила детето си на 17 години от левкемия, няма как да я тормозиш. Родители от Пирдоп загубиха дете на 15 години пак от левкемия преди две години. Непрекъснато се случва тук.”

--
Още по темата:

Нарушено е конституционното право на здравословна и благоприятна околна среда, Интервю с Даниел Попов, представител на Коалиция „България без цианиди“ и на Информационен и учебен център по екология. http://www.bluelink.net/novini/narusheno-e-konstitutsionnoto-pravo-na-zd...

Институциите защитават милиардни печалби на компаниите за сметка живота, здравето, правата и интересите на българските граждани
Декларация  от октомври 2012 г. на политически клуб „Екогласност“, Партия на зелените, Зелена партия, Движение с екологична насоченост, инициативни комитети от Крумовград, Ямбол, Златица и Пирдоп, http://www.bluelink.net/novini/institutsiite-zashtitavat-miliardni-pecha...

Комплексното разрешително за действащото пирометалургично производство на анодна мед е издадено при всички прозрачни условия.
изявление на Бойко Малинов, директор на дирекция „Превантивна дейност” в МОСВ, http://www.bluelink.net/novini/kompleksnoto-razreshitelno-za-dejstvashto...

Фотоалбум "Един отделен човек търси истината за златото, здравето и закона" http://www.bluelink.net/album/zloto-v-zlatitsa-edin-otdelen-chovek-tarsi...

--

* Материалът е подготвен в рамките на проект на Владимир Иванов и BlueLink.net "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"