Гимнастика за кандидати – заключение от един зелен в сърцето си
Гимнастика за кандидати – заключение от един зелен в сърцето си
Ако Зелените бяха влезли в парламента, сега може би щях да се безпокоя, за това дали е правилно да се кандидатирам за гражданската квота на „партия“ и дори дали съм представила достатъчно добре платформата на Зелените. Но сега нямам никакви угризения, нито за участието си нито за това, че съм застанала с името си до най-благородната партийна кауза която успях да открия. Не става дума дори за това, че принципът на различната политика ми напомня за античното благородство на стоиците – за морал и природа свързани едно с друго, чрез разумността. Ами че Зелените бяха независими, последователни в позициите си и предвестник на новият плурализъм – работа по проекти без акумулиране на „ползи“ за имиджа. Те дори не отразиха никъде какви са техните постижения, освен най- важното – „ние сме това което сме“. Е добре, ако има партия без никакво финансиране освен от членски внос и от Европейските Зелени и някои скромни дарения на физически лица и ако има партия която е посмяла да заяви позиция, когато това е най-големият лукс, какво друго може да направи човек освен да се втурне през глава след техните знамена. Може би, ако Зелените имаха финансирането на столетницата например, нямаше дори да мобилизират толкова много симпатизанти и доброволци.
Случи се така, че по време на една обиколка случайно срещнах професионален профсъюзник, чужденец. Попитах го дали не може да ни даде някой съвет, защото при нулев бюджет всички ние в кампанията сме просто доброволци. Човекът се усмихна широко „Това са най-добрите хора, които можете да намерите“. И всъщност не мога да не се съглася, не мисля, че за пари някой би могъл да оформи по-добра комуникационна политика базирана само в интернет и фейсбук. Не мисля, че някой би могъл да вложи толкова енергия, ако тя се изчисляваше в онзи вид успех, който после може да се изхарчи в някое барче или заведение, или курорт. Никой не може да пришпори банда идеалисти да стават в 6 часа и да тичат по градове и селища до към десет вечерта, а после да спорят във фейсбук до сред нощите, ако имаше друга причина освен Каузата и то кауза за всички- чиста природа и морал.
Дори и в интеренет дебат, зеленият кандидат има предимството, че е публична фигура, която спори с анонимници. Един срещу дванайсет, нищо не е. Един срещу сто, е какво пък, стига да не трябва да разнасям бюлетини....
Освен всичко останало зеленият кандидат се среща с лицето на реалността. В градовете тя е пълна липса на интерес към общото благо, поръсена с малко пиперливи нападки, и тогава когато успееш да проумееш, че това не е светът, а само извадка, идва някое дете и ти казва съвсем искрено, че иска да се запише за Зелен, ако трябва да е пълнолетно, ще го стори кака му (само да не е с ЕГН). Или минава някой възрастен човек, разплакан заради посечените дървета. И изведнъж всичко се завърта. Отиваш на село и там са домашните козунаци и искрените думи – „нека да има хора и добитък“, нека да може да се живее. И гората шуми и слънцето е по-ясно, и всичко си идва на място. Всички тези хора и балкана, всъщност очакват помощ, но не милостиня, Очакват да се върнем при тях и да им благодарим за всичко, за да бъдем отново себе си. Благородна и блага ли е българската душа?! О да! Да, да!!
Има си и някои неудобства, някои обърквания, малко паника, малко неувереност, липса на йерархия, но това е ок!
Освен това един кандидат на Зелените може да го интервюират и то от световни медии, може изведнъж да се появи по телевизията и то пак главно в чужбина. Гарантирани са малко странните комплименти и забавни подмятания.
Изобщо ако някоя дама иска да свали в рамките на три седмици от седем до девет процента на собственото си тегло, тя може да стане доброволец на Зелените.
Изисква се просто добро настроение и искреност, да се прочете внимателно платформата, а после да се открие всякаква друга информация, да сте готови за невероятно странни въпроси, да връзвате транспаранти и носите масички, да бягате насам натам с бюлетини. Да имате силна ръка за да носите голям зелен чадър и да можете да се усмихвате и след като някой дойде и ви каже нещо като „Даже много искам шистов газ“ . Да имате куража да застанете пред телевизионна камера без никакъв грим и да можете да вдигнете телефона за интервю на чужд език в девет сутринта, след като сте си легнали примерно в 3 часа и сте щели да ходите на терен в седем. Да можете да запазите разсъдъка си и последния ден, когато вече никой не знае кой къде е.
А ако стане така, че изборите са минали, но продължавате да получавате странни коментари, обвинения, ако в един момент се питате дали има езотерика в политиката, дали не е странно да получавате изведнъж есемеси от почти непознати, тооо... То, е време да спрете с гимнастиката... Време е да напишете един материал и да си вземете малко почивка. Но дори и да стане нещо подобно, какво пък, този свят е див и поривист.
Не, не съжалявам за нищо. Нито за умората, нито за малките грешки – защото другият път всичко би било перфектно, нито за изгубените дни – защото спечелих вяра и разбиране какво е всъщност България, нито за това какъв е изборният резултат- защото видях много. А що се отнася за това, че ме окуражавате и сега, за следващите избори, съжалявам , но никой не е казал, че друг път ще има, но затова пък вече знаете как се започва!